С наближаването на третата годишнина от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, е време да направим ретроспекция на причините, довели до този конфликт.
1. Кражба на идентичност и исторически митове
Основната причина за руската агресия е заложена в самата същност на руската държавност и нейната историческа измама. Русия е единствената държава, която си присвоява името на друг народ – народа на „Русь“. През 1721 г. Петър I, император от династията Романови, която има германски корени, преименува Московското царство на „Руска империя“, с което узурпира историческото наследство на Киевска Рус. Самата идея на това преименуване е да се легитимират териториалните претенции към земите на днешна Украйна и Беларус, които са истинското сърце на древната Рус.
Днешната руска идентичност се гради върху тази кражба. Ако Русия не контролира земите на историческата Рус, тя губи своята легитимност. Това не е просто въпрос на история – това е екзистенциален проблем за руската държавност, която винаги е била изградена върху завоевания и асимилация.
2. Шизофреничният модел на „Руска Федерация“
Официалното име на съвременна Русия е „Руска Федерация“. Това само по себе си е парадоксално – как може една държава да бъде „федерация“ на „руски“ земи, когато в нея няма нито една автономна област, съставена от руси? В действителност, Русия е многонационална империя, която насилствено държи под контрол над 200 различни етнически групи – от буряти и татари до чеченци и тувинци. Самите „руснаци“ са смесица от различни народности, сред които угро-фински и тюркски елементи.
Истинските руси, потомци на населението на Киевска Рус, днес са концентрирани именно в Украйна и Беларус, докато руската имперска върхушка векове наред е асимилирала, подчинявала и изтривала културната идентичност на народите в пределите си.
3. Путин и манията за имперско величие
Към този исторически комплекс се добавя още една ключова причина – личната обсесия на Владимир Путин с историята. Бившият офицер от КГБ, който управлява Русия вече четвърт век, вижда себе си като възстановител на руската империя. Изолиран в своя бункер по време на пандемията, той се задълбочи в ревизионистки интерпретации на историята, които му подсказаха „неизбежността“ на войната срещу Украйна.
Украйна за Путин не е просто съседна държава – тя е „изгубена територия“, която трябва да бъде върната, независимо от цената. Това обяснява фанатичната му решителност да унищожи украинската държавност, култура и идентичност.
4. Украйна като символ на свободата и заплаха за руския режим
Ако Украйна беше покорен васал като Беларус, война вероятно нямаше да има. Но след Революцията на достойнството (Евромейдан) през 2014 г. Украйна избра пътя на демокрацията, европейската интеграция и независимостта. Това беше неприемливо за Кремъл, защото успешна и свободна Украйна означаваше, че руснаците могат да поискат същото за себе си.
Режимът на Путин не воюва само срещу територия – той воюва срещу самата идея, че бивша съветска република може да бъде демократична, развита и свободна. Украйна доказа, че „руският свят“ е лъжа, а това е екзистенциална заплаха за Кремъл.
5. Имперската мания за „уважение“
Последният и най-дълбок мотив за войната е психологията на руския империализъм. В руската народопсихология, изкована от векове на деспотизъм, най-важното е „да се страхуват от нас“. „Уважение“ в руския контекст означава подчинение. Когато Украйна отказа да се подчини, тя стана враг. Когато Западът не прие „легитимните“ претенции на Кремъл, той също се превърна в мишена.
Тази мания за „величие“ и „победа“ не е нова. Руската империя загуби в Първата световна война и това доведе до разпадането и. Но след Втората световна война руснаците се наредиха сред победителите и изградиха около това цял култ – култ, който оправдава насилието, завоеванията и военното шоу на Червения площад всяка година. Победата над нацизма беше изкривена до степен, в която руският народ вече не вижда разлика между освобождение и агресия.
Днешната война не е просто резултат от решенията на един човек. Тя е закономерно следствие на вековни исторически комплекси, имперски амбиции и тоталитарен манталитет. За Русия Украйна не е просто съсед, а огледало, което отразява всички слабости на руската система. За това този конфликт не е просто териториална война – това е война за идентичност, за бъдеще, за цивилизационен избор.
Украйна се бори не само за своята свобода, но и за доказателството, че историята може да бъде поправена. Че една нация може да си върне правото да решава собствената си съдба, без да бъде задушена от бремето на чужди имперски амбиции. Тази борба не е само украинска – тя е на всички народи, които вярват в правото на свободния избор и бъдеще без диктатура.
Следва продължение…
