Светът навлезе в ера на нестабилност, където политическите лидери често действат спонтанно, без дългосрочни стратегии. В този контекст Европейският съюз одобри нов пакет санкции срещу Русия, насочени към алуминиевия, нефтения и банковия сектор. Според Financial Times санкциите ще засегнат и т.нар. „сенчести“ танкери, които транспортират руски петрол в опит да заобиколят международните ограничения.
Последствията от санкциите
През последните години Русия се опитва да следва модела на Иран – да запази износа на петрол въпреки санкциите. Танкерите, пълни с руски петрол, вече остават закотвени без яснота къде да бъдат разтоварени. В допълнение, ограниченията върху преминаването през проливите създават реална заплаха за принудително намаляване на добива. В резултат, руската петролна индустрия може да се изправи пред саморазрушение – при запечатването на нефтени кладенци повторното им активиране е изключително сложно и скъпо.
Намаляването на добива неминуемо ще удари бюджета на Русия. Един от основните източници на приходи в страната е данъкът върху добив на полезни изкопаеми (НДПИ), който се начислява директно върху добития обем, независимо дали ресурсът е продаден. Ако производството намалее, държавният бюджет ще загуби сериозни постъпления. Русия вече изпитва бюджетен дефицит, а в комбинация с намалените приходи от износ, икономическите рискове се задълбочават.
Икономическият отговор на Кремъл
Руското правителство има два основни варианта за реакция:
- Девалвация на рублата – Дори официални икономисти прогнозират курс от 139 рубли за долар в близко бъдеще, а Централната банка допуска още по-слаб сценарий до 2027 г.
- Масова емисия на пари – Само през декември 2024 г. Централната банка на Русия е отпечатала повече рубли, отколкото през цялата 2021 г., което ускорява инфлацията и приближава страната към сценарий като този във Венецуела.
Геополитическите последствия
На фона на икономическите проблеми Кремъл изглежда няма друг изход освен продължаване на войната в Украйна. Европа реагира на изявленията на Доналд Тръмп и засилва подкрепата си за Киев, включително с обсъждане на изпращане на британски изтребители. Същевременно дори руските икономически експерти предупреждават, че войната трябва да бъде прекратена през 2025 г., в противен случай руската икономика може да претърпи необратими щети.
Разрушаването на ЕС – стратегическата цел на Русия?
Някои анализатори смятат, че Москва и Тръмп имат обща цел – дестабилизиране на Европейския съюз. Вътре в ЕС вече има страни, готови да купуват руски газ и петрол при изгодни условия, а ако съюзът се разпадне, ще бъде значително по-лесно за Кремъл да преговаря с отделни държави. Основната идея на Москва е да отслаби ЕС до степен, в която той няма да може да реагира колективно на руските действия.
Украйна като потенциален спасител на Европа
Възниква въпросът дали армията на Украйна, която вече има значителен боен опит, може да стане гръбнакът на европейската отбрана. Това би било икономически изгодно за ЕС, тъй като украинските войници биха се сражавали срещу по-ниски разходи в сравнение със западните армии. Въпреки това, държави като Полша вече се противопоставят на идеята за създаване на единна европейска армия, страхувайки се от загуба на национален контрол над отбраната.
Европейският съюз и Русия навлизат в нов етап на икономическо и политическо противопоставяне. Докато санкциите започват да дават ефект върху руската икономика, Кремъл изглежда се готви за дългосрочна конфронтация, използвайки различни икономически и политически лостове. Големият въпрос е дали ЕС ще успее да запази единството си и да реагира адекватно на заплахите, преди да стане жертва на собствените си вътрешни противоречия.
