На 24 март 2025 г. светът отново се озова пред огледалото на историята, където се преплитат амбиции, сила и морални компромиси. Последните изказвания на хора от обкръжението на Доналд Тръмп, 47-ия президент на САЩ, предизвикаха вълна от тревога и размисъл. Един от тези гласове, Уиткоф, намекна, че териториите, окупирани от Русия, са „рускоезични“ и че там е проведен референдум, чрез който местните жители уж са избрали да се присъединят към Москва. Това изказване, макар и последвано от известно отстъпление, хвърля светлина върху опасна тенденция – оправдаването на агресията чрез езикови и културни аргументи, които напомнят на мрачното минало.
Ехото на историята: Мюнхенският сговор и днешните паралели
Тези думи не са случайни. Те напомнят на аргументите, използвани от Адолф Хитлер през 1938 г., когато анексира Судетската област от Чехословакия. Тогава етническите немци, говорещи немски език, бяха представени като причина за „освобождаването“ на територията. Невил Чембърлейн, връщайки се от Мюнхен, обяви, че е донесъл мир, но всъщност отвори вратата за Втората световна война. Днес, когато чуем, че руският език в Донбас, Киев или дори Лвов се използва като оправдание за руската агресия, не можем да не видим паралелите. Уиткоф дори добавя, че „никой не иска да чуе позицията на Русия“, сякаш светът е длъжен да търси „допирни точки “ с агресора.
Този подход не е просто риторика – той е отражение на философията на силата, която движи както Владимир Путин, така и, изглежда, администрацията на Тръмп. Примерите не свършват с Украйна. Наскоро Джей Ди Ванс, един от ключовите играчи в екипа на Тръмп, намекна за „териториален интерес“ към Гренландия. Неговата съпруга, придружена от федерален министър и два военно-транспортни самолета „Херкулес“, отпътува за острова – жест, който трудно може да бъде приет като случаен. Ванс открито заяви, че Тръмп ще направи каквото сметне за нужно, независимо от протестите на Европа. Това е политика, която не се интересува от международното право или суверенитета на другите, а само от волята на силния.
В основата на тази система лежи култът към личността на Тръмп – фигура, която, подобно на Путин, изглежда надхвърля обикновените норми на управление. Около него са събрани хора като Джей Ди Ванс, описван като „еталонен политик“ – професионален, убедителен, но лишен от собствена позиция. Ванс е готов да смени мнението си на мига, когато получи ново указание, защото неговите амбиции надделяват над принципите. Той и останалите от екипа на Тръмп са като гласове на дракон с много глави, но всички те говорят с устата на един господар. Както Песков ретранслира мислите на Путин, така и те изпълняват волята на Тръмп, без да добавят нищо свое.
Тази структура напомня на авторитарните режими от миналото. Тръмп, подобно на Путин, изглежда движен от желание да остави отпечатък в историята, да „отмъсти“ на света, че не е отбелязал раждането му с фойерверки. И ако Сталин беше оплакан от народа, който го мразеше, Тръмп сякаш мечтае за същото – да бъде запомнен, независимо от цената.
Днес вниманието на света е приковано към Украйна, където текат преговори, напомнящи на търговия с мир. Русия настоява за териториални отстъпки, оправдавайки ги с присъствието на руския език. В същото време в Гренландия се усеща сянката на американските амбиции. И в двата случая става дума за едно и също – правото на силния да вземе това, което пожелае, без да се съобразява с другите. Това е свят, в който законът отстъпва пред волята, а слабите са оставени да гледат в ужас.
Ако тази политика продължи, последствията ще бъдат катастрофални. Русия, подкрепена от Тръмп, няма да спре с Украйна. Страни като Латвия, Литва, Естония, Молдова, Грузия и Казахстан вече са в полезрението на Москва. Европа, с нейната висока нравственост и култура, остава безсилна пред този нов ред, базиран на груба сила. САЩ след Тръмп може да се окажат отслабени, а това ще даде на Путин още повече пространство за действие.
Историята ни учи, че отстъпките пред агресорите не носят мир, а война. Мюнхенският сговор не спря Хитлер, а само го окуражи. Днес, когато чуваме аргументи за „мир“ чрез териториални отстъпки, трябва да си зададем въпроса: какво ще последва? Защото, както показва миналото, силата не се задоволява – тя само иска още.
Тръмп и Путин са две страни на една и съща монета – лидери, които вярват, че светът им принадлежи по право. Техните действия и думите на хората около тях разкриват опасна визия за бъдещето, в която суверенитетът и законът са заменени от прищевките на силните. Докато гледаме преговорите за Украйна и маневрите около Гренландия, трябва да си припомним урока от миналото: отстъпките пред агресията никога не са били път към мир, а само към по-голяма разруха. Светът стои на кръстопът, и от нас зависи дали ще позволим историята да се повтори.
Автор: Сергей Асланян
Превод със съкращения: Георги Борисов
