През последните седмици международната сцена беше наситена с изявления, реакции и новини, свързани с политиката на президента на САЩ – Доналд Тръмп, неговата администрация, както и с отговорите от страна на Украйна и Русия. Често в заглавията присъства твърдението, че „Кремъл похвали Тръмп“, което повдига въпроси за посоката на американската външна политика и нейните последствия за Украйна. На фона на тези събития мнозина се питат: предават ли САЩ Украйна? Въпреки тревожните сигнали, окончателните изводи все още са преждевременни.
Нови нюанси в американската политика
Едно от ключовите наблюдения е демонстрираното от САЩ „благорасположение“ към Русия. Това се проявява чрез външни жестове – например чрез избягване на остри формулировки или резолюции спрямо Москва, докато в същото време риториката към украинския президент Володимир Зеленски става груба и безкомпромисна. Интересен пример е появата на критики към легитимността на Зеленски след срещата на Тръмп в Саудитска Арабия – тема, която преди това не бе акцентирана дори в най-острите изказвания на Тръмп и неговото обкръжение. Това навежда на мисълта, че подобни позиции може да са резултат от преговори или договорки с руската страна.
Друг аспект е опитът на Вашингтон да покаже на Москва, че тя не е в пълна изолация. Тези действия могат да бъдат интерпретирани като своеобразен приз към Владимир Путин, особено на фона на публичните разногласия между Тръмп и Зеленски. Въпросът е дали това е част от дълбока стратегическа промяна – „предаване“ на Украйна, или по-скоро тактически ход, целящ да успокои Русия с имагинерни отстъпки, без да се стига до сериозни компромиси на преговорната маса.
Интересите на САЩ и моралният аспект
Предаването на Украйна в буквален смисъл би противоречало на международните интереси на САЩ. Извън моралните съображения, подобен ход би отслабил позициите на Вашингтон на световната сцена и би подкопал доверието на съюзниците му. Въпреки това различните фракции в американската политика могат да тълкуват националните интереси по свой си начин. Затова е важно да се подхожда с повишено внимание към твърденията, че „всичко върви в грешната посока“. Доказателствата засега са недостатъчни за окончателни изводи.
Един от критичните моменти е идеята за спешно прекратяване на огъня под натиска на Тръмп. Такова споразумение би могло да постави Украйна пред труден избор: или да приеме условията на САЩ, или да остане без американска помощ. Това би означавало фиксиране на линиите на прекратяване на огъня по настоящите фронтови позиции, което на практика замразява конфликта в полза на Русия. Освен това подобен договор би могъл да включва отстъпки като вдигане на санкциите срещу Москва – сценарий, който носи множество негативни последици за Киев.
Какво следва?
Много ще зависи от следващите стъпки на администрацията на Тръмп. Например, подписването или провалът на споразумение за полезни изкопаеми може да хвърли светлина върху намеренията на Вашингтон. Риториката на Тръмп, която напоследък е изключително остра, често се свързва с разногласия около подобни договори. Визитите на европейски лидери като Еманюел Макрон и британския премиер също ще играят роля в изясняването на ситуацията.
Някои радикални консервативни гласове в САЩ дори говорят за „нов съюз“ между Вашингтон и Москва, който би включвал изтегляне на американските войски от Европа. Това би могло да доведе до отслабване на либерализма в ЕС – цел, която привлича определени американски кръгове. Въпреки това подобен сценарий изглежда нереалистичен и нелогичен, предвид ограничените възможности на днешна Русия и дългосрочните интереси на САЩ.
Засега няма достатъчно основания да се твърди, че САЩ предават Украйна. Въпреки тревожните сигнали и промените в тона на Вашингтон, окончателните изводи изискват повече време и яснота. Политическата динамика се променя ежедневно, а ключът към разбирането на ситуацията лежи в действията, които предстоят – както от страна на САЩ, така и от страна на техните съюзници. Междувременно Украйна остава в центъра на вниманието, изправена пред сложни избори и несигурно бъдеще.
