Практиката показва, че голяма част от информацията за това какво успяват да поразят украинските далекобойни дронове на територията на Руската федерация не се коментира веднага и подробно. Изключение правят само мащабни взривове или пожари, които е невъзможно да бъдат скрити или премълчани. Затова често подробностите излизат на бял свят с известно закъснение и от най-различни източници. Такъв е случаят с атаките от 3 март 2025 г., когато украинските сили, изглежда, са „предписали горчиви хапчета“ на руските окупатори, удряйки необичайно голям брой обекти от тяхната нефтогазова инфраструктура.
След време Telegram каналът Astra, позовавайки се на свои източници в Русия, разкри някои детайли за нанесените щети. Това не е пълен отчет на поразените цели, а допълнителна информация за две конкретни локации. На 3 март безпилотни летателни апарати (БПЛА) атакуваха нефтопровода „Куйбишев – Лисичанск“, собственост на АО „Транснефть-Приволга“, в Чертковския район на Ростовска област. Според данните около 20 дрона са били използвани в нападението. В резултат е повредена тръба за пренос на нефт, което е довело до разлив на гориво и пожар. Работата на междинната нефтена помпена станция ПСП-915 също е била временно спряна. Губернаторът на Ростовска област потвърди атаката срещу нефтопровода, както и срещу склад в промишлен обект в село Сохрановка. Според Astra този склад е свързан с газопроводи, управлявани от „Газпром трансгаз Волгоград“.
Преди това стана известно, че украинските сили са нанесли сериозни удари по руската нефтена индустрия, включително по два нефтопреработвателни завода (НПЗ). Сега обаче става ясно, че атаките са се разширили и към нефтопроводите, което бележи нов етап в стратегията. Успехът срещу подразделение на „Газпром“ пък беше изненадващ „поздрав“ към Алексей Милер, шеф на газовия гигант – нещо, което не беше отразено в новините досега. Това показва, че украинските военни обръщат внимание на всички ключови играчи в руския нефтогазов сектор. Ако все още не са ударени големи газопроводи, това изглежда е само въпрос на време. Магистралните газопроводи работят под налягане от 60 атмосфери, и ако бъдат атакувани успешно, последствията ще бъдат далеч по-мащабни от разлив на нефт – взривът ще бъде невъзможно да се пропусне.
Преди време руснаците дори не можеха да си представят, че НПЗ и нефтопроводи ще станат мишени, но днес това е реалност. От началото на 2025 г. Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерството на отбраната на Украйна, в сътрудничество с други подразделения на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ), е атакувало най-малко 28 обекта от горивно-енергийния сектор в 16 региона на Русия. Общите щети за руската нефтопреработвателна индустрия са значителни – около 12% от капацитета й е засегнат. Това означава, че всеки осми барел нефт не достига до преработка, експорт или валута, необходима на агресора за воденето на войната срещу Украйна. Тези резултати са още по-впечатляващи в контекста на борбата срещу икономиката на путинския режим.
Успехът на тези операции показва, че те са добре планирани и ще продължат. От ГУР подчертават, че ударите по военни и стратегически обекти, подкрепящи руската агресия, няма да спрат. Междувременно Русия демонстрира неспособност да защити собствената си територия, а опитите й да попречи на украинските дронове остават неуспешни.
Загадъчният „Кримски триъгълник“
На фона на тези събития се появяват и любопитни паралели с миналото. По времето на СССР, когато телевизията предлагаше само два канала и публиката гледаше предавания като „В мире животных“ или „Очевидное – невероятное“, зрителите бяха запленени от истории за Бермудския триъгълник – място, където изчезваха кораби и самолети без следа. Днес подобен „триъгълник“ сякаш се е появил на окупираната територия на Украйна, между Саки, Евпатория и нос Тарханкут в Крим. Според Telegram канала „Крымский ветер“ там редовно изчезват руски военни средства, включително системи за ПВО като С-300, С-400 и „Панцир“. Последният случай е особено показателен – радиолокационна станция от състава на ЗРК С-400 спира край Евпаторийската магистрала и внезапно изгаря до основи. Местните партизани отричат намеса, а причината остава приписана на мистериозния „триъгълник“.
Тези събития, макар и очевидни, изглеждат почти невероятни. Те обаче подчертават уязвимостта на руските сили и ефективността на украинските операции – както срещу стратегическата инфраструктура, така и на бойното поле.
По текст на Антиколорадос
