Решението да не се позволи на израелската армия да изпълни основната си функция е в първостепенна отговорност на политическото ръководство, начело с премиера Бенямин Нетаняху. Жертвите на конфликта, разбира се, са резултат от действията на терористи, но самият факт, че те са успели да извършат нападения, е следствие от политически решения, които ограничават възможностите на армията. В резултат на тези грешки ЦАХАЛ плаща с живота на своите войници, а отговорността на политиците за тези грешки не може да бъде пренебрегната.
Войната в Израел не може да се сравнява с традиционен военен конфликт, като този между Русия и Украйна, където има ясно очертани фронтови линии и цели. В случая с Израел войната е постоянна и няма лесно решение. Един от най-големите проблеми е самото население в палестинските територии, което дори не е признато от собствените си арабски съседи. Египет, например, категорично отказва да приеме палестински бежанци, страхувайки се от дестабилизация, а други арабски държави също не желаят да се ангажират с този проблем.
Палестинците са изолирани не само от Израел, но и от арабския свят. Въпреки че много държави демонстрират вербална подкрепа за тях, на практика никоя не е готова да поеме отговорност за решаването на проблема. Причината е ясна – исторически палестинските групировки са се проявявали като дестабилизиращ фактор дори в арабски държави, които преди са ги подслонявали.
Какво може да се направи?
Няма единствено и лесно решение на този проблем. За да бъде постигната трайна стабилност, е необходимо секторът Газа да премине под израелски контрол. Това означава не само военна доминация, но и пълна реформа в управлението и образователната система.
Терористичната идеология се насажда в умовете на децата от най-ранна възраст – те растат с убеждението, че тяхната единствена цел в живота е да убиват евреи и да умрат в името на тази кауза. Единственият начин да се прекъсне този порочен кръг е чрез образователна реформа, която да премахне пропагандата и да даде на децата реални алтернативи за бъдещето. Вместо да бъдат подготвяни за терористи, те трябва да имат възможност да се образоват и да изградят професионални умения, които ще им позволят да имат нормален живот.
В този контекст могат да бъдат дадени успешни примери като Обединените арабски емирства, където стабилността и икономическият растеж се постигат чрез контрол и строга социална политика. Палестинците имат потенциал да изградят подобно общество, но само ако бъдат поставени под адекватно управление и ако бъдат лишени от възможността да продължават да живеят в среда на омраза и война.
Промяната няма да се случи за едно поколение, но ако системата бъде изградена по начин, който да насърчава образование, работа и съзидание вместо разрушение, то след няколко поколения резултатът ще бъде напълно различен. За това обаче е нужно твърдо политическо управление и ясна стратегия за бъдещето на региона.
