На фона на настоящите действия на администрацията на Доналд Тръмп неизбежно възниква желанието да се огледаме настрани и да потърсим тези, които умеят да действат проактивно, запазвайки висока ефективност. Ако Тръмп и неговите поддръжници са решили да се изтеглят от голямата политика и да се отдадат на играта в „Великата корпорация“, никой няма да може да им попречи в това – освен самата реалност. Въпросите, които традиционно бяха в сферата на влияние на Съединените щати, сега започват да се разпространяват по целия свят, а това води до появата на нови центрове на сила, които ще оформят основите на една нова реалност.
Трудно е да се предвиди как ще изглежда завръщането на САЩ в голямата политика след края на управлението на Тръмп. За сравнение, на Джо Байдън му отне около година от мандата, за да убеди съюзниците и партньорите, че САЩ са се върнали и че предходните четири години могат да се разглеждат като временно отклонение. Но само за месец от втория си мандат Тръмп успя да заличи всички усилия на Байдън, оставяйки сериозни пукнатини в тъканта на световния ред, които едва ли ще бъдат напълно заздравени скоро.
В този контекст действията на Турция придобиват все по-голяма значимост, макар и да остават в сянката на шумните изявления и противоречиви ходове на американската администрация, които привличат по-голямата част от вниманието. Турция демонстрира забележителна ефективност, като пример за това е свалянето на режима на Башар Асад в Сирия. За разлика от операцията срещу Саддам Хюсеин, която изискваше широка коалиция под ръководството на САЩ, Турция успя да извърши това самостоятелно, без да предизвика аномално кръвопролитие или допълнителни разрушения в страна, която и без това е разкъсвана от конфликт повече от 15 години. Самата операция по ликвидиране на режима отне по-малко от две седмици, а Анкара не задържа окупационни войски в Дамаск. Новата власт в Сирия, макар все още не напълно ясна, проявява разумно поведение, изграждайки отношения със съседите си без да влиза в конфликт с Израел.
За разлика от хаотичното изтегляне на американските сили от Афганистан, ситуацията в Сирия след турската намеса изглежда по-стабилна. Новите сирийски власти не се колебаят да уредят сметките си с палачите на Асад чрез съдилища или дори линчове, организирани от местното население. Това е очаквана реакция след десетилетия на потисничество, но турското влияние придава на този процес известна степен на ред.
Основният интерес на Турция в Сирия беше ликвидирането на Кюрдската работническа партия (ПКК) – терористична организация, с която Анкара води кървава борба от десетилетия. ПКК избра пътя на въоръжената съпротива срещу Турция, превръщайки живота на поколения турци и кюрди в постоянен конфликт. Важно е да се отбележи, че в Турция живее многомилионна кюрдска общност, голяма част от която е добре интегрирана в обществото и не подкрепя насилието. Проблемът не е в кюрдите като народ, а в конкретната организация, която Асад не успя да контролира в североизточните райони на Сирия. След многократни предупреждения към Дамаск, които останаха без резултат, Турция реши да действа сама. След като Асад допусна руско присъствие в страната си, турската армия успя да създаде буферна зона по границата, поемайки отговорност за местното население в този район.
Този ход доведе до нови променливи, които могат да издигнат Турция до позицията на регионален лидер – нещо, което доскоро изглеждаше неочаквано. През 1999 г. турските служби заловиха лидера на ПКК – Абдула Йоджалан, а после го осъдиха и хвърлиха в затвора. В светлината на променената ситуация в Сирия, сега той призова съратниците си да сложат оръжие и да прехвърлят борбата си в политическата сфера. Според турския политолог Тогрул Исмаил, това е повратен момент: „Ако ПКК официално се разпусне, Турция лесно ще се справи с всякакви останали въоръжени групировки, които не се подчиняват. Турция винаги е била обвинявана, че воюва срещу кюрдите като цяло, но всъщност тя се бори с терористична организация. Сега никой не може да я критикува за това.“
В Турция вече съществува партия, близка до ПКК – Партията на народното равенство и демокрация, която отдавна е призовавана да изостави насилието и да се включи в политическия процес. Ако този преход се осъществи, ситуацията в страната може да се промени коренно. Прекратяването на дейността на ПКК и разпускането на нейните военни структури биха издигнали президента Реджеп Тайип Ердоган и Турция в нова категория на международната сцена. След деокупацията на Карабах, подкрепата за законното правителство в Либия и сега – свалянето на режима на Асад, превръщането на кюрдския въпрос от военен в политически би било историческо постижение.
Докато Тръмп продължава да „буйства“ без особени ограничения, Турция тихо и методично изгражда своята позиция. Въпреки че е рано да се каже дали терорът в региона ще бъде окончателно премахнат, Анкара вече демонстрира, че може да бъде опора на стабилност там, където САЩ оставят празнота.
По текст на Антиколорадос
