На 14 март 2025 г. руският военнопрестъпник Владимир Путин направи поредното си изявление, което предизвика вълна от реакции по света. На съвместна пресконференция с беларуският узурпатор Александър Лукашенко, Путин коментира идеята за примирие в конфликта с Украйна. Той заяви, че подкрепя концепцията „по принцип“, но подчерта, че има „въпроси за обсъждане“. Сред тях спомена присъствието на украински войски в района на Курска област. Това изказване бе възприето като опит да се протака времето и да се избегне реално споразумение за мир.
Реакцията на Запада и ролята на Тръмп
Реакцията на американския президент Доналд Тръмп към този момент беше изненадващо сдържана. Той обяви, че ще вземе решение след завръщането на свой специален представител от Москва, като впоследствие отложи коментарите си за понеделник. На следващия ден Тръмп заяви, че планира телефонен разговор с Путин, което породи спекулации за намеренията му. Тази мудност в отговора бе интерпретирана като знак за колебание или дори слабост от страна на САЩ.
Междувременно специалният представител на САЩ, Уиткоф, изживя унизителен момент в Москва. При пристигането си той не бе приет от никого от руското ръководство и бе принуден да чака в заведение за бързо хранене. Този жест от страна на Путин бе възприет като демонстрация на пренебрежение не само към Уиткоф, но и към Америка като цяло. Подобно поведение не е ново за руския диктатор – той е известен с това, че често проявява арогантност дори към високопоставени фигури, включително към британската кралица в миналото. Нашият Сергей Станишев, когато беше премиер, му се наложи да чака, 3 часа за аудиенция при диктатори.
Русия се изживява, като „Велика сила“
Путин продължава да държи топката в своя корт, налагайки условия за преговори, които Украйна не приема, но без да поставя свои собствени. Киев изрази готовност да седне на масата за преговори, за да реши „главния въпрос на войната и мира“. Русия обаче настоява на собствените си условия, което доведе до критики, че Москва се държи вяло и надменно. Тръмп, който преди това твърдеше, че няма да приема условия от Русия, получи „прах в лицето“, както го описват наблюдатели, когато Путин продължи да диктува дневният ред на процеса.
Това поведение на Русия я поставя в позиция на самопровъзгласил се „господар на Европа“, а вече и на света. Москва не само игнорира международните норми, но и демонстрира влияние дори върху вътрешните процеси в САЩ. Унищожаването на институции като Радио Свобода и Гласът на Америка, което се случва по инициатива на Тръмп, е пример за това как Русия налага волята си отвъд границите си.
Путин и войната като начин на живот
За Путин войната изглежда не е просто инструмент, а начин на съществуване. Той не предлага на Русия нищо друго освен конфликти, които изтощават страната и я изправят срещу света. Сирия, Украйна – това са само епизоди в неговия „нескончаем сериал“, както го наричат критиците му. Вместо да търси мир, той допълва предварителните условия за преговорите, наслаждавайки се на властта и хаоса, които войната му носи.
Тръмп, от своя страна, сякаш приема тази игра, вместо да я спре решително. Вместо да каже „Войната свършва утре“, той позволява на Путин да добавя „още една серия“ към този конфликт. Това поведение легитимира руският диктатор на международната сцена, докато Украйна е принудена да чака и да се съобразява.
Европа като контрапункт
Докато Америка под ръководството на Тръмп изглежда парализирана или дори съучастник на Русия, Европа започва бавно да се събужда. Лидери като френския президент Еманюел Макрон, британския премиер Киър Стармър и бъдещият германски канцлер предлагат алтернативи. Формират се коалиции от десетки държави, които са готови да засилят присъствието си в Източна Европа и да подкрепят Украйна, дори без подкрепа на САЩ. Депутат от Франция, дори символично постави въпроса за връщане на Статуята на свободата – жест, който подчертава разочарованието от американската политика.
Европа, макар и бавно, започва да осъзнава, че не може да разчита на друг да воюва вместо нея. Три години пасивност я доведоха до момент, в който тя трябва да изгради свой собствен отговор – нов ЕС, ново НАТО или просто по-решителна позиция срещу агресията на Путин. Ако Европа успее да се обедини и да действа, това може да промени баланса на силите и да ограничи влиянието както на Русия, така и на Тръмп.
Днешната международна сцена прилича на ресторант, в който Путин е гладен клиент, диктуващ на сервитьорите – Америка и останалия свят – какво да му поднесат. Тръмп, вместо да сложи край на тази игра, сякаш му подава менюто. Единственото, което може да спре този „нескончаем сериал“, е решителен ход – било то от Европа, било то чрез вътрешни промени в САЩ. Дотогава Путин ще продължава да дърпа конците, а войната ще остава неговото любимо забавление.
