Скоростта на този процес е различна, както и реакцията на Кремъл във всеки отделен случай. И в трите случая можем да говорим за класически колонии в гръцкия смисъл на думата, а не за територии, от които завоевателят събира данъци – било то лично или дистанционно. В този смисъл повечето африкански държави трудно могат да бъдат наречени европейски колонии, тъй като, с изключение на Алжир и южните му части, там не е имало значителни групи заселници. По същата причина Московията не може да се нарече колония на Монголия, защото номадите не са живели в нейните градове и гори. Петдесет години след завоеванията на хан Бату те дори са престанали сами да събират данъци и са поверили тази задача на потомците на Александър Невски.
Московията е рядък пример, при който завладените не само вярно са служили на своите завоеватели в продължение на 200 години, но и са се стремили да увеличат владенията им, завземайки Смоленск и други земи.
Абхазите съставляват около 50% от населението на Абхазия, молдовците – не повече от 30% от жителите на т.нар. „Тирасполска република“, а германците – под 1% в Калининградска област. И в трите региона има висока степен на русификация.
На 7 февруари беше извършен тестов авиополет от московското летище „Внуково“ до летището в Сухуми от авиокомпанията „ЮВТ Аеро“ от Татарстан. Сухумското летище стоеше изоставено 30 години след Абхазо-грузинската война, а за възстановяването му спешно бяха вложени около 12 милиарда рубли. На фона на недостига на самолети в Русия и частичната мобилизация от есента на 2024 г. възниква въпросът защо летището беше възстановено. Очевидни са три причини.
Първо, стремежът на Москва да установи пълен контрол над Абхазия и да я превърне в курорт за руснаците, за да не изтичат дефицитните долари и евро към Турция и Египет. Москва вече е затваряла курорти за руснаците по политически причини и може да го направи отново. Затова от края на 2023 г. започна възстановяването на сухумското летище и планирането на застрояването на крайбрежието. Тази застройка предполага официално изземване на крайбрежните зони от юрисдикцията на Абхазия, което доведе до наплив на пришълци и предизвика въстание на абхазите през ноември, завършило с оставката на правителството.
В същото време в Грузия започнаха масови протести срещу фалшифицирането на изборите от партията на Иванишвили. В отговор Москва първо спря да отпуска рубли за издръжката на държавния апарат в Абхазия, след това забрани износа на мандарини и намали доставките на електроенергия, но същевременно ускори работата по летището в Сухуми. То моментално се превърна от туристически проект във военен обект, използван за бързо прехвърляне на сили с цел потушаване на потенциални протести в Абхазия и революционната вълна в Грузия.
На 8 февруари в 9:00 сутринта Литва беше изключена от руската енергийна система поради изтичането на договора. В резултат Калининградска област се оказа откъсната от руската електропреносна мрежа и започна да се чувства като второ Приднестровие. Москва се подготви за този сценарий, изграждайки четири нови ТЕЦ за една година. Газът все още постъпва през тръбопровод от Минск през Литва, но през 2024 г. бе тествана възможността за доставка по море с танкер.
Така Русия най-накрая намери своята национална идея – доставката на газ и въглища за Калининградската област, чийто единствен смисъл на съществуване е да бъде военна база на „руския свят“. Проблемът е, че част от „Искандерите“ бяха изтеглени оттам към украинския фронт, а населението на областта намаля. В Кремъл започват да се питат дали поддържането на тази база изобщо има смисъл.
Що се отнася до Приднестровието, изглежда, че Кремъл е готов да се откаже от военната база там и да я трансформира в чисто политически проект за парламентарните избори в Молдова тази есен. Медиите в Русия мълчат за базата от края на януари, което е показателно. „Хуманитарният газ“ от Русия изчезна от медийния дискурс точно преди застудяването, защото в Москва осъзнаха, че няма да успеят да го доставят навреме. Оставянето на левия бряг на Днестър без газ в студа щеше да бъде фатално за местната власт. В резултат газът от Молдова към Приднестровието беше доставен с финансиране от ЕС.
Кремъл сега смята загубите си: 700 милиона долара за газ в Приднестровието за 30 години, няколко милиарда долара, вложени в региона, както и огромни разходи за пропаганда и политически проекти. Политически и икономически печалбата за Москва е нулева – единственото, което е постигнато, е да се подхрани имперското ѝ честолюбие. Но това струва пари, при това във валута, а не в рубли.
Затова Кремъл обмисля два въпроса: как да се отърве от военната база в Приднестровието, без да изглежда слаба, и дали изобщо да се намесва в изборите в Молдова тази есен. Процесът на разпадане на руските военни бази започна и ще продължи с различна скорост. До лятото ще настъпи ново ускорение от напълно неочаквана посока.
