Според информация, публикувана от „Блумбърг“, позовавайки се на обичайните си анонимни източници, президентът на САЩ Доналд Тръмп е поискал от руския диктатор Владимир Путин да посредничи в преговорите с Иран относно ядрената програма на Техеран. Това предложение е било направено по време на телефонен разговор между двамата лидери през февруари 2025 г., като Русия, според източниците, е изразила готовност да съдейства на САЩ в диалога с Иран по ядрените въпроси.
Контекстът в Иран: Консерваторите надигат глава
Информацията за този ход идва в момент, когато в Иран консервативните сили засилват натиска си срещу привържениците на преговорите със САЩ. Първо беше отстранен министърът на икономиката Абдолнасер Хемати, а след това и вицепрезидентът Мохамад Джавад Зариф – ключов архитект на ядреното споразумение от 2015 г. – беше принуден да подаде оставка. Този обрат беше подсилен от публичния сблъсък между президента на Украйна и американските лидери в Овалния кабинет, което даде допълнителен тласък на иранската консервативна преса да твърди, че ядреното оръжие е единствената гаранция за суверенитета и сигурността на Иран. Според тях въздушни удари срещу Иран биха били „не най-лошият начин“ да го принудят към преговори, макар че реализацията на подобен сценарий остава под въпрос.
В резултат на тези събития сред иранските консерватори се налага мнението, че преговорите със САЩ в момента са безсмислени и че колкото по-твърда позиция заемат спрямо собствените си ядрени и ракетни програми, толкова по-големи успехи ще постигнат. Тези настроения са толкова очевидни в Техеран, че не е нужно дълбок анализ – достатъчно е да се следят заглавията на основните ирански вестници и динамиката в местните елитни кръгове.
Американският план: Русия като неочакван коз
САЩ, разполагащи с обилна информация за вътрешнополитическата ситуация в Иран, решават да изиграят неочаквана карта: да включат Москва като посредник в диалога с Техеран. Идеята изглежда логична на пръв поглед – Русия поддържа близки отношения с Иран, но същевременно търси подобряване на връзките си с Вашингтон. Предложението за посредничество би могло да бъде прието от Москва с ентусиазъм, като шанс да засили позициите си на международната сцена.
Сянката на съмнението: Реални ли са руските лостове?
Въпреки привидно безупречния американски замисъл, в него се прокрадва съществен пропуск: какви са действителните лостове на влияние на Русия върху Иран и съществуват ли изобщо такива? Както отбелязва един класик, „може да се тича без панталони след влака, викайки, че участваш в процеса“, но това не гарантира резултат. Има голяма вероятност инициативата да се провали, оставяйки Русия в неловка позиция – както в очите на САЩ, така и пред Иран.
През последните години ентусиастите на „нерушимото ирано-руско партньорство“ често задават въпроса: какво е направила Москва за Техеран, за да повиши авторитета си в очите му? От руска страна отговорът изглежда ясен: подкрепа за Иран в Сирия, помощ за ракетната му програма, противопоставяне на САЩ и закупуване на ирански дронове. Но от иранска гледна точка картината е съвсем различна. В Техеран са убедени, че Русия е предала Башар Асад, купува дронове от Иран от отчаяние заради провала на собствените си програми за БПЛА, а обещаните военни доставки – като изтребители Су-35 или системи за ПВО – така и не са осъществени. Икономическите отношения също са показателни: търговският оборот между двете страни остава на нивото от 2012 г., което едва ли говори за стратегическо партньорство.
Иранските елитни кръгове: Русия като разменна монета
В Иран мнозина смятат, че за Москва Техеран е просто разменна монета в преговорите с Вашингтон. Тази позиция беше потвърдена и от бившия генерален директор по въпросите на Близкия изток в иранското външно министерство Касем Мохебали, който заяви, че Русия не може да бъде надежден посредник, тъй като използва Иран, за да изтръгне отстъпки от САЩ по украинското досие. Сред иранските елитни кръгове цари единодушие: колкото повече разчиташ на Русия, толкова по-лошо тя се отнася с теб.
Перспективи и рискове
Остава неясно как ще изглеждат посредническите усилия на Русия. Те могат да бъдат чисто декоративни или пък Москва ще трябва да прибегне до сложни маневри, за да заеме значима роля. Проблемът е, че Русия трудно може да се възприеме като неутрален играч – според близкоизточни наблюдатели тя активно подкрепя Иран в развитието на ядрени технологии и балистични ракети.
Тръмп, вероятно разчитайки на склонността на Путин към показност, може да се надява, че Русия ще жертва интересите си в иранската военна програма в замяна на повишаване на международния си статут. Но този план далеч не е сигурен. Вместо да ускори решаването на проблема с иранската ядрена програма, участието на Русия може да го забави, което буди тревога както в Израел, така и сред арабските съседи на Иран.
