В последните дни светът бе на ръба на исторически обрат – 30-дневно примирие във войната между Русия и Украйна изглеждаше като реална възможност. Украйна изрази готовност за спиране на огъня, а Доналд Тръмп публично предложи на Владимир Путин да направи същото. За пръв път от началото на войната руският президент бе изправен пред ясен избор: да приеме или категорично да отхвърли мирната инициатива. Очакванията за деескалация на конфликта обаче бяха бързо попарени – Кремъл отхвърли примирието, а Путин даде ясен сигнал, че не възнамерява да прекратява войната.
Защо Путин не иска примирие?
Мнозина на Запад погрешно изхождат от предпоставката, че войната зависи от желанието на двете страни да я прекратят. Но това не е конфликт между две равностойни сили с различни интереси. Украйна е жертва, която се защитава, а войната е изцяло продиктувана от амбициите на Путин.
Първоначално войната бе представена като „специална военна операция“, чиято цел беше бързото овладяване на Украйна и поставянето на марионетно правителство в Киев. Когато това не се случи, тя се превърна в инструмент за вътрешна репресия в Русия. Под претекста на военни действия Путин елиминира всякаква опозиция, ликвидира независимите медии и затегна още повече хватката си върху обществото. Войната се превърна в начин на живот за руския режим – основен лост за контрол, мобилизация и оправдание за икономическите трудности.
Страхът от края на войната
Какво би означавало примирие за Путин? Една хипотетична пауза във войната би довела до:
- Завръщане на стотици хиляди руски войници, които вече не могат да бъдат държани далеч от вътрешните проблеми на страната.
- Икономически трусове заради намаляването на военните разходи, които сега са гръбнакът на руската икономика.
- Повишен обществен натиск и опасни въпроси за смисъла на войната и жертвите, които руснаците са направили.
Вместо да подготвя руското общество за мир, Путин засилва милитаристичната риторика. Докато световните лидери обсъждат примирие, той обикаля военните командни центрове, носи униформа и обещава „велики победи“.
Руската реакция на предложението за примирие бе хаотична и разнопосочна. Официално Кремъл заяви, че „Русия търси траен мир, а не временно примирие“ – дипломатическа формулировка, означаваща, че Москва просто ще продължи войната. Путин лично избегна коментар по темата, но държавната пропаганда рязко смени фокуса – от намеци за потенциален мир към нова ескалация. Руснаците бяха информирани не за прекратяване на бойните действия, а за „необходимостта“ от нови настъпления, в това число дори спекулации за възстановяване на съветските граници.
Войната като единствен избор на Путин
Докато Украйна, САЩ и Западът търсят начин за спиране на огъня, Путин продължава да залага на войната като средство за оцеляване на режима си. Всеки ден от конфликта укрепва властта му, елиминира вътрешните му противници и осигурява контрол над населението. За Путин войната не е средство за постигане на мир – тя е самата му цел.
Отказът на Русия от примирието е ясен знак, че войната ще продължи, докато Путин не бъде принуден да се оттегли от нея.
