Доналд Тръмп, настоящият президент на САЩ, се намира в сложна ситуация. Вътрешнополитическите му проблеми нарастват, а американската политическа елита вече открито обсъжда в сериозни издания дори възможността за „Майдан“ срещу него, ако не спазва законите и съдебните решения. Въпреки това Тръмп остава на власт и привлича вниманието на множество чуждестранни лидери, които пристигат във Вашингтон с надеждата да постигнат нещо от него. Сред последните му гости бяха президентът на Франция Еманюел Макрон, премиерът на Великобритания Киър Стармър, а днес, на 28 февруари 2025 г., в Белия дом пристига и президентът на Украйна Володимир Зеленски. Какво стои зад тези визити и какви са залозите?
Вътрешният хаос на Тръмп и международното внимание
Вътрешните предизвикателства пред Тръмп не са малки. Неговият стил на управление, често противоречив и непредсказуем, предизвиква напрежение сред американските елити. Въпреки това той продължава да бъде в центъра на международната сцена. Посещенията на световни лидери показват, че независимо от проблемите му у дома, Тръмп остава ключов играч в глобалната политика. Макрон, Стармър и сега Зеленски – всеки от тях идва с конкретна цел, а за украинския президент тя е особено критична: да изтръгне от Тръмп гаранции за сигурността на Украйна в контекста на бъдещо примирие с Русия.
Зеленски в САЩ: Мисията за гаранции
Официалната цел на визитата на Зеленски може да е формулирана дипломатично, но истинската задача е ясна – да убеди Тръмп да даде конкретни обещания за подкрепа на Украйна. Един от инструментите за това е споразумение за минералните ресурси, което ще бъде подписано между украински и американски министри във Вашингтон, вероятно в присъствието на двамата президенти. Според текста на споразумението Америка ще „способства“ за предоставянето на гаранции за сигурност на Украйна. Формулировката е умишлено размитa и повдига въпроси – какво точно означава това?
Някои критици в Украйна и извън нея го наричат „разпродажба на страната“, но в действителност споразумението изглежда повече като формалност – меморандум за намерения, който не задължава никого към нищо конкретно. За Тръмп обаче това е златна възможност. Той може да го представи пред американските си избиратели като голяма победа: „Върнах ви десетки, дори стотици милиарди долари, които похарчихме за Украйна!“ Това е „ценно за електората“ – ход, който да успокои поддръжниците му, без да изисква реални ангажименти.
Трудната задача на Зеленски
Пред Зеленски стои почти невъзможна мисия – да измъкне от Тръмп сериозни гаранции за сигурност, без да ангажира пряко американски войски или ресурси. Тръмп многократно е заявявал, че войната в Украйна не го интересува – тя е далечна, чужда и той не я чувства като своя. Единственото, което го вълнува, е как да извлече финансова изгода за САЩ. Зеленски трябва да „свари каша от топора“ – да убеди Тръмп, че може да даде нещо значимо, без да рискува нищо.
Реалистичните варианти за гаранции изглеждат ограничени. Тръмп категорично отказва да изпраща американски войски в Украйна или да поема директни задължения. Предложения като ядрено оръжие за Украйна, приемането й в НАТО или разполагане на американски сили на фронта са напълно извън рамките на неговото мислене. Вместо това се появява алтернатива – европейски гаранции. Идеята е Великобритания, Франция, Полша или други страни да изпратят свои войски в Украйна, за да поддържат мира, а САЩ да предоставят подкрепа на тези контингенти – разузнаване, логистика, техника, дори военна защита в случай на руска атака срещу тях.
Европейска роля и американска дистанция
Тази схема изглежда обещаваща. Турция вече изрази готовност да участва в подобна миротворческа мисия, а премиерът Киър Стармър, който посети Тръмп преди Зеленски, вероятно е настоявал за нещо подобно. Ако европейски сили поемат основния товар, Тръмп може да остане настрана от директното участие, но да обещае защита на съюзниците си. Например, ако Русия атакува италиански или британски контингент в Украйна, САЩ биха могли да реагират с удари по руски цели – но без да стъпват на украинска земя.
Това би позволило на Тръмп да продаде идеята на избирателите си: „Ние печелим от украинските ресурси, европейците ги охраняват, а ние ги подкрепяме от разстояние.“ Ако успее да представи това убедително, той може дори да спечели подкрепа от опозиционните демократи, което би било неочакван успех за него.
Реалистични перспективи
За Зеленски ключът е да подчертае, че американското участие ще бъде минимално и без рискове. За да убеди Тръмп, той ще трябва да го „задобри“. Интересен пример даде Стармър, който предаде на Тръмп покана от крал Чарлз III за втора държавна визита във Великобритания – нещо безпрецедентно в дипломатическата практика. Тръмп, който обожава ексклузивността, видимо се трогна от това. На тази вълна от позитив той дори отрече да е наричал Зеленски „диктатор“, макар че подобни изказвания от него са добре документирани.
Шоуто продължава, но с неясен финал
Тръмп остава непредсказуем. Думите му често нямат тежест – той може да обещае едно днес и да го отрече утре. Зеленски ще трябва да разчита на действия, а не на обещания. Ако успее да осигури европейски гаранции с американска подкрепа, това би било дипломатически успех за Украйна. За Тръмп пък това би означавало възможност да успокои електората си и да избегне вътрешни кризи.
Въпросът е дали Русия ще приеме подобен сценарий. Докато Тръмп и Зеленски преговарят, Москва продължава да гледа скептично. Войната остава далеч от разрешаване, но ходовете на шахматната дъска вече се правят. Шоуто на Тръмп продължава – а светът гледа с напрегнато очакване.
