Историята около сделката, която Доналд Тръмп предлага на Иран, продължава да се развива, но не в посока, която би била благоприятна за Техеран. Върховният лидер на Иран, аятолах Али Хаменей, ясно заяви, че страната му няма намерение да сключва сделки с „хулиганска държава“, както нарече Съединените щати. От своя страна, Тръмп отвърна с предупреждение: „Ако не искате по добрия начин, ще стане по лошия.“ Тази размяна на остри реплики загатва за ескалация, която може да доведе до военен конфликт. В същото време САЩ водят директни преговори с Хамас за освобождаването на заложници, заобикаляйки Израел, а в Сирия ситуацията с алауитите достига ужасяващи размери. Нека разгледаме тези събития по-подробно.
Тръмп и Иран: От сделка към конфронтация
Още след встъпването си в длъжност през януари 2025 г., Доналд Тръмп обяви, че ще предложи сделка на Иран. Условията бяха ясни: Техеран да се откаже от ядрената и ракетната си програма, да спре финансирането на прокси групи като Хизбула и Хамас, да смекчи агресивната си реторика срещу Израел и арабските си съседи, а в замяна да получи облекчаване на санкциите и значителна финансова помощ. Тръмп дори изпрати писмо до Хаменей, в което подчерта, че преговорите са по-добрият вариант за Иран, предупреждавайки, че алтернативата ще бъде „активни действия“, тъй като САЩ няма да допуснат Техеран да се сдобие с ядрено оръжие.
Отговорът на Иран обаче беше категоричен отказ. Хаменей определи САЩ като „хулиганска държава“, която налага преговори не за решаване на проблеми, а за диктуване на условия. Той подчерта, че Иран няма да приеме ограничения върху ракетната си програма и няма да отстъпи под натиск. Този твърд отговор доведе до спекулации, че ситуацията може да се насочи към военен сблъсък. Неотдавнашните съвместни учения между американски бомбардировачи B-52 и израелски пилоти само подхраниха тези опасения. Въпреки че ученията не доведоха до непосредствени удари, мнозина виждат в тях подготовка за потенциална операция срещу ирански обекти.
Тръмп, известен със своя подход „първо сделка, после натиск“, може да се изкуши да предприеме решителни действия, особено след като санкциите срещу Иран, възстановени в режим на „максимално налягане“, не дават желания ефект. Докато обикновените иранци страдат от икономическите трудности, Корпусът на стражите на Ислямската революция и управляващата върхушка в Техеран продължават да живеят без особени промени. Това може да подтикне Тръмп към военен удар като бърз начин да постигне резултат и да демонстрира сила.
Преговори с Хамас: Обход на Израел
Паралелно с напрежението около Иран, администрацията на Тръмп започна директни преговори с Хамас за освобождаването на десет заложници, сред които американски граждани. Този ход предизвика недоволство в Израел, тъй като заобикаля традиционния съюзник на САЩ в региона. Преговорите, водени от специалния пратеник на Белия дом Адам Смит и Халил Хайя, един от лидерите на Хамас, предвиждат 60-дневно примирие в замяна на освобождаването на заложниците. Любопитно е, че това примирие ще бъде наложено на Израел от САЩ, което поставя под въпрос суверенитета на еврейската държава в този процес.
Според данни от разследване на New York Times, публикувано на 8 март 2025 г., от 251 заложници, отвлечени на 7 октомври 2023 г., 41 са загинали в плен – някои убити от Хамас, други загинали при израелски въздушни удари, а за трети причината остава неизвестна. Тази публикация може да служи като натиск върху Израел да приеме сделката, макар преговорите да са в застой. Ако САЩ успеят да освободят десетте заложници, това ще бъде значителен успех за Тръмп – както хуманитарен, така и от гледна точка на пиара. Въпреки това, процесът остава неясен, а израелска делегация заминава за Доха, за да продължи дискусиите.
Сирия: Клането на алауитите и международната реакция
В Сирия ситуацията е извън контрол. Кланета срещу алауитите, християните и другите малцинства достигна своя връх след свалянето на режима на Башар Асад. Хаяат Тахрир аш-Шам, подкрепяна от Турция ислямистка групировка, е обвинявана за масовите убийства в Латакия, но новите власти се опитват да представят случващото се като „инцидентни“, а не като организиран геноцид. Оценките за жертвите варират от 1500 до 15 000, но липсата на точна статистика прави тези цифри спекулативни.
Международната реакция обаче е изненадваща. Вместо да осъди извършителите, Европейският съюз отправи критики към алауитите и силите на бившия режим на Асад, които се противопоставят на новото правителство. Този подход не е продиктуван от подкрепа към Хаяат Тахрир аш-Шам, а от страх от Турция, която стои зад групировката и разглежда Сирия като свой протекторат. Турция, с една от най-силните армии в НАТО, е ключов играч в региона, а ЕС предпочита да избягва конфронтация с нея. Това обяснява защо светът мълчи пред кланетата, докато Израел продължава да бъде критикуван за действията си в Газа.
Малцинствата в Сирия – алауити, друзи, кюрди, християни – са оставени да се борят за оцеляване. Мнозина бягат към руската авиобаза Хмеймим, но тя не може да побере всички. Без ясна алтернатива, хората са притиснати между морето на запад и сунитските райони на изток, докато клането продължава.
По текст на Сергей Ауслендер – израелски военен журналист и анализатор.
