На 13 март 2025 г. светът отново насочи поглед към изявленията на руския диктатор Владимир Путин относно предложението за 30-дневно примирие с Украйна. Реакцията му, както често се случва, беше пълна с противоречия, условия и неясноти, което остави впечатлението за пореден отказ, маскиран зад празни думи. Но какво всъщност означава това за конфликта и как реагират ключовите играчи – от Киев до Вашингтон? Нека разгледаме ситуацията.
„Мир с нюанси“: Какво каза Путин?
В типичния си стил, руският военнопрестъпник Путин започна с привидна подкрепа за идеята за примирие, но бързо я обвърза с множество „нюанси“. Той заяви, че Москва е „за“ прекратяване на огъня, но само ако то доведе до „дългосрочен мир“ и „премахне първопричините за кризата“. Какви са тези причини и как точно да бъдат решени, той не уточни. Вместо това остави въпроси без отговор: какво ще стане с украинските войски в Курска област? Ще продължи ли мобилизацията в Украйна? Кой ще следи за спазването на условията? Както отбеляза помощникът му Юрий Ушаков, Русия вижда в примирието само „временна почивка“ за украинската армия, а не стъпка към траен мир.
Това поведение не е ново. Според американското разузнаване, Путин не показва истинска готовност за мирни преговори. Както пише „Икономист“, руският диктатор подава на Доналд Тръмп няколко противоречиви наратива, оставяйки го да избере как да ги тълкува. Това е стара тактика – да се говори много, но да не се казва нищо конкретно, докато действията на терен говорят друго.
Реакции: От Киев до Вашингтон
Украинският президент Володимир Зеленски определи изявлението на Путин като „поредна манипулация“ и опит да се протака процесът. Киев подкрепя предложението на САЩ за 30-дневно примирие без предварителни условия – нещо, което Русия явно не приема. Зеленски е категоричен: „Никакви нюанси, никакви изисквания – или примирие, или нищо.“
Вашингтон също вижда противоречията. Тръмп, чиято позиция се мени с дни (а понякога и с часове), нарече думите на Путин „многообещаващи“, но подчерта, че очаква реално спиране на огъня от руска страна. Политологът Михаил Телман обаче смята, че това е добър знак – Тръмп не се поддава изцяло на Кремъл и може да настоява за истинско примирие. Ако Русия откаже, САЩ са готови да действат твърдо: вече се говори за предаване на високоточни бомби GLSDB с обсег 160 км на Украйна, а санкциите срещу Москва се засилват.
Европа се събужда, но бавно
В страните от Балтика думите на Путин предизвикаха тревога. Депутатът от Европарламента Раса Княвичне от Литва заяви: „Умеем да четем между редовете. Путин може да използва примирието, за да натрупа сили и да удари отново – този път нас.“ ЕС, макар и бавно, започва да осъзнава реалността. Първоначалните страхове, че Русия може да се разпадне и да предизвика хаос с ядреното си оръжие, отстъпват пред разбирането, че компромис с режима на Путин е невъзможен.
Играта на Тръмп и големият въпрос
Тръмп остава в центъра на вниманието. Неговата заявена цел да стане „миротворец“ – може би дори да спечели Нобелова награда за мир – го поставя пред избор: да приеме отказа на Путин или да засили натиска. Според съветника му Майк Уолт в Белия дом има „предпазлив оптимизъм“, но топката отново е в полето на американския президент.
Междувременно руската пропаганда сменя посоката си – сега главният враг не е Америка, а Великобритания. Това връщане към „англосаксонската заплаха“ от 2022 г. показва, че Кремъл пак завъртя, старата, развалена плоча.
Какво следва?
Провалът на преговорите за 30-дневно примирие не е изненада, но повдига въпроси за бъдещето. Ще избере ли Тръмп твърдия подход или ще продължи да търси диалог с Путин? Ще успее ли Западът да се обедини срещу руската тактика? За сега е ясно: докато Путин говори за мир „с нюанси“, действията му сочат към продължаваща война.
