Две седмици след като Доналд Тръмп обяви война на хусите в Йемен, кампанията на САЩ срещу тази групировка продължава да привлича вниманието на международната общност. Какви са резултатите от тези действия до момента и различава ли се подходът на Тръмп от този на предшественика му Джо Байдън? За да разберем по-добре ситуацията, разговаряме с военния експерт Давид Шарп.
Според Шарп подходът на Тръмп към хусите показва определени разлики спрямо действията на администрацията на Байдън. „В известна степен се различава“, отбелязва той. „Докато при Байдън ударите бяха по-ограничени, сега бомбардировките са по-мащабни, атакуват по-широк спектър от цели и носят по-инициативен характер.“ Една от ключовите разлики е очевидният опит на САЩ да ликвидират висши и средни командири на хусите, като ударите се насочват не само към предполагаемите им местоположения, но и към домовете им.
„Първата атака беше особено показателна“, обяснява Шарп. „Тя се случи, преди хусите да успеят да активизират напълно действията си срещу Израел или международното корабоплаване след два месечна пауза. Това беше опит за постигане на тактическа изненада.“
Експертът подчертава, че макар бомбардировките да са интензивни, те сами по себе си не могат да гарантират пълното прекратяване на заплахата от хусите. „Хусите могат да понесат сериозни загуби, но докато имат дори една ракета и желание да я изстрелят, опасността остава“, казва Шарп. Той допуска, че ако настоящият подход не даде желания резултат, САЩ биха могли да обмислят подкрепа за наземна операция, извършена от съюзници, като например Саудитска Арабия или други противници на хусите в региона. „Това обаче изисква значителна въздушна, финансова и организационна подкрепа, както и мотивация от страна на саудитците, което е сложна задача“, допълва той.
Официално САЩ заявяват, че целта им е да възстановят сигурността на корабоплаването в Червено море, което е сериозно нарушено от атаките на хусите. Въпреки това някои наблюдатели предполагат, че истинската цел е да се изпратят сигнали към Иран – основният поддръжник на хусите – и да се принуди Техеран да седне на масата за преговори.
Шарп обаче е скептичен към тази теория. „Да, засилените атаки са вид послание, но не бива да преувеличаваме значението им за Иран. САЩ и при Байдън бомбардираха хусите, а сегашната интензивност не е нещо, което би изплашило Иран сериозно“, смята той. За да се окаже реален натиск върху Техеран, според него би било необходимо нещо по-радикално – например ясно заявена готовност да се сложи край на хусите окончателно, което би лишило Иран от важен съюзник.
Скандалът с изтичането на информация за ударите, когато редактор на „Атлантик“ случайно беше включен в секретен чат на екипа на Тръмп, хвърли сянка върху операцията. Шарп определя ситуацията като „сериозен провал“ в информационната сигурност. „Това показва дълбоко пренебрежение към стандартите за защита на чувствителна информация“, казва той. „Дори да са използвали защитени устройства, самото допускане на външен човек – и то журналист – в подобна дискусия е недопустимо.“
Този инцидент повдига въпроси за дисциплината и „професионализма“ в екипа на Тръмп. „Ако не бъдат направени изводи, подобни гафове могат да навредят на доверието между САЩ и техните съюзници, включително Израел“, предупреждава Шарп.
