Вече няма и най-малко съмнение, че администрацията на Доналд Тръмп ще даде стотици поводи за да разберем, че дори американците са готови да избират глупаци, невежи и предатели. Невежеството там е просто образцово и може да служи като отправна точка за оценка на всеки съвременен лидер. Използвайки определени коефициенти спрямо този еталон, нещо ми подсказва, че надминаването на Тръмп по невежество ще е много трудно, ако изобщо е възможно. И ако този текст го четат бивши наши сънародници, които са се заселили в САЩ, получили са право на глас и този път са го дали… накратко – гласували са за „най-изключителния“, тогава горещо им препоръчвам да дочетат този текст до края. Ще става дума само за един аспект на проблема, но за САЩ той може да е сред най-важните – наравно с демокрацията, която Тръмп изглежда погреба.
Този човек всеки ден пълни ефира с думи за величието на Америка, но в какво точно се състои това величие за него? Сред многото фактори, ключов е ядреното оръжие – САЩ са първата страна, която го създаде и единствената, която го използва по предназначение. Оттогава ядреното оръжие е фактор за възпиране и гаранция, че е почти невъзможно да се измислят причини за нападение срещу ядрена държава. Но тъй като САЩ вече са преминали тази граница, те обективно се отличават от останалите държави, които само притежават такова оръжие. Това придава сериозност на съюзническите договори, според които САЩ могат да използват ядреното си оръжие не само за собствена защита, но и за защита на съюзниците си.
Разбира се, този аспект не е единственият фундамент на величието на САЩ, но без него останалите губят значението си. Да, това е богата страна, но тя е и голяма по размери. Ако приложим определени коефициенти – например БВП на глава от населението, ниво на благоустроеност и други – се оказва, че САЩ не заемат челни позиции в тези класации. Но когато добавим към тези трети, десети или двадесети места ядреното оръжие и разклонената система за неговото доставяне, тогава величието се проявява в пълна сила. И то става възможно благодарение на способността да се използва за защита на собствените интереси и тези на съюзниците.
А сега Тръмп разрушава този важен фактор, благодарение на който САЩ са свръхдържава и най-влиятелната страна в съвременността вече 80 години. Той подкопава основите, на които все още се крепи величието на Америка, и то с такова усърдие, че изглежда няма никакви предпазни мерки, които да спрат това разрушение. С поредица от изявления за преразглеждане на съюзническите отношения и убедеността, че утре съюзниците може да не са такива, той открито и публично обяви курс на Америка от глобален лидер към регионална и все по-токсична държава.
Тези сигнали вече са приети от всички засегнати и процесите на компенсиране на отказа на САЩ от световно лидерство са започнали.
Ядреният чадър под заплаха
Съюзниците на САЩ осъзнаха, че Вашингтон като военен партньор вече не е надежден, а с това много страни остават и без ядрения чадър. Да, Тръмп още не е направил точно това изявление, но вече е ясно, че то не само не е изключено, но и е неизбежно. Въпросът е само кога и по какъв повод ще го обяви. Именно този ядрен чадър позволяваше на САЩ да бъдат „големият брат“ – не в семейния смисъл, а както го изобразяват във филмите на Такеши Китано. Този статут бе признат както от приятели, така и от врагове. Признаваха го и съюзниците, дори бунтовната Франция, която след войната неведнъж се опълчваше срещу доминиращата и менторска роля на САЩ. Във всяка остра ситуация САЩ получаваха активна или пасивна подкрепа от съюзниците си, а те от своя страна съгласуваха позициите си по спорни въпроси с Вашингтон – това изглеждаше естествено и нормално. Съюзниците знаеха, че зад тях стои голям брат с тежка тояга, с която всички трябва да се съобразяват.
И ето че големият брат си отиде. Или по-точно – полудя и сега може да си тръгне просто така, без сериозна причина. Може да не уцели дупката на голф игрището, може да му се развали прическата или просто да му стане тъжно – и той е готов да направи каквото и да е. Съюзникът все още е тук, но всеки ден показва, че е загубил здравия разум и следователно надеждността си. Въпросите на сигурността не търпят безразличие към подобни неща – страните са принудени спешно да преформатират всички аспекти на собствените си системи за сигурност, а този процес вече е в ход.
Бъдещето на сигурността в Европа
В момента се водят разговори за присъединяването на Украйна към НАТО. Но вече е ясно, че тази организация е към своя логичен край. САЩ обявиха отказ от водещата си роля в нея, което е първата стъпка към излизане. Тъй като именно ръководната роля на Вашингтон държеше НАТО заедно, разпадането на структурата изглежда неизбежно. Да се опитваш да скочиш на потъващ „Титаник“ е безсмислено. Освен това страните от ЕС вече договориха финансирането на грандиозна програма за превъоръжаване, която по никакъв начин не е свързана с НАТО.
Междувременно се провеждат консултации за това как би могъл да изглежда чисто европейски съюз, вече без САЩ. Очевидното затихване на НАТО все още осигурява покрив над процеса на създаване на нова структура за сигурност, и именно в нея Украйна трябва да влезе на всяка цена. Тук е важно да отбележим, че към момента въоръжените сили на Украйна са най-многобройната и боеспособна армия в Европа. Така че за новия съюз Украйна е не по-малко нужна, отколкото той на нея.
Но в съвременния свят въпросите на сигурността не могат да се разглеждат без ядрената компонента. Това не се нуждае от допълнително обяснение. Нека видим какво се случва със съюзниците на САЩ, които се готвят да останат без вече очевидно разваления ядрен чадър на Вашингтон. По отношение на Европа вече има концепции за ядрената компонента на системата за сигурност, но до встъпването в длъжност на новия германски канцлер Фридрих Мерц няма да има значителен напредък в тази посока.
Самият Мерц неведнъж е заявявал, че води консултации с Франция и Великобритания, за да разбере как може да се реши този въпрос. В едно от интервютата си той каза нещо интересно: в отговор на публичното предложение на френския президент да осигури на Европа своя ядрен чадър, Мерц отбеляза, че Макрон говори разумни неща, но какво ще стане, ако на следващите избори властта вземе Марин Льо Пен? И той е прав – този въпрос намеква, че в Берлин обмислят възможността за разработване на собствено ядрено оръжие. Хора от обкръжението на Мерц също споделят подобни мисли, което показва, че този вариант, макар и все още неофициално, вече се разглежда като вероятен.
По текст на Антиколорадос
