Наблюдаваме нещо, което изглежда предвидимо, но все пак си струва вниманието. Глобалната търговска война, разпалена от Тръмп, доведе до спад на фондовите пазари и, логично, до поевтиняване на петрола. Цените все още не са катастрофални – руският бюджет може да ги понесе. Но реакцията на петролните котировки към американската политика е толкова недвусмислена, че витае въпросът: не е ли това началото на една нова ера – ерата на евтиния петрол?
Саудитска Арабия и OPEC+ решиха да увеличат добива. Официалните обяснения? Наказание за „измамниците“ (разбирай: Казахстан), търсене на благоразположение от страна на Тръмп и битка за пазарен дял при ниски цени. Накратко: щом ще продаваме евтино, по-добре да продаваме повече.
Това не е временна аномалия – изглежда системна промяна. А как влиза Русия в този „смел нов свят“?
Русия има разнообразна икономика – на хартия. В реалността обаче, тя е хищно зависима от нефта. От общо $394 млрд. износ за 2023 г., около 70% идват от петрол, газ, въглища и производни. Именно това обяснява и „устойчивостта“ ѝ: продаваме на $90, харчим $30, останалото – чиста печалба. Това е причината санкциите да не направят чак такъв фурор.
Да, оръжейният износ се срина с 64%. Но дали това има значение, когато разликата между себестойността и цената на нефта покрива всякакви дефицити?
Нефтът като наркотик
Аналогията с наркокартелите не е просто драматичен образ – тя е плашещо точна. Както кокаинът се продава с надценка от 1000%, така и петролът носи такива свръхпечалби, че всякакви загуби по пътя се поемат без проблем. Русия вече разполага със „сенчест флот“, презарежда в открито море, плаща комисиони на банки с адреси, по-подозрителни и от резюмето на шпионски роман.
Свръхпечалбите дават възможност за всякакви икономически безумия. Можеш да налееш милиони в клонинг на YouTube (RUTUBE), да изсипеш пари върху инфлуенсъри с интелектуален потенциал на консервна кутия и да оставиш сина на нечий зам. началник да похарчи бюджета на малка провинция. Защо не? Като има пари – има и далавера. До кога?
Но когато целият ти икономически модел се опира на „сигурния“ петрол, всяко пропукване води до земетресение. Не санкциите, не спадащите пазари, а сривовете в цената на нефта водят до реални икономически кризи в Русия – справка 2008 и 2014 г.
Днес обаче ситуацията е различна. Високите цени на петрола не пълнят резервите, а покриват дефицити. Основният лихвен процент е 21%. А бюджетът е един огромен военен портфейл. Дори при сегашните високи цени, Русия вече е с вързани ръце. А ако цената падне?
Какво ако?
Ако петролът падне до $30 и остане там, няма нужда от кристално кълбо, за да предвидим последиците – хиперинфлация, рублата се срива, индустрии замръзват. Бюджетните дупки няма да могат да се пълнят. Правителството ще трябва да избира: печатане на пари или поддръжка на войната. Може и двете да се окажат невъзможни.
Накрая остава само един въпрос
Путин може да продължи войната дори и в глад. Но ще му е все по-трудно да я „продаде“ – и на елитите, и на обществото. Ако дойде глобална рецесия, ако Тръмп наистина преобърне световната търговия, Русия няма да влезе в новата ера като „остров на стабилност“. Ще влезе като кораб без компас – и без гориво за двигателите.
По текст на Максим Кац – руски опозиционен политик и общественик.
