Днес в Краснодарския край на Руската федерация избухна мащабен пожар в нефтената претоварна станция „Кавказская“. Ситуацията се оказа доста заплетена, не толкова заради самия инцидент, колкото заради начина, по който властите представят случилото се.
Обичайната схема на руските власти
При подобни инциденти руските власти следват определен сценарий. Официалните изявления винаги започват с уверението, че „дежурните средства на ПВО успешно са отбили атака на 100 дрона на ВСУ“ и че „всички цели са били свалени“. След което следва стандартното уточнение, че „жертви и разрушения няма“.
Обаче, ако все пак се окаже, че нещо гори или експлодира, тогава идва следващата фраза от репертоара: „на мястото на удара е паднал отломък от дрон“. В този случай официалната версия все още е „стройна“, защото ако всички дронове са били свалени, тогава атаката върху целевия обект би трябвало да е невъзможна. Но „отломък“ може да падне навсякъде и така версията остава сравнително правдоподобна.
При сегашния инцидент обаче нещо се е объркало. В началото беше съобщено, че пожарът е малък – около 20 квадратни метра. Но няколко часа по-късно едно от водещите руски информационни агенции – РИА Новости, излезе с коренно различни данни: пожарът е обхванал 1700 квадратни метра. Разликата е очевидна и буди въпроси. Как така „отломък“ от дрон е успял да предизвика такъв огромен пожар?
Още по-интересна е реакцията на руския президент Владимир Путин. Той коментира, че атаката е била „пълна изненада“, защото обектът не е чисто руски, а принадлежи на международен консорциум. Този аргумент звучи странно, особено като се има предвид, че при руските удари по украинска инфраструктура никой не проверява дали има чуждестранни инвестиции в засегнатите обекти. Например, наскоро Русия нанесе удар с балистична ракета по товарен кораб в Одеса, който беше изцяло чужда собственост.
Стратегическо значение на атакувания обект
Пунктът за претоварване „Кавказская“ е от стратегическо значение. Според данни, публикувани от телеграм-канала „Крымский ветер“, този обект е предназначен за транспортиране на руски нефт към Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК) с капацитет 6 милиона тона годишно. Интересното в случая е, че за разлика от първоначалния проект, който е предвиждал връзка между системите на „Транснефт“ и КТК, в момента петролът се транспортира по железопътна линия до „Кавказская“ и след това преминава 18 километра по тръбопровод до терминала „Южная Озереевка“.
Тази инфраструктура вече беше частично атакувана преди месец, когато беше нанесен удар по една от основните ѝ помпени станции. Така че ударът върху „Кавказская“ изглежда като логично продължение на украинската стратегия да удря критични елементи на руската енергийна система.
Неудобните въпроси
Основният проблем за руските власти в случая е разминаването между различните версии. Ако всички дронове са били свалени, то как тогава един отломък е успял да предизвика пожар с такъв мащаб? Тази несъответстваща версия напомня за противоречивите обяснения на Русия относно украинските градове – твърдейки, че техните ракети удрят жилищни сгради само защото украинската ПВО ги сваля.
В този случай ситуацията е още по-очевидна. Дронът лети на изток, руската ПВО го сваля, и той „по случайност“ пада точно върху критична нефтена инфраструктура, предизвиквайки пожар от 1700 кв. метра. Ако не беше свален, може би нямаше да има пожар?
Инцидентът в „Кавказская“ ясно показва уязвимостта на руската енергийна инфраструктура и проблемите на официалната пропаганда, когато реалността я опровергава. Докато руските власти се опитват да замажат случилото се с противоречиви изявления, последствията от атаките върху нефтената логистика на страната стават все по-осезаеми. Остава въпросът, колко още нефто-газови съоръжения трябва да бъдат унищожени, преди руската икономика да се посипе и разпадне, като кула от карти.
