Пристанището в Ростов посрещна украински дронове

В ранните часове на 27 юли жители на Ростовска област съобщиха за серия от експлозии и пожари. Според телеграм канала Astra, анализ на кадри от очевидци потвърждава, че над Ростовския морски търговски пристанищен комплекс се е издигал дим в района на четвърти товарен участък. Губернаторът на областта Юрий Слюсар потвърди, че при нощните атаки са загинали двама души — съпружеска двойка — а петима са ранени, двама от тях в тежко състояние, единият от които тийнейджър.

По данни на Astra е повредена многоетажна сграда на улица „Береговая“ №117Б, разположена на около километър и половина от пристанището. Слюсар съобщи и за разрушения в Железнодорожни, Пролетарски и Ленински район на града, а пожари са избухнали на територията на частно предприятие, складови съоръжения и няколко частни дома. Изгорели са и автомобили.

Ростовското пристанище не е случайна цел. Макар да се намира на река Дон, то се води морско, тъй като е част от Азовско-Черноморския басейн и обслужва международно корабоплаване — приема кораби под чужди флагове и оформя влизането и излизането им от руска територия. С други думи, това е именно онзи тип инфраструктура, чрез която Москва се опитва да поддържа привидност на нормална търговия, докато води война.

Таганрог, Ярославъл и Белгород — една нощ, четири огнища

Ударите не се ограничиха до Ростов. Съседният Таганрог също отчете мощни детонации през нощта, макар точната цел на удара все още да не е изяснена. В Ярославъл местните власти обявиха опасност от безпилотни летателни апарати (БЛА) и затвориха участък от федералната магистрала М8, както и част от Московски проспект — зоната граничи с нефтопреработвателните мощности на „Славнефт“. Затворен беше временно и местното летище. Официално за последствията все още не се говори, но самият факт, че е блокирана основна транспортна артерия, подсказва достатъчно.

Междувременно Белгород отново се озова под масирана атака с дронове. Според военни наблюдатели вероятна цел на удара са били обекти, свързани с Федералната служба за сигурност (ФСБ) — институцията, играеща централна роля в репресивния апарат на режима.

Дали Кремъл ще признае размера на щетите, или отново ще се задоволи с обичайното мълчание? Историята на подобни атаки през последните месеци подсказва, че отговорът е ясен предварително.

Диктаторът празнува флота, докато той се дави в собствените си митове

Ден по-рано, на 26 юли, Русия отбеляза своя Ден на военноморския флот — за втора поредна година без традиционния парад в Санкт Петербург, официално по съображения за сигурност. Путин посети сградата на Адмиралтейството, връчи държавни отличия и изслуша по видеовръзка доклади на командващите Тихоокеанския, Северния, Балтийския флот, Каспийската флотилия и виртуалния Черноморския флот. На срещата с военни моряци диктаторът разказа и за напредъка по подводния безпилотен апарат „Посейдон“, който според него скоро може да бъде поставен на бойно дежурство.

Симптоматично е, че самият парад отново не се състоя — а фактът, че церемонията се проведе в Санкт Петербург, а не в окупирания Севастопол, където руският маниак обичаше да се появява в предишни години, не убягна на наблюдателите. Може ли едно тържество да звучи убедително, когато основната му част е отменена поради риск от собствената украинска изобретателност? Едва ли има по-точен символ на състоянието на руския флот от отмяната на неговия собствен празничен парад.

Докато официалната пропаганда говори за нови кораби и модернизирани подводници, реалността на терен е доста по-приземена — горящи складове край едно от най-старите пристанища на страната, блокирани магистрали заради опасност от дронове и жертви сред цивилното население в собствения тил на Русия. Контрастът между тържествената реторика в Санкт Петербург и димящите развалини в Ростовска област е трудно да бъде поставен в едно и също изречение без известна доза ирония.

Какво следва

Подробностите около щетите в Ростов, Таганрог и Белгород тепърва се изясняват, а руските власти традиционно предпочитат да минимизират реалния мащаб на подобни удари. Ясно е обаче, че тезата за „непревземаема“ противовъздушна отбрана (ПВО) на дълбокия тил трудно се вписва в поредица от нощи, в които горят пристанища, магистрали се затварят заради дронове, а губернатори броят убити и ранени сред собственото си население.

Наистина ли причината са ракетите „Патриот“?

Официалната версия звучи логично, но и леко комично, ако се замислите. Според доклада решението е последвало съвещание със старши съветници и представители на кабинета, фокусирано върху свиващите се запаси на Пентагона от прехващачи „Патриот“ и друга противовъздушна отбрана. Председателят на Обединения комитет на началник-щабовете генерал Дан Кейн предупредил, че мащабни операции са технически изпълними, но биха изчерпали опасно наличните прехващачи на Централното командване. С други думи – Вашингтон подготвя най-грандиозната офанзива от началото на конфликта, прехвърля самолети, кораби и десетки хиляди военнослужещи в региона, а буквално часове преди старта някой сякаш се сеща да провери склада с ракети. Версията звучи толкова добре пресметната, колкото домакиня, която открива, че ѝ свършва брашното точно когато тестото вече е омесено.

Освен липсата на прехващачи, от администрацията се опасявали и от по-широка регионална война, отчуждаване на съюзниците в Персийския залив, уязвими на ирански терор, глобален икономически спад и задълбочаваща се енергийна и бежанска криза. „Патриотите“ се оказват критично необходими за защита на американски военнослужещи и обекти в Йордания, Кувейт, Бахрейн и ОАЕ от ирански балистични ракети и дронове, а Пентагонът вече е изразходвал над 1200 прехващача по време на конфликта. Опасенията се засилили, след като ирански балистична ракета успяла да пробие американската противовъздушна отбрана в Йордания, убивайки трима американски военнослужещи.

Военни наблюдатели, следящи конфликта отблизо, изказват друго тълкуване – според тях паузата не е признак на отстъпление, а поредна „фалшива тревога“, целяща да приспи бдителността на Техеран, преди, в един момент ударът наистина да дойде внезапно. Показателно е, че никакви сили не се изтеглят от региона – напротив, единствената тенденция е трупане: през последните дни в района пристигат десетки допълнителни изтребители от европейски бази, докато израелските военновъздушни сили разполагат с близо 400 напълно боеготови самолета на първа линия.

Съюзниците в сянка

Сред регионалните играчи Саудитска Арабия едва ли ще се включи пряко във война срещу Иран – кралството е твърде затрупано в собствения си конфликт с подкрепяната от Техеран групировка Ансар Аллах, познати по-скоро, като хусити. Обединените арабски емирства остават възможен, макар и не гарантиран участник, а Йордания разполага с достатъчно бойна авиация и болезнен опит, за да не бъде изключена напълно от сметките. Малките държави като Бахрейн и Кувейт трудно могат да бъдат приемани сериозно като военни фактори в цялата тази картина, независимо от появилите се твърдения за „тайни“ удари в отговор на ирански атаки по тяхна територия – защото възмездие, нанесено тайно, губи смисъла си на възмездие.

Техеран се прицели и в Украйна

Докато вниманието е насочено към Персийския залив, Иран отвори и втори фронт на заплахи – срещу Украйна. Поводът е конкретен: в събота, 25 юли, украински сили атакуваха ирански търговски кораб в Каспийско море, при което загина един моряк, а друг беше ранен, а по данни на украински военни анализатори са поразени общо три плавателни съда, два от които пряко свързани с доставки на оръжие от Иран, както и петролна платформа в акваторията на Каспийско море, а под удар попаднал и ракетен катер от състава на руския флот. Иранското външно министерство определи атаката като нарушение на Устава на ООН и акт на агресия, „който може допълнително да разпали пламъка на войната“, и си запази правото на ответни действия – вероятно с клетви и стихове от Корана.

Отговорът от Техеран не закъсня и придоби формата на добре познатата джихадистка, воинствена реторика. Председателят на комисията по национална сигурност в иранския парламент Ибрахим Азизи заяви, че Иран ще нанася ракетни удари по Украйна, ако тя продължи да оказва военна помощ на Израел, включително чрез доставки на безпилотни системи, като всяка подкрепа за Тел Авив прави украинската територия „законна и обоснована цел“ за Техеран съгласно Устава на ООН. Иронията, разбира се, е че именно Иран пръв достави технологията и стотици хиляди дронове „Шахед“ на Русия, а Москва впоследствие ги произвежда масово у дома под името „Геран“ за удари по украински градове – което автоматично прави и самия Иран легитимна цел за Киев, стига да следваме неговата собствена логика докрай.

Заплахите бързо получиха и по-конкретен адрес. Проирански издания заявиха, че цялата територия на Украйна се намира в обхвата на иранските балистични ракети, включително тежката ракета „Хорремшехр-4“, придружавайки твърдението с ироничната бележка, че би било жалко да се хабят такива добри ракети. Главният редактор на изданието по-късно с ирония отбеляза, че заради тази публикация е получил повече заплахи за саморазправа от украинци, отколкото от израелци през предходните три години – което е може би най-безобидната новина в тази иначе мрачна история.

Успоредно с това президентът Володимир Зеленски отправи собствено обвинение към Кремъл. Според него Русия редовно предава на Иран спътникови снимки на американски военни обекти в страните от Персийския залив, като украинското разузнаване регистрира активна спътникова снимка от страна на Русия от юли насам, а получените изображения впоследствие достигат до иранските сили. Зеленски посочи ясна корелация между руската снимкова разузнавателна дейност и иранските удари – както преди атаките, за прецизно насочване, така и след тях, за оценка на нанесените щети, като само на 19 и 20 юли в обхвата на интерес на руските спътници попаднали четири авиобази – две в Бахрейн и по една в Йордания и Кувейт. Твърдението остава недоказано публично с конкретни доказателства, но се вписва в добре познат модел на сътрудничество между терористичните режими в Москва и Техеран, за който вече е писано и по-рано.

Хуситите: приятелите, които Иран сам въоръжи

Отделен, но свързан сюжет се разгръща в Йемен, където вечно дрогираните хути водят битки с проправителствени формирования, подкрепяни от Саудитска Арабия. Групировката обстрелва саудитска територия, включително петролни находища, с крилати и балистични ракети и безпилотни апарати, а Корпусът на стражите на ислямската революция (КСИР) – признаван от повечето цивилизовани държави за терористична организация – отдавна изпраща там военни съветници и въоръжение. На този фон Техеран неочаквано предложи себе си като посредник между Саудитска Арабия и хутите, изразявайки готовност „да играе конструктивна роля“. Жестът заслужава кратка пауза за размисъл: същата държава, която месеци наред въоръжава едната страна в конфликта, сега се представя за миротворец между нея и жертвата ѝ – все едно човек пуска кучето си срещу съседа, а после се притичва да го издърпа, за да прибере благодарностите.

Планината Пикакс: следващата цел?

Докато дипломацията буксува, във Вашингтон паралелно се обсъжда и много по-краен сценарий. Според „Ню Йорк Пост“ сред американските служители по сигурността отново се разглежда специална военна операция за изземване на складираните ирански запаси от обогатен уран от ядрените обекти на страната, представена като възможна алтернатива на стратегия, разчитаща единствено на въздушни удари. По данни на изданието предложената мисия би включвала хиляди американски сухопътни части, които да осигурят иранските ядрени обекти, преди малък екип от специални части да извлече обогатения уран, като силите за извличане биха могли да включват елементи от „Сребърна ескадрила“ на шести отряд „Тюлени“, втори рейнджърски батальон и 21-ва част за въоръжение на американската армия, която да отговаря за обработката и транспортирането на материала. По данни на Международната агенция по атомна енергия, цитирани от изданието, през 2025 година Иран е разполагал с над 20 000 фунта обогатен уран — грубо казано, около девет тона, макар само около 450 кг. от него да е обогатена до ниво, близко до оръжейното.

Има ли смисъл изобщо от подобна операция, след като и двете страни знаят, че другата знае къде точно се намират обектите? Именно липсата на изненада, а не техническите трудности, се посочва като най-голямото предизвикателство пред подобен сценарий. Втори вариант на плана се фокусира върху така наречената планина Пикакс – силно укрепен обект, разположен дълбоко под земята в централен Иран, на около миля южно от съоръжението за обогатяване на уран в Натанз, вече бомбардирано от САЩ и Израел. Обектът е заровен на дълбочина поне 100 метра под голяма планина, наречена Кух-е Коланг Газ Ла, като „коланг“ се превежда буквално като „кирка“, оттам и прякорът. Израелското разузнаване смята, че част от запасите на Иран от обогатен уран и напреднали центрофуги за обогатяване са преместени именно там след ударите миналия юни. За разлика от операцията по изземване на уран, тук сценарият е сравнително прост поне на думи: проникване, обезвреждане, взрив, изтегляне – опит за подобна акция вече е бил провеждан от израелски спецчасти срещу подземен обект в Сирия.

Пауза без изход

Всичко изброено дотук изглежда по-скоро като поредица от увертюри, отколкото като финал. Дипломатическите канали продължават да работят по инерция, без реален изглед за компромис, който да устройва едновременно Вашингтон и Техеран, а военните приготовления в региона не спират да набъбват. Дали поредната отложена атака ще се окаже последната отложена атака, е въпрос, чийто отговор едва ли ще дойде по дипломатически път.

Потреблението на електроенергия в Крим спада с двуцифрени темпове — случайност ли е това?

Според изданието The Bell, през първите двайсет дни на юли 2026 година потреблението на електроенергия в анексирания Крим е паднало с 42% на годишна база. В Севастопол, чиито данни се публикуват отделно, спадът е 22%. За сравнение, през юни намалението е било едва 8% — тоест кризата не просто продължава, а рязко се задълбочава от края на май насам, откакто украинската армия засили ударите по подстанции и обекти за пренос на енергия. На 26 юни в Крим е обявен режим на извънредна ситуация, а на 6 юли целият полуостров е потънал в пълен блекаут — нещо, което не се беше случвало от началото на войната. Впоследствие електрозахранването е било частично възстановявано във Феодосия, Евпатория, Симферопол, Керч и Судак, но положението остава напрегнато, а Керч, град с около 150 хиляди жители, отново е останал напълно без ток след поредна масирана атака с безпилотни летателни апарати (БЛА) в средата на юли. На 22 юли удари са засегнали и Южния бряг — Алушта, Ялта и Алупка са останали без светлина, а дрон е поразил жилищна сграда в Ялта, като е ранил 17 души. Нощта срещу 23 юли е донесла нова атака, при която е загинал цивилен, а четирима души, включително две деца, са пострадали.

Кремълският изтърсак обичаше да повтаря, че Крим е неуязвим за всякакви средства за поразяване. Реалността на терен изглежда е пропуснала да прочете тази декларация.

Курортният сезон се изпари, а водата в язовирите тайнствено се покачва

Ефектите от енергийния колапс се усещат далеч отвъд честотата на токовите удари. Местните туроператори отчитат срив в резервациите, като данните варират според периода и източника — от порядъка на 25-30% в началото на юни до близо 79% отменени резервации според по-късни оценки на украински и руски медии. Руският съюз по туристическа индустрия направи още през юни констатацията, че сезон 2026 в Крим на практика е провален, а ако полуостровът успее да задържи поне половината от миналогодишния турпоток, това вече ще се счита за успех. Причините са комбинация от горивна криза, продължителни прекъсвания на тока и постоянните удари по инфраструктурата — а не толкова информационния фон, колкото твърдят местни туристически асоциации.

Междувременно се случва нещо необичайно за язовирите на полуострова. За пръв път от няколко години насам те се пълнят по-бавно, отколкото се изпразват през летните месеци — с други думи, нивото на водата в тях не пада толкова рязко, колкото обичайно. Причината не е в повече валежи. Според анонимен икономист от Симферопол, цитиран от „Крим.Реалии“, обяснението е много по-просто и много по-неприятно за жителите на полуострова: потреблението на вода рязко е намаляло заради продължителните прекъсвания на тока, които спират помпите за водоснабдяване, заради колапса в местното производство, заради отказа на земеделски производители да поливат посевите си и заради практически провалилия се курортен сезон. С други думи, язовирите не се пълнят от изобилие, а от липса на хора и дейност — колкото по-малко функционира полуостровът, толкова повече вода остава недокосната в резервоарите му.

Заводът „Авитек“ в Киров — траур за три дни, тишина за много повече

Докато Крим гасне откъм юг, ударите по военнопромишления комплекс на Русия продължават и на хиляди километри навътре в територията ѝ. В ранните часове на 24 юли ракети удариха предприятието „Авитек“ в град Киров — завод, специализиран в производството на зенитни управляеми ракети клас „земя-въздух“, катапултни седалки за изтребителите Су-57 и Су-34, а по данни на Радио Свобода — и в производствената верига на зенитно-ракетните комплекси „Тор“ и крилатите ракети Х-101, тоест точно от типа оръжие, с което Русия редовно обстрелва украински градове.

Първоначалните съобщения говореха за шестима загинали и над 26 ранени. На следващия ден се оказа, че един от водените за загинали работници всъщност е бил открит жив под развалините, така че потвърдените жертви станаха пет, а броят на пострадалите нарасна до около 27-32 души според различните източници — част от тях са хоспитализирани в травматологичен център. Губернаторът на Кировска област Александър Соколов обяви траур от 25 до 27 юли, разпореди приспускане на знамената, спиране на спортни, културни и развлекателни прояви, а на семействата на загиналите бяха обещани компенсации по 1,5 милиона рубли (~19000$).

Три дни официална скръб за официално признати жертви на завод, произвеждащ оръжия за унищожение на украински градове — тежко е да се намери по-точна илюстрация на това какво всъщност представлява така наречената руска твърдина, за която непрестанно говори Кремъл.

Крим и Киров, като огледало на една обречена система

Разказът за спадащото потребление на ток, за отменените резервации по крайбрежието и за жертвите в кировския завод не са отделни новини, а части от една и съща картина. Полуостровът, представян с десетилетия наред като витрина на руската окупационна политика, се превръща в място без вода, без ток, без селско стопанство и без туристи, докато самата военна индустрия в дълбокия тил търпи удари, каквито доскоро изглеждаха немислими. Диктаторът може да продължава да говори за непревземаема крепост, но статистиката на „Крим.Энерго“, The Bell и собствените му служби за извънредни ситуации разказва съвсем друга история.

Пожар край авиобазата в Енгелс: съвпадение или не?

В нощта на 25 юли в град Енгелс, Саратовска област, избухна пожар в сграда, за която OSINT анализатори от проекта Astra предполагат, че е бивш щаб на военна част, разположена в непосредствена близост до стратегическата авиобаза „Енгелс-2“. Анализаторите геолокализираха мястото на пожара на улица „Енгелс-1“, а местни жители съобщиха, че не са чули звуци от атака, поради което не изключват версията пожарът да не е свързан пряко с украински удар. По същото време в Саратовска област беше обявена ракетна опасност заради заплаха от безпилотни летателни апарати (БПЛА).

Авиобазата вече не за първи път привлича вниманието на украинските сили. По-рано, на 16 юли, сателитни снимки потвърдиха поражение на руски стратегически бомбардировач – ракетоносец Ту-95МС – именно на този обект. Точно тези самолети Москва системно използва за удари с ракети Х-101 по украински градове, така че всеки пожар в района на „Енгелс-2“ трудно може да бъде отминат само със свиване на рамене.

Успоредно с тревогата в Саратовска област, губернаторът на Белгородска област съобщи за масирана атака с дронове по самия град Белгород и Белгородски окръг, с повреди и пожари по улиците, ликвидирани от противопожарни екипи. Жителите на Ростов пък прекараха неспокойна нощ – кадри, разпространени в мрежата, показват експлозии, ругатни и хора, наблюдаващи как небето над техния град изведнъж става доста по-оживено, отколкото им се иска.

Wildberries гори по-често от бюджета на диктатора

Ако военните обекти са очаквана мишена, то сериалът от пожари по складовете на Wildberries вече заприлича на постоянна рубрика в руските новини – само че рубрика, която Първи канал упорито предпочита да не отваря. През последната седмица компанията отчете поражения на логистични центрове в няколко региона.

На 22 юли в Краснодар изгоря голям логистичен склад на компанията след нощна атака с безпилотни летателни апарати, а в гасенето на пожара участваха над 100 пожарникари и над 30 единици специализирана техника, като по-късно бе привлечен и хеликоптер. При атаката загина млада жена, а още няколко души бяха ранени. Само два дни по-късно, в нощта на 24 юли, дронове удариха складове на Wildberries едновременно в Санкт Петербург и в окупирания Симферопол, като в Крим се съобщава и за възможно попадение в петролна база. Сортировъчният център на компанията в Симферопол беше евакуиран, а пожари и експлозии бяха регистрирани и в Твер.

Колко склада на един-единствен маркетплейс може да поеме една държава, преди дори най-лоялният зрител на държавната телевизия да си зададе въпроса дали това наистина са просто „случайни инциденти“? Съдейки по реакциите в социалните мрежи, търпението на „дълбочинния народ“ видимо се изчерпва – макар че въпросите засега остават риторични, а не политически.

Какво (не) показа Първи канал

Докато складове горяха в Санкт Петербург, Ленинградска област, Симферопол и Твер, държавната телевизия намери за уместно да отдели ефирно време на горски пожари в Испания и Франция, на „успехи“ по фронта и на репортаж за работата на мобилни огневи групи. Емисията завърши с новина, че в Китай мълния е ударила ракетоносител – сюжет, който вероятно е трябвало да внуши на зрителите чувство за космическа далновидност, докато собствените им градове тънат в дим.

Успоредно с горящите складове руската телевизия намери време да отрази и как Владимир Путин – диктаторът, управляващ страната вече над две десетилетия – лично е поздравил президента на Узбекистан по случай рождения му ден. Демонстрация на добра памет, несъмнено, но трудно би могла да убеди жител на Ростов, чийто прозорец е треперил от експлозия, че държавата има приоритетите си подредени правилно.

Реалност срещу телевизионна реалност

Точно в тази пролука между това, което хората виждат зад прозорците си, и това, което им показва екранът, се крие нещо, наподобяващо отрезвяване. Засега то е плахо и се изразява предимно в объркани публикации в социалните мрежи, а не в организирано недоволство. Дали серията от пожари ще промени нещо в начина, по който руското общество възприема войната, която управляващите му предпочитат да наричат „специална операция“, е трудно да се твърди със сигурност – но самият факт, че въпросът вече се задава публично, макар и плахо, е показателен сам по себе си.

Загубата на човешки живот е тежка и не подлежи на сарказъм. Онова, което следва обаче — икономическите и политическите последици за режима на диктатора Владимир Путин — е достатъчно показателно, за да заслужи по-остър тон.

Защо склад за онлайн пазаруване е по-опасен за Кремъл от горяща рафинерия

От месеци украинските удари се съсредоточаваха предимно върху нефтопреработвателните заводи на Русия — логична цел, тъй като добивът и износът на нефт формират гръбнака на руската икономика. Но Wildberries не е обикновен онлайн магазин с дрехи и козметика. Той е логистичната артерия, през която текат парите и стоките на десетки хиляди малки и средни руски предприятия — от кафенета и автосервизи до салони за красота. Именно дребният бизнес, а не Путин и не високите цени на петрола, удържа руската икономика от срив след първите вълни санкции през 2022 година, като бързо намери начини за паралелен внос и продължи да плаща данъци. Логистичната основа на цялото това оцеляване бяха именно тези гигантски сортировъчни центрове.

Според журналиста Иван Яковина, чийто коментар послужи за база на този анализ, щетите от удара по склада в Електростал могат да достигнат милиарди, дори десетки милиарди долари — суми, несравними с щетите от единичен удар по рафинерия, защото стоката, която изгоря там, е далеч по-скъпа от суровия петрол. Тезата остава лично мнение на автора и все още не е потвърдена от независим одит на щетите, но избраната цел трудно може да се нарече случайна.

Всеруски военен магазин: как маркетплейсът хранеше фронта

Wildberries отдавна е нещо повече от място за пазаруване. През платформата руски продавачи предлагат бронежилети, шлемове, тактически радиостанции, оптични влакна за управление на FPV дронове, защитени от средствата за радиоелектронна борба, термовизори, маскировъчни мрежи и генератори. С други думи — точно онова, което руската армия не осигурява на мобилизираните си войници, принудени сами да си купуват екипировка. Освен това през маркетплейса циркулират хиляди артикули с пропагандна символика, свързана с агресията срещу Украйна. Украински анализатори вече определиха тези складове като напълно законна военна цел според международното хуманитарно право, тъй като де факто са превърнати в логистични хъбове за снабдяване на окупационната армия.

Колко склада трябва да изгорят, преди руснакът да прогледне?

Пропагандната машина на диктатора вече подготвя обичайния сценарий — вината ще падне единствено върху Украйна. Но празният стомах води до учудващо бистър порив на разсъдък. Когато милиони дребни търговци останат без стока, без пари и без препитание, обяснението, че „войната е виновна“, става все по-трудно за преглъщане, защото войната има конкретен автор и той не бърза да я приключи. Ако есента донесе и по-високи цени на храните заради недостиг на гориво, комбинирани с евентуални прекъсвания на тока и парното, картината на руската вътрешна стабилност може да заприлича на нещо доста по-крехко от образа, поддържан от държавната телевизия.

Складовете на маркетплейса Ozon, конкурент на Wildberries със сходна логистична мрежа, засега стоят непокътнати. Съдейки по логиката на досегашните удари, това по-скоро изглежда въпрос на време, отколкото на избор.

Мимолетна ирония в края

Русия първа започна да удря големите логистични терминали на украинската компания „Нова поща“ — атаки, за които киевската страна помни добре. Кръгът, изглежда, се затваря по начин, който диктаторът трудно би могъл да представи като победа пред собствената пропаганда.

Последните серии бомбардировки не са насочени към случайни цели. Американските военни удариха ирански противовъздушни системи, брегови радари, обекти за ракети и дронове, както и малки плавателни съдове. Според трима американски служители, пожелали анонимност, това са така наречените „подготвителни операции“ — унищожаване на иранските отбранителни способности, в случай че Белият дом реши да пристъпи към нещо по-амбициозно. Или казано по-директно: разчистване на пътя, преди булдозерът да мине.

Остров Харг и планината с радиоактивни изотопи

Сред опциите, поставени пред Тръмп от неговите съветници, са разширяване на въздушните удари, изпращане на сухопътни части за превземане на остров Харг — през който преминават около 90% от иранския петролен износ — както и бомбардировка на подземния комплекс „Пикакс Маунтин“, свързан с ядрената програма на Техеран. Сателитни снимки показват продължаващо строителство на обекта, което експертите тълкуват като нарушение на юнското примирие от страна на Иран.

Самият Тръмп не спести драматизма. „Ще извадим Пикакс Маунтин“, заяви той в интервю за Salem Radio Network, а по-късно уточни пред Fox News, че сухопътна операция за превземане на Харг е малко вероятна, но остава на масата — при това вероятно ще бъде поверена на „друга държава“, тъй като американски войски по суша там не се виждат желаещи. Ислямистката диктатура в Техеран явно не е единствената, която предпочита да води война чрез посредници.

Военният министър Пийт Хегсет, според сведенията, е сред най-настоятелните гласове за ескалация в администрацията. Насреща стои самият Тръмп, който продължава да заявява, че предпочита дипломатическо решение — заявление, което звучи все по-кухо всеки път, когато Иран откаже да предаде ядрения си материал и да освободи трафика през Ормузкия проток.

Защо Иран продължава да се съпротивлява въпреки тежките удари?

Въпреки понесените тежки загуби от началото на кампанията на 28 февруари, Техеран запазва значителен капацитет за дронове и ракети и продължава да атакува преминаващи танкери, както и съседите си в Персийския залив. Именно контролът над Ормузкия проток — през който минава около една пета от световния добив на суров петрол — се превърна в основния коз на иранския режим. Дори с унищожен конвенционален флот, Техеран може да продължи да заплашва търговското корабоплаване с дронове и ракети. Самият Тръмп не пожела да удари смазващо Иран и даже се скара няколко пъти на Израел, че бие твърде силно и целта на войната не е унищожаване, а подчиняване на ислямистката страна.

Американските сили вече прилагат нещо близко до блокада: край остров Харг бе неутрализиран танкер под флага на Кюрасао, след като игнорирал многократни предупреждения при опит да достигне ирански пристанища. Резултатът — 2 ракети „Хелфайър“ в комина на кораба и той е приключил с движението на собствен ход.

В южноиранските градове Раск и Чабахар пък бяха съобщени експлозии, след като центърът за морски контрол на пристанище Чабахар бе поразен при нов удар.

Реторика срещу реалност

Тръмп нарече иранския режим „утайка“ и „болни хора“, което е направо меко казано за режим, койтое е с аналогична идеология и поведение на Талибаните, Ал Кайда и ИДИЛ и отхвърли всякаква идея, че меморандумът за „разбирателство“ все още е в сила. Аналитици от рода на бившия служител в Пентагона Имран Байуми съветват да не се приема буквално всяко изявление на президента в социалните мрежи — разговорите в Стаята за ситуации, по думите му, изглеждат доста по-различно от постовете онлайн, с които по всичко изглежда, че цели борсови спекулации. Тръмп многократно е заплашвал Иран с ескалация, а след това многократно се е отдръпвал от най-сериозните си заплахи, което поставя основателния въпрос доколко настоящите намерения за Харг и Пикакс Маунтин са реална подготовка, а не поредната демонстрация на сила пред камерите и побутване на индексите в желаната посока, в избрания момент.

Каквото и да последва, едно е сигурно: докато диктатурата в Техеран продължава да отказва компромис по ядрената си програма и да задържа под напрежение един от най-важните морски пътища в света, вероятността от нова, по-мащабна конфронтация расте с всеки изминал ден на реторика и подготвителни удари.

Формално преговорите между двете страни не са прекратени. На практика обаче и двете воюват, а дипломацията се превърна в декоративен елемент към бойните действия.

Кой всъщност „контролира“ Ормузкия проток?

В основата на новата ескалация стои спорът за Ормузкия проток — тесен воден коридор, през който минава огромна част от световния поток на нефт и природен газ. Иран блокира протока непосредствено след масираната атака на САЩ и Израел на 28 февруари, използва го като лост за натиск и шантаж месеци наред, за кратко го отвори, а след това отново обяви, че ще остане затворен, докато Вашингтон не прекрати „агресията“ си.

Заместник-външният министър на Иран Каземи Гарибабади заяви, че подновената американска блокада практически е обезсмислила Ислмабадския меморандум — забележка, която иначе звучи логично, ако не се сети човек кой пръв наруши духа на споразумението, откривайки огън по търговски кораби.

Пет дни след завръщането към бойни действия Централното командване на въоръжените сили на САЩ (ЦЕНТКОМ) съобщи, че е поразило десетки ирански военни цели около протока и по крайбрежието, за да „ограничи способността на Иран да заплашва търговското корабоплаване“. Иранските държавни медии отчетоха експлозии край Бендер Абас, на остров Кешм и в Бендер Имам Хомейни, а по-късно и нови удари над Бушер.

Симптоматично е, че докато режимът обявява война на всичко, което плава по протока, обикновените иранци в Техеран пълнят кафенетата, за да гледат полуфинал от Световното първенство по футбол — сцена, която показва по-добре от всяка пропагандна реч колко сериозно населението приема официалната риторика за „съпротива до последно“.

Корпусът на стражите на ислямската революция разширява фронта

Иранският Корпус на стражите на ислямската революция (КСИР) — държавна терористична организация и лична гвардя на режима на моллите, чиито „възмездни операции“, по собствените ѝ думи, ще продължат, докато Ормузкият проток не бъде отворен единствено на иранските условия — удари цели в Бахрейн, а бахрейнската армия отчете прихванати атаки срещу цивилни обекти. Йордания свали три ракети, изстреляни от Ислямската република, а командващият ЦЕНТКОМ адмирал Брад Купър заяви, че за седмица Иран умишлено е насочил атаки към цивилни в региона, поразявайки седем търговски кораба и оставяйки близо дузина цивилни моряци убити, изчезнали или ранени.

Норвежки танкер бе ударен от взрив край бреговете на Оман, а кувейтски военен кораб бе поразен по време на ирански ракетно-дронов обстрел, при което бяха ранени четирима членове на екипажа. С други думи, КСИР не воюва толкова срещу Вашингтон, колкото срещу всеки кораб, който има нещастието да минава наблизо.

Тръмп заплашва, Техеран се пазари

Президентът Доналд Тръмп предупреди, че следващата седмица ситуацията ще стане „наистина лоша“ за Иран, като се закани да разшири ударите и към електроцентрали и мостове, ако Техеран не се върне на масата за преговори. В същото време той се отказа от планираната 20-процентна такса за преминаване през Ормузкия проток, замествайки я с търговски договорки със страните от Залива — жест, който по-скоро прилича на отстъпление, отколкото на позиция на силата, за която Белият дом настоява.

От началото на подновените удари до сега най-малко 30 души в Иран са загинали, съобщи правителственият говорител Фатеме Мохаджерани, а армията обяви, че седем нейни военнослужещи са убити при удари в югоизточната част на страната.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху, чиято страна засега стои настрани от новия кръг на войната, предупреди иранските лидери, че Израел ще нанесе тежък удар, ако бъде атакуван — реч, произнесена от Димона, градчето, което официално не е свързано с нищо ядрено, но неофициално всеки знае точно какво крие.

Меморандумът, представян допреди месец като пробив в дипломацията, днес прилича повече на лист хартия, който никой не е чел, преди да го подпише.

Докато в Кремъл продължават да повтарят мантрата за „безграничното приятелство“ с Китай, в Пекин очевидно четат различен сценарий. Според публикация на The Wall Street Journal, китайското ръководство тихомълком изгражда контакти не само с Владимир Путин и най-близкото му обкръжение, а и с хората, които един ден ще определят курса на Русия след неговото оттегляне (ликвидиране).

С други думи – докато руската пропаганда още рисува Путин като вечен владетел, китайските стратези вече планират следващия наемател на Кремъл.

Когато „вечният лидер“ има резервен план… но в чуждо посолство

Китай отдавна не гледа на Русия като на равностоен партньор. След разрива със Запада, Москва сама се постави в положение, в което няма особен избор. Огромната зависимост от китайския пазар, технологии, банкови разплащания и промишлени доставки превърна Кремъл в клиент, който трудно може да поставя условия.

Според източници на WSJ, китайските служби активно разширяват контактите си с представители на руската администрация и политическия елит. В Русия все по-често се засичат случаи на китайски шпионаж и вербуване на държавни служители, но властите предпочитат подобни истории да не стигат до обществеността. Причината е проста – никой в Москва не желае конфликт с единствения голям „покровител“, който все още поддържа руската икономика.

Колко символично. Кремъл години наред обвиняваше Запада, че се меси във вътрешните работи на държавите. Днес избягва дори да спомене, когато подобно нещо идва от Пекин.

Русия постепенно се превръща в суровинен придатък

Директорът на Берлинския център „Карнеги“ Александър Габуев определя перспективата без особени заобикалки – Китай има исторически шанс да превърне Русия в нещо като огромен Лаос или Пакистан: държава, икономически и политически зависима почти изцяло от китайските решения.

Данните говорят сами.

Преди десетина години Китай формираше около 10% от външната търговия на Русия. Днес делът му е приблизително четири пъти по-голям. За сметка на това Русия представлява под 4% от китайската външна търговия.

Тоест, ако за Москва Китай е жизненоважен, за Пекин Русия е просто още един доставчик на евтини суровини.

И то много послушен доставчик.

Русия продава нефт, природен газ, дървесина, въглища и други ресурси с огромни отстъпки, защото санкциите ограничиха достъпа ѝ до останалите пазари. Китай купува спокойно, без да бърза и без да прави излишни жестове на благодарност.

„Силата на Сибир – 2“ се оказа силата на китайското „не“

Най-показателен пример за новото разпределение на силите е газопроводът „Силата на Сибир – 2“.

Москва години наред представяше проекта като почти договорен. Руски представители обявяваха пробив след пробив, но единствените, които говореха за тези „успехи“, се оказаха самите руски медии.

Китай мълчеше.

По време на преговорите през 2026 г. китайската страна ясно поставя условие – газ ще се купува само ако Русия продава на цени, близки до вътрешния си пазар, където тарифите са силно занижени.

Преведено от дипломатически език:

„Или продавате почти без печалба, или изобщо няма сделка.“

Още по-неприятното за Москва било предупреждението повече да не поставя темата, докато не приеме китайските условия – 60 долара за 1000 куб. м. газ.

Резултатът?

Сред десетките подписани документи след визитата на Путин нямаше нито един за „Силата на Сибир – 2“.

Кой кого води за носа?

Немският бизнесмен Йорг Вутке, дългогодишен наблюдател на китайско-руските отношения, описва ситуацията пределно ясно:

Си Дзинпин приел Путин като император, който приема гост в двореца си… а после просто го изпратил обратно без желания подарък.

Причината е очевидна.

Китай няма икономическа необходимост да изгражда нов гигантски газопровод. Световният пазар предлага изобилие от втечнен природен газ, а самият Китай ускорено преминава към възобновяеми енергийни източници.

Защо да се обвързва с Москва, когато може спокойно да изчака още няколко години?

Според Александър Габуев именно това е стратегията.

Колкото повече отслабва руската икономика, толкова по-изгодни условия ще бъде принуден да приеме Кремъл.

Имперските мечти свършват на китайската митница

Путин започна войната срещу Украйна с претенцията да възстановява съветската империя. Четири години по-късно Русия постепенно губи позиции дори в Централна Азия, която десетилетия наред смяташе за свое изключително пространство.

Докато Кремъл говори за многополюсен свят, реалността изглежда доста по-прозаична.

Единият полюс определя условията.

Другият подписва, когато му позволят.

Афипският НПЗ отново не издържа изпита

Афипският завод, разположен на около 20 километра от Краснодар и част от групата „Сафмар“ на бизнесмена Михаил Гуцериев, е един от най-големите центрове за преработка на нефт в южна Русия с годишен капацитет от около 6,25 милиона тона суровина, което представлява над 2% от общите руски мощности. Проблемът за собствениците е, че украинските военни явно държат завода в списъка с редовни клиенти — атаката в нощта на 14 юли е поредната поред, след предишни удари през юни тази година, а преди това и през март, ноември и декември на 2025-а.

Първите експлозии в района прозвучаха около полунощ, а последвалият пожар беше локализиран в непосредствена близост до резервоарния парк на предприятието, като по предварителни данни е повредена част от технологичното оборудване. Местните оперативни служби потвърдиха инцидента, но както обикновено предпочетоха да наблегнат на пострадалите частни имоти, а не на конкретните щети по производствените линии — отломки от безпилотни апарати паднаха на 16 адреса в самото селище, а един човек беше откаран в болница.

А в Башкирия избухна последният незасегнат бензинов гигант

Ако Афипският НПЗ вече е почетен ветеран на украинските удари, то „Газпром нефтехим Салават“ доскоро се радваше на статут на последен голям производител на бензин в Русия, останал незасегнат от кампанията на Украйна през тази година. Според икономическия експерт Вячеслав Ширяев, само тази атака означава минус около 11 хиляди тона дневни доставки на горива за руския пазар — приблизително 5% от вътрешното потребление.

Защо и небето над Черноморието не остана спокойно?

Докато Башкирия и Кубан горяха с пълна сила, жителите на курортния Геленджик съобщиха за серия от експлозии рано сутринта, последвани от пожар в района на местното летище, а мониторинговият канал Exilenova+ локализира възпламеняването именно около летището. Естествено, нито един руски губернатор не побърза да обясни на туристите защо любимият им курорт се превръща в поредната спирка от военновъздушния маршрут на украинските дронове.

Мащабът на нощната кампания стана ясен и от официалните руски данни — противовъздушната отбрана (ПВО) отчете унищожаването на 288 украински дрона от самолетен тип над цяла Русия, като целите обхващат над дузина области, Московския регион, Краснодарски край, Крим и Башкортостан, плюс акваториите на Азовско и Черно море. С други думи — една нощ, в която почти никой в западната част на Русия не си е доспал спокойно.

Кримската агония: морето гори, а мостът чака присъдата си

Ако някой все още вярва, че временно окупираният Крим е тих курортен рай, последните седмици говорят точно обратното. Азовско море се превърна в своеобразно гробище за руски плавателни съдове — предимно танкери с гориво, — които редовно горят край бреговете на полуострова, докато украинските удари методично продължават да рушат логистиката на окупационната администрация. Керченският мост, символ на анексията, все още стои „непокътнат“, но зенитните позиции, които го прикриват, вече не изглеждат толкова непобедими, след като спътникови данни фиксираха кратък, но силен пожар именно в района на защитаващите го комплекси за противовъздушна отбрана.

По-показателен обаче е друг процес — тихото бягство на цивилни от полуострова. Според Асоциацията на туроператорите в Русия до края на юли в Крим и Севастопол са отменени около един милион пътувания, а обемът на анулираните резервации е оценен на 25 милиарда рубли. Правителството в Москва отпусна над 4 милиарда рубли от резервния фонд, за да подпомогне бранша — жест, който по-скоро прилича на опит за спасяване на давещ се с чаша вода. Отрасълът, който доскоро хранеше бюджета на полуострова, вече работи в обратна посока и изсмуква средства от него, вместо да ги носи.

Ще остане ли някой в Крим, за да посрещне освобождението?

Все повече собственици на имоти по крайбрежието продават набързо жилищата си, наясно, че всяка сделка, сключена след анексията, автоматично губи правна сила при връщането на полуострова под украинска юрисдикция. Не помага и фактът, че основните услуги — електричество, вода, битов газ — вече функционират епизодично, което кара част от местните да си спомнят с известна носталгия времената преди „освобождението“ им от диктатора. Тонът в социалните мрежи на полуострова се промени осезаемо — от гордото „Крим е наш“ към далеч по-тихото очакване на неизбежното.

Комбинацията от горящи заводи, осакатена логистика и разколебано доверие сред собственото население рисува доста по-различна картина от тази, която официалната руска пропаганда се опитва да поддържа. А докато Кремъл продължава да разказва приказки за стабилност, димът над Башкирия, Кубан и Азовско море говори на съвсем друг език.

Наистина ли руската армия е по-опасна днес, отколкото през 2022 г.?

Да, но с уговорки, които Кремъл предпочита да премълчава. Анализатори наистина отбелязват, че руските части вече интегрират дронове, електронна война и далекобойни удари в единен комплекс, насочен срещу командни пунктове, железопътни възли и резерви. Русия усвоява промените по-систематично, отколкото в хаотичните първи месеци на пълномащабното нахлуване. Същевременно военни наблюдатели предупреждават, че тази еволюция е по-скоро натрупан личен опит на отделни оператори, отколкото институционална реформа, и че извън украинския театър – където бункерният тиран Владимир Путин може да оформя условията с месеци напред – ефективността ѝ рязко спада.

Има и по-неудобен за Москва детайл: докато Русия институционализира дроновите си части, украинските екипи обновяват софтуера си буквално всеки ден, а тактиките им на ниво подразделение се променят на всеки седмица-две. Руската и украинската съвместна тактика на по-високо ниво пък се преобразява на цикъл от два до три месеца. С други думи, дори когато догонва, Русия продължава да тича след движеща се цел.

Дронове от шперплат срещу централизирана бюрокрация

Руският военен коментатор Сергей Асланян, обявен от руското министерство на правосъдието за „чуждестранен агент“ заради антивоенната си позиция, предлага обяснение, което Forbes подминава елегантно: Русия винаги се учи (копира) със закъснение – в Руско-японската война, в Първата и Втората световна – и всеки път плаща тази поука с огромни жертви. Украйна, твърди той, не просто настига, а изпреварва, и то до степен, в която самите американци вече искат украински инструктори.

Причината, по думите му, не е в бюджетите, а в това, че украинците масово произвеждат евтини дронове от шперплат и пластмаса – техника, която доскоро звучеше архаично, колкото модел на самолетче в кръжок по авиомоделизъм, но днес поразява цели, невидими за радарите. В Русия подобна гражданска инициатива липсва, защото всичко там минава през централизирано управление и одобрение отгоре. Докато украинските майстори заваряват в собствените си дворове колички за евакуация на ранени и бъгита за фронта, руската система разчита на йерархия, поръчки и одобрения „отгоре“, което неизбежно забавя реакцията.

Армия от наемници, командвана от собствения ѝ страх

Тук Асланян навлиза в територия, която е по-скоро негова лична оценка, отколкото проверим факт, но си струва да бъде чута заради контраста, който очертава. По неговите думи руската контрактна армия се крепи на пари, а не на убеждение – хора, наети да воюват, които тихо мразят украинците, защото не разбират как „недостойният“ враг устоява на по-добре платена сила. А украинската съпротива, твърди той, се крепи на нещо, което не се купува: доброволно единство около обща беда.

Най-показателният детайл в разказа му е психологически, не тактически: според Асланян най-големият враг на руския редник на фронта не е украинецът срещу него, а собственият му командир, готов да го разстреля, ако се върне без рана като доказателство, че е бил в бой. Дали подобни твърдения отразяват реалното състояние на всяко подразделение, е трудно да се провери отвън – но те се вписват в добре документирана поредица от сигнали за жестоки издевателства, изградена върху страх, а не върху мотивация, в руските части.

Какво се случва, когато диктатурата изпрати армията срещу себе си?

Отговорът вече е познат и се казва Евгений Пригожин. През юни 2023 г. шефът на частна военна компания поведе колона към Москва, а армията, вместо да окаже съпротива, буквално го пропусна. Асланян използва точно този епизод, за да илюстрира тезата си: институция, стъпила върху страх и пари, не се бунтува, но и не се бие докрай, когато системата, която я държи, се разклати. Тя може да завладее плевня, може да екзекутира пленници, може да устрои изтезания – но не може да спечели, защото победата изисква нещо повече от огнева мощ.

Общество, което не съществува

Най-острата теза на Асланян е и най-трудната за проверка: че украинското общество се е формирало именно на 24 февруари 2022 г. около обща цел, докато руското общество, по думите му, изобщо не съществува – съществуват само хора, живеещи един до друг, някои от които тръгват на война срещу заплащане. Няма обществено мнение, защото е забранено; няма национална идея, защото никога не е имало консенсус около нея. С други думи руснак не е националост, а диагноза.

Твърдение от такъв мащаб заслужава скептицизъм, а не бурни аплодисменти – цели общества рядко изчезват просто ей така от анализа на един коментатор, колкото и остър да е той. Но зад риториката стои по-скромно и по-проверимо наблюдение: докато Япония и Съединените щати вече търсят украински инструктори по дронова война, никой не търси руски. Затова и предположението, че диктаторска система, изградена върху страх, издевателства и мародерство, трудно ще произведе устойчиво военно превъзходство, звучи по-скоро логично, отколкото сензационно.

Материалът е изготвен въз основа на коментар на руския журналист Сергей Асланян, обявен от руските власти за „чуждестранен агент“, допълнен с данни от анализи на Forbes и други военни наблюдатели.