Според руският опозиционен политик и общественик Марк Фейгин, съвременната геополитическа сцена е изправена пред множество въпроси, свързани с ролята на САЩ в света, особено в контекста на политиката на Доналд Тръмп и неговите екстравагантни ходове. Една от основните дискусии е дали Америка рискува да загуби позицията си на лидер в западния демократичен свят, търсейки подкрепа от държави като Русия и Китай – страни с авторитарни режими, които трудно биха могли да бъдат дългосрочни партньори на САЩ.
Възможен ли е съюз между САЩ, Русия и Китай?
Според Фейгин, Владимир Путин вижда потенциал в такъв съюз, но той е обречен на провал в дългосрочен план. Причината е проста: фундаменталните различия между ценностите на САЩ и тези на Русия и Китай. Докато Америка, дори при Тръмп, остава част от демократичния свят, Русия и Китай са държави с тоталитарни режими, в които властта е концентрирана в ръцете на лидери като Путин и Си Дзинпин, които управляват с перспектива „до гроб“. Тръмп, от своя страна, е ограничен от мандата си – най-много четири години. Това прави всякакъв стратегически съюз между тези страни тактически, а не устойчив.
Фейгин смята, че политиката на Тръмп може да доведе до ерозия на ролята на САЩ като лидер на западния свят. Това би могло да отвори вратата за нов колективен субект – може би Европа или друга сила – която да заеме водеща позиция в конкуренцията с Китай и Русия. Процесът обаче е в начален етап, и бъдещето ще покаже дали подобни промени ще се осъществят.
Екстравагантността на Тръмп: подкрепа или провал?
Една от ключовите неизвестни е дали ексцентричните ходове на Тръмп ще бъдат подкрепени от Конгреса или ще срещнат съпротива. Неговата риторика, често насочена към бизнес интереси, изглежда пренебрегва по-сериозни юридически и морални въпроси, като наказването на военните престъпници. Например, липсата на остра критика към Русия за войната в Украйна и отсъствието на акцент върху преследването на отговорните за агресията са тревожни сигнали. Това поражда опасения, че Тръмп може неволно (или съзнателно) да легитимира действията на Русия, отслабвайки международния правов ред.
От друга страна, САЩ продължават да налагат санкции срещу Русия, което показва, че процесът на противопоставяне не е напълно изоставен. Въпреки това международните институции, като Международния наказателен съд в Хага, се оказват безсилни да наложат ефективна присъда срещу фигури като Путин. Ордерите за арест, издадени срещу него, остават неизпълними, което подчертава липсата на универсална съдебна власт, способна да се справи с подобни случаи.
Военните престъпления и търсенето на справедливост
Темата за военните престъпления, извършени по време на руската агресия срещу Украйна, остава встрани от американският фокус при новата администрация. Това обаче не означава, че е напълно изоставена. В Европа, например, се обсъждат инициативи за създаване на специален трибунал към Съвета на Европа, който би могъл да се окаже по-авторитетен от съществуващите институции. Организации като ОССЕ също предприемат стъпки в тази посока, което дава надежда, че виновните ще бъдат подведени под отговорност, когато политическите условия позволят.
Историческият опит обаче показва, че международната юстиция рядко постига пълно възмездие. От Нюрнбергските процеси до днес наказанията на военни престъпници са по-скоро изключение, отколкото правило. Това е отрезвяващ реализъм, който Тръмп подчертава, избягвайки дори да нарече Путин диктатор в разговори с лидери като Еманюел Макрон.
Какво следва за Русия и Путин?
За Путин войната в Украйна остава приоритет, независимо от опитите за преговори или замразяване на конфликта. Той обаче не се ограничава само до Украйна – на хоризонта се очертават и други потенциални окупации на страни, като Армения, Грузия и Молдова. В Армения, след загубата в Нагорни Карабах, се наблюдава завой към европейска интеграция, което дразни Москва. В Грузия про-руското правителство е под натиск, а в Молдова съществува вероятност за обединение с Румъния като начин да се избегне руска анексия.
Путин не показва намерение да спре агресивната си политика. Напротив, войната укрепва личната му власт, въпреки икономическите трудности и вътрешните рискове, като бунта на Пригожин през 2023 г. За него войната е инструмент за управление, който той ще продължи да използва, макар и в по-малък мащаб в страни като Молдова или Армения, които смята за по-лесно „усвоими“ в сравнение с Украйна.
Политиката на Тръмп може да промени ролята на САЩ в света, но съюз с Русия и Китай е обречен на провал поради несъвместимостта на ценностите и временния характер на управлението му. В същото време Путин остава непоколебим в амбициите си за регионална доминация, което прави бъдещето на международните отношения несигурно. Въпросът за справедливостта спрямо военните престъпници остава отворен, но инициативи в Европа дават надежда, че виновните няма да избегнат отговорност завинаги. Голямата игра между Запада, Русия и Китай тепърва предстои.
