На 24 февруари 2022 г. в 5 часа сутринта без формална причина руските въоръжени сили атакуваха границите на независимата република Украйна. Започна пълномащабната руска инвазия. Случи се това, в което до последния момент само единици допускаха, че е възможно. Дори най-уважаваните военни експерти на Запад предполагаха, че Москва ще признае само сепаратистките формирования „ДНР“ и „ЛНР“ и в най-лошия случай ще се опита да ги окупира. Заплахите на Путин не бяха взети на сериозно – възприемаха се като пазарлъци и капризи на загубил разсъдъка си диктатор. Но ранната утрин на 24 февруари 2022 г. преобърна всички представи за Русия и Путин, а светът се обърна с главата надолу.
„Наредих Специална Военна Операция за денацификация и демилитаризация на Украна“ – назидателно заяви Путин. Само броени часове по-рано говорителите му се кълняха: „Само луди хора могат да допуснат, че Русия ще нападне Украйна“. Още в първите минути експлозиите събудиха Киев, Харков, Одеса, Краматорск и въобще всички големи градове. Атакувани бяха летища, военни съоръжения, складове и ключова военна и гражданска инфраструктура. Първите часове, настъплението се развиваше благоприятно за руската армия – тя напредваше във всички направления, докато авиацията и ракетите ѝ поразяваха както военни, така и цивилни обекти. Провеждаха се десантни и диверсионни операции в близо една трета от Украйна. На летище Гостомел край Киев бяха стоварени около 200 хеликоптера с войници. В този момент международни анализатори, политици и коментатори пророкуваха бързото падане на Киев и Украйна в рамките на часове. Американците предложиха на президента Зеленски да го евакуират. Отговорът му стана легендарен: „Имам нужда от оръжие, не от превоз“.
Докато руските войски напредваха, руските генерали си правеха резервации в ресторанти и хотели в Киев. С тях вървяха и полицейски подразделения, подготвени да „укротят“ съпротивата. Опиянени от пропаганда и самозаблуда стигнаха дотам, че руският министър на отбраната Сергей Шойгу обяви, че украинската армия, ПВО, авиация и въобще цялата военна машина на Украйна са напълно унищожени. В Москва планираха да възстановят на власт избягалия в Русия и чакащ за целта в Беларус, бивш украински президент Виктор Янукович. Впоследствие стана ясно, че замисълът бил, след завземането на властта да се организират имитационни „избори“, на които да заменят страхливият и неблагонадежден Янукович с украинския олигарх и кум на Путин – Виктор Медведчук.
Но 48 часа след началото на „Специалната Военна Операция“, адът се стовари върху руските войски. Украинците повсеместно оказваха героична съпротива. От коктейли „Молотов“ до ловно оръжие и тежка артилерия – цялото население се мобилизира и започна да изтребва нашествениците. Междувременно в Германия, не позволяваха на доброволци да изнасят закупени от тях каски и бронежилетки за Украйна, за да „не ескалират конфликта“. В България, президентът Румен Радев отбеляза: „Видно е, че Русия ще спечели тази война, но трудно ще спечели мира“. Но реалността беше съвсем различна. Огромна 80-километрова руска военна колона, движеща се към Киев, се превърна в най-голямото задръстване в историята, а украинските сили безжалостно я изгориха. Множество руски самолети бяха свалени, а украинската авиация и ПВО продължаваха да действат. Появи се мита за „Духът на Киев“ – легендарен пилот, който сваля руските изтребители и печели всеки въздушен двубой с тях. В последствие се оказа, че това е събирателен, митологичен образ, на украинската, бойна авиация. Голям, руски военнотранспортен самолет с десантчици беше свален. Десантен кораб, натоварен с войници, бе потопен в пристанището на Бердянск, а още няколко претърпяха сериозни щети с жертви. По-голямата част от руския десант в Гостомел бе унищожена.
След малко повече от месец ожесточени боеве, Путин обяви „жест на добра воля“ и нареди останките от разбитите му войски от Киевска, Сумска и Черниговска области, да се изтеглят обратно в Русия и Беларус. В много от освободените населени места бе разкрито безразборно избиване на цивилни граждани. Светът видя зверствата на руснаците в Буча, до като в другият край на фронта започна епопеята на Чернобаевка – летището край Херсон, където украинските сили унищожаваха руските хеликоптери и военна техника множество пъти, докато руското командване отказваше да се поучи. Някъде след 25-тото заличаване на руски войници и бойна техника, командването им все-пак се отказа и от летището и от плановете да превземат Миколаев и Одеса, за което то им беше жизнено необходимо.
Гордостта на руския Черноморски флот – крайцерът „Москва“, бе потопен от украински ракети, а екипажът му, в голямата си част се е превърнал в храна за рибите. В отговор на тези унижения, Кремъл прибягна до масови разрушения. Най-страшното бе заличаването на Мариупол. Половин милионният град бе сринат със земята, а загиналите цивилни по днешни оценки надхвърлят 150 000 души. Украинците бяха написали с огромни букви „ДЕЦА“ около театъра, в който се бяха приютили стотици малчугани, но това не спря руските военнопрестъпници да го унищожат с тежки, авиационни бомби. Не пожалиха и родилните домове. Обявиха, че в тях имало щабове на Азов, до като цял свят гледаше ужасен, кадрите на ранени родилки, изнасяни от полуразрушените болници.
В следващите месеци, украинските сили бързо взеха инициативата. Те освободиха Харковска област, а по-късно и единствения завзет от руснаците областен център – Херсон. Путин обяви мобилизация, която предизвика масова миграция от Русия на до 7 милиона руснаци. От края на 2022 г. войната премина в позиционна фаза. Без големи териториални промени, но с огромни загуби на фронтовете. През 2024 г. само Русия е дала над 480 000 жертви, за да окупира по-малко от половин процент от украинската земя. При това напълно изгорена земя, със заличена инфраструктура. От своя страна, през август Украйна отвърна, като нахлу и окупира части от руската, Курска област. Първият ден руснаците твърдяха, че няма проникване на украински войски на руска територия и техните храбреци са убили всички нашественици. На третият ден Путин все-пак призна, че украинскте войски са в Русия и нареди до краят на седмицата да бъдат унищожени. Още чака и още ще чака. Украйна успя да си организира и производство на собствени дронове и ракети, с които ежедневно извършва мащабни атаки, по цялата европейска територия на Русия. Същите от 1-2 удара в месеца, преди година, днес наброяват по около 100-200 на ден! И тенденция е възходяща.
Следва продължение
Ако сте пропуснали – Част 1: Причините
