Една година от управлението на Хавиер Милей: Успех или провал на аржентинския експеримент?
На 10 декември 2024 г. се навърши една година, откакто Хавиер Милей пое управлението на Аржентина – страна, измъчвана от хроничен икономически хаос. С ексцентричния си стил и радикални идеи, Милей встъпи в длъжност с обещанието да върне на нацията предишната ѝ слава. Той наследи държава, обременена от огромен дълг, високи нива на социални разходи и инфлация, надхвърляща 200% на годишна база. Първата му година начело отбеляза както впечатляващи успехи, така и сериозни предизвикателства, което оставя въпроса: успя ли експериментът на Милей?
Икономическата „резачка“ в действие
Още с встъпването си в длъжност Милей започна да прилага своята спорна, но добре обмислена икономическа стратегия, символизирана от „резачка“ – инструмент, с който той обеща да „отреже паразитите на държавата“. Правителствените разходи бяха намалени с близо 30% почти за една нощ чрез драстични мерки: половината от министерствата бяха закрити, над 30 000 държавни служители бяха уволнени, енергийните и транспортните субсидии бяха премахнати, инфраструктурни проекти бяха спрени, а заплатите в публичния сектор – замразени.
Резултатите не закъсняха. През декември 2024 г. месечната инфлация спадна до 2,7% спрямо 25% година по-рано, а годишната инфлация падна от връх от почти 300% през април до 117% към края на годината. За сравнение, преди Милей да поеме властта, инфлацията вече беше висока – около 250% през 2023 г., но под негово ръководство тя започна да се укротява. Освен това, след години на хроничен бюджетен дефицит, Аржентина започна да отчита значителни излишъци – нещо, което изглеждаше невъзможно преди неговото управление.
Ключов момент в законодателната му програма беше приемането на т.нар. „Омнибус закон“, който, макар и смекчен в сравнение с първоначалния план, постави основата за намаляване на държавните разходи и спиране на емисиите на пари от централната банка – ход, който значително намали инфлационния натиск. Резервите на централната банка бяха възстановени, а непосилният публичен дълг – редуциран.
Плодовете на реформите
Икономическите индикатори показват подобрение. Според Reuters, Аржентина е на път да постигне най-големия си търговски излишък в историята през 2024 г. – между 18 и 19 милиарда долара. Милей обещава да превърне страната в нетен износител на енергия, като използва огромните шистови запаси в региона Вака Муерта. Експортът на зърно също се увеличи благодарение на облекчаването на валутните ограничения и по-добрите метеорологични условия.
Индексът на риска на JP Morgan спадна драматично – от над 2100 пункта до 561 през януари 2025 г., което отразява повишеното доверие на инвеститорите. Това се проявява и в нови инвестиции: британско-австралийският конгломерат Rio Tinto планира да вложи 2,5 милиарда долара в проект за добив на литий, а консорциум от компании, включително Chevron и Shell, ще инвестира 3 милиарда долара в нов газопровод.
Прогнозите за икономически растеж също са обнадеждаващи. Въпреки че през 2024 г. икономиката се сви с около 3,6%, международни институции като OECD предвиждат ръст от 4% през 2025 г., докато МВФ и Световната банка оценяват 5%, а JP Morgan – дори 8,5%. „Рецесията свърши. Оттук нататък има само растеж“, заяви Милей през ноември 2024 г.
Защо тогава е толкова зле?
Въпреки тези успехи, критиците на Милей сочат тежките социални последици от реформите му. Повече от половината аржентинци – 53% – живеят в бедност, най-високото ниво от 30 години насам. Само през първите шест месеца от управлението му 5,5 милиона души изпаднаха в бедност. Според Reuters седем от десет деца в страната живеят в нищета, а случаи на недохранване, включително скорбут и увреждания на очите поради липса на витамин А, стават все по-чести.
„Виждаме неща, които преди бяха типични за Централна Америка, Африка или Азия, но не и тук“, споделя педиатърът Норма Пиаца пред Reuters. Премахването на социалните програми и субсидиите, върху които разчитаха милиони, влоши положението. Реалните заплати остават ниски, а цените продължават да растат, макар и с по-бавен темп. Потребителските разходи са намалели с 20% през последната година, а това задълбочи рецесията.
Контролираната девалвация на песото – от 700 до над 1000 песа за долар – допълнително намали покупателната способност на гражданите. Академичните среди и студентите също протестират срещу замразяването на бюджетите на университетите, а промишленият сектор отбеляза спад от 20%, което подхранва обвиненията в деиндустриализация и прекомерна зависимост от селското стопанство и минното дело.
Защита на Милей
Милей и неговите поддръжници отвръщат, че проблемите са наследени. Преди той да поеме властта, бедността вече беше 43%, а голяма част от населението зависеше нездравословно от държавна помощ, често придружена от корупция и измами. От 30 милиона души в трудоспособна възраст само 6 милиона работят в частния сектор, издържайки 4 милиона държавни служители и 21 милиона души, зависещи от субсидии. Правителството разкри, че близо 50% от раздаваните в 45 000 центъра за помощи са фиктивни, а при проверка на инвалидните пенсии само 7% от случаите са били законни.
Девалвацията на песото, според Милей, беше необходима, за да се доближи валутата до реалната ѝ пазарна стойност, което намали нелегалната търговия с долари и насърчи вливането на 19 милиарда съхранявани от населението долара в банковата система чрез данъчна амнистия.
Общественото мнение и бъдещето
Въпреки трудностите, подкрепата за Милей остава висока – около 50%. Според проучване на Gallup през декември 2024 г. оптимизмът за икономическото бъдеще е нараснал от 41% на 49%. Хората вярват, че страната е на прав път, макар и минаващ през „Ада“, както Милей сам предупреди преди да поеме властта.
Предизвикателствата обаче тепърва предстоят. Аржентина е изправена пред огромни дългове – 44 милиарда долара към МВФ и потенциални глоби до 31 милиарда долара заради дела като това за експроприацията на YPF. Милей разчита на нов заем от 8 милиарда долара от МВФ, подкрепен от близките му връзки с администрацията на Доналд Тръмп и личности като Илон Мъск.
Година след началото на „експеримента на Милей“ е рано да се каже дали той е успял напълно. Постиженията са впечатляващи – спад на инфлацията, бюджетен излишък, привличане на инвестиции. Но цената е висока – бедност, социално напрежение и икономическа несигурност. През 2025 г. Милей ще трябва да покаже резултати, които подобряват живота на обикновените аржентинци, за да запази доверието им преди междинните избори. Дали корабът му плава към спокойни води, или бурята тепърва предстои? Времето ще покаже.
