В международната политика и особено във военните конфликти, думите „победа“ и „поражение“ често губят своята категоричност. Именно в такава размита ситуация се намираме сега, когато въпросът за потенциално 30-дневно примирие в Украйна отново е на дневен ред. Какви ще бъдат последствията за Киев и Москва? Полезно ли е това затишие, или ще се окаже поредният стратегически капан?
Кой ще използва времето по-добре?
Идеята за примирие предизвиква разнопосочни оценки. Според някои анализатори, то ще даде възможност на украинската армия да укрепи отбранителните си позиции, да попълни запасите си от боеприпаси и да интегрира новите военни доставки, особено ако САЩ възобновят подкрепата си в пълен мащаб. Това би дало предимство на Киев в дългосрочен план.
От друга страна, руската армия държи инициативата на фронта в редица направления. Настъпателните действия на Москва продължават, а прекъсването им може да се окаже стратегически неблагоприятно за руската страна. За Кремъл ключовият въпрос е дали ще успее да се възползва от паузата, за да консолидира позициите си и да подготви следващи удари.
Примирие без гаранции?
Един от най-важните аспекти на всяко прекратяване на огъня е контролът върху неговото спазване. В случая на руско-украинската война няма реални механизми за мониторинг, което поставя под въпрос неговата ефективност. Липсата на миротворчески сили и буферни зони създава риск всяка от страните да наруши примирието, без да понесе сериозни последствия.
Историята показва, че Русия многократно е използвала подобни споразумения, за да прегрупира силите си, да засили военните си операции или просто да легигимира действията си, обвинявайки другата страна за собствените си нарушения. Следователно, дори ако Путин формално се съгласи на примирие, нищо не би му попречило да продължи атаките под претекста на „украински провокации“, както многократно нарушаваше и „Минските споразумения“. Руската хибридна война е доказала, че тактиките за дезинформация и манипулация на фактите са част от стандартния инструментариум на Кремъл.
Американският фактор
Важен елемент в цялата картина е американската позиция. Ако Вашингтон наистина настоява за примирие и го представи като основно изискване към Москва, това може да се окаже тест за готовността на Путин да направи отстъпки. В случай че Кремъл откаже да приеме примирието или го саботира в ранна фаза, САЩ ще се изправят пред дилемата дали да засилят военната помощ за Украйна или да търсят алтернативни начини за оказване на натиск върху Москва.
Военната реалност: Къде се водят решаващите битки?
Докато на дипломатическия фронт се водят преговори, на бойното поле ситуацията остава динамична. Основното напрежение в момента е съсредоточено в Курската област, където руските сили напредват, а украинската армия изпитва логистични затруднения. Според някои източници, украинските части дори започват организирано изтегляне от заетите позиции.
Това развитие на събитията поражда въпроси дали отстъплението е част от тактически план или е резултат от руско военно надмощие. Кремъл неизбежно ще представи това като победа, но дали действително става дума за стратегически успех или просто за временно предимство? Не е невъзможно и изтеглянето от Курска област, да е било изискано от американците, на преговорите в Саудитска Арабия.
Какъв ще бъде следващият ход?
Примирие или не, войната в Украйна остава трудно предсказуема. Всяка от страните ще се опита да използва всяка възможност в своя полза. За Киев това би означавало укрепване на отбраната и получаване на нови доставки, докато Москва ще се стреми да извлече максимална стратегическа изгода от всяка пауза на фронта.
В крайна сметка, дали 30-дневното примирие ще бъде използвано като възможност за стабилизиране на позициите, или просто ще се превърне в кратка пауза преди нова вълна от боеве – това ще зависи от решенията, които ще бъдат взети в следващите дни.
