Вчера президентът Доналд Тръмп изрази силното си недоволство след изявления на руския президент Владимир Путин, в които той остро критикува легитимността на ръководството на украинския президент Володимир Зеленски. Тръмп заяви, че е „много ядосан“ и „бесен“, като определи коментарите на Путин като „неправилно насочени“. Той предупреди, че ако Русия и САЩ не успеят да постигнат споразумение за спиране на кръвопролитията в Украйна, ще наложи „вторични тарифи“ върху руския петрол. „Ако купувате петрол от Русия, няма да можете да правите бизнес в Съединените щати. Ще има 25% тарифа върху целия петрол, между 25 и 50 пункта“, обясни Тръмп. Според медийни доклади, тези нови тарифи могат да влязат в сила, ако до един месец не бъде подписано споразумение за прекратяване на огъня.
Какво представляват „вторичните тарифи“?
Изявлението на Тръмп предизвика объркване сред обществеността и експертите, които се затрудниха да обяснят какво точно означава терминът „вторични тарифи“. Последващите му коментари не хвърлиха повече светлина върху въпроса. Реалността е, че търговският оборот между САЩ и Русия е минимален – през 2023 г. САЩ са внесли стоки от Русия на стойност под 5 милиарда долара, а износът им е бил едва 600 милиона долара. Що се отнася до руския суров петрол, САЩ са закупили само 760 000 долара от него през същата година – сума, която е почти незначителна и вероятно отразява покупка за отвъдморска територия. Това показва, че САЩ не разчитат на руския петрол, което прави заплахите на Тръмп още по-необичайни.
Тръмп обаче изглежда има предвид по-широк подход. Някои предполагат, че става дума за санкции върху всички продукти на компании, които купуват руски петрол. Това би изисквало значителен административен ресурс за наблюдение – нещо, което Тръмп традиционно не харесва. По-рано той приложи подобен подход към Венецуела, като наложи 25% тарифи върху стоки от държави, купуващи венецуелски петрол. Основните купувачи на венецуелски петрол са САЩ, Индия, Испания и Китай, което усложнява плана му. От 2 април държавният секретар Марко Рубио ще има правомощия да решава дали и кога да се прилагат тези тарифи, както и да ги отменя или намалява.
Експертите определят този подход като нов вид икономическа война, но ефективността му остава под въпрос. Тарифите са двуостър инструмент – те могат да навредят на вноса на ключови стоки или да повишат инфлацията в САЩ, докато се опитват да накажат Русия или Венецуела. Ако Тръмп изпълни заплахите си спрямо Русия, най-засегната ще бъде Китай – най-големият купувач на руски петрол. Пекин вече протестира срещу подобни мерки, обвинявайки САЩ в злоупотреба с едностранни санкции. За Тръмп обаче тарифите са не само средство за натиск, но и начин за увеличаване на бюджетните приходи.
Разочарование от Путин
Зад тези заплахи стои нарастващото разочарование на Тръмп от Путин. След шест седмици интензивна дипломация няма напредък към прекратяване на огъня в Украйна. Тръмп изглежда осъзнава, че Путин няма намерение да сключва сделки, въпреки предишните му похвали към руския диктатор. От началото на кампанията си Тръмп твърдеше, че той и Путин са близки и че руският президент го уважава. Сега обаче става ясно, че тези очаквания са били нереалистични. Според президента на Финландия, който наскоро разговаря с Тръмп по време на голф, американският лидер наистина е шокиран от поведението на Путин.
Тръмп постави едномесечен срок за постигане на споразумение за прекратяване на огъня – ход, подкрепен и от финландския президент Александър Стуб. Този срок цели да ограничи възможностите за уклончиви маневри от страна на Русия. Ако до края на април няма резултат, Тръмп ще трябва да изпълни заплахите си. Това може да доведе до сериозни санкции срещу страни като Китай, които купуват руски петрол, но прилагането им ще изисква огромни усилия и ще повиши цените на петрола в САЩ – нещо, което Тръмп би искал да избегне.
Макар екипът на Тръмп да няма задълбочени познания за глобалната икономика, осъзнаването на реалността е крачка в правилната посока. Признаването, че Путин го е подвел, е първата стъпка към промяна на стратегията. Досегашният подход – безусловни предложения за мир без конкретни резултати – не даде плод. Сега, с тарифите като заплаха, Тръмп показва, че няма да търпи безкрайни преговори без действие.
