Европейският съюз (ЕС) е втората по големина икономика в света след САЩ. Само Германия заема трето място на глобалната сцена, а в топ 10 на световните икономики присъстват още два члена на ЕС – Италия и Франция. Повечето страни в Съюза се отличават с развита икономика и висок стандарт на живот. Въпреки тези впечатляващи цифри обаче, последните анализи и коментари за европейската икономика създават усещане за тревога. Някои дори твърдят, че Европа е на ръба на пропастта. Какво се случва в действителност?
Икономически спад или временни трудности?
Германската икономика, често наричана двигател на Европа, преживява сложни времена. Производството в страната продължава да намалява, а ЕС е изправен пред вътрешни и външни проблеми. Докато САЩ и Китай затвърждават позициите си като лидери в областта на изкуствения интелект, Европа изглежда изостава, често подигравана с шеговития пример за „изобретяването“ на закачените пластмасови капачки за бутилки. Този скептицизъм не идва само от прокремълските „медии“, където антиевропейските настроения са често срещани, а от експерти и коментатори по целия свят, включително от самите европейци.
Особено показателен е докладът на бившия шеф на Европейската централна банка и бивш премиер на Италия Марио Драги от миналата година. Според него ЕС е в кризисно състояние, а игнорирането на проблемите може да доведе до нежелани последствия. Драги отбелязва, че след глобалната финансова криза от края на 2000-те години европейската икономика изостава значително от САЩ и Китай. Докато преди кризата ЕС успяваше да поддържа конкурентни темпове на растеж, днес номиналният му БВП стагнира. Китай вече е наравно с Европа, а САЩ са далеч напред.
Разликата в цифри
Според доклада на Драги, през 2022 г. разликата между БВП на ЕС и САЩ, измерена в долари от 2015 г., е била малко над 15%, но до 2024 г. тя нараства до 30%. По паритет на покупателната способност Европа все още има предимство заради по-достъпните обществени услуги като образование и здравеопазване, но дори тук разликата с Америка вече е 12% в ущърб на Стария континент. В началото на века европейският БВП надхвърляше американския, но днес това е история.
Основната причина за този спад, според Драги, е по-ниската производителност на труда в Европа. Европейците работят по-малко часове в сравнение с американците. Преди 45 години и двете икономики бяха наравно с около 1800 работни часа годишно на човек. Днес в САЩ този показател е нараснал с 10%, докато в повечето европейски страни увеличението е едва 5% или по-малко. Освен това, цифровата революция, която САЩ приеха с ентусиазъм, позволи на Америка да увеличи производителността си чрез ИТ индустрията – сектор, в който един работник генерира значително повече добавена стойност, отколкото в традиционното промишлено производство, с което Европа е известна.
Енергийна криза и конкурентоспособност
Една от ключовите пречки пред европейската икономика е високата цена на енергията. След газовата война, която Путин започна срещу ЕС през 2022 г., газът за европейската индустрия стана пет пъти по-скъп отколкото в САЩ и с 30% по-скъп отколкото в Китай, според Международната агенция по енергетика. Това доведе до затваряне на заводи и намаляване на производството в енергоемки отрасли. Въпреки инвестициите в зелена енергия, които обещават дългосрочни ползи, краткосрочните разходи допълнително натоварват икономиката.
Тази ситуация подтиква големи европейски компании като BMW и BASF да строят заводи в САЩ и Китай. Например, най-големият завод на BMW се намира в Южна Каролина, САЩ, което е добре за фирмата и германския бюджет, но оставя местните работници без работа.
Демографски и технологични предизвикателства
Демографията също играе роля. В никоя страна от ЕС раждаемостта не достига две деца на жена, което е под нивото за поддържане на населението. Средната възраст в ЕС расте – от 39 години през 2003 г. до 44,5 през 2023 г. Въпреки това населението на Съюза нараства с 4% от 2003 г., достигайки почти 450 млн. души, заради миграцията. За съжаление, само четвърт от мигрантите идват да учат или работят, докато останалите търсят само „живот на социални помощи“, което не стимулира икономическия растеж.
От друга страна, Европа губи висококвалифицирани кадри, които заминават за САЩ и Великобритания в търсене на по-добри възможности. Това, съчетано с по-ниската интензивност на труда и липсата на собствена „Силициева долина“, поставя ЕС в неизгодна позиция спрямо конкурентите му.
Свръхрегулации и налудничави „екологични“ изисквания
Най-големият проблем за развитието на ЕС са свръхрегулациите, които правят почти невъзможно, дребното предприемачеството. Голяма част от най-големите технологични компании са започнали своята история, като гаражните стартъпи, но заради ограниченият достъп до финансови ресурси и свръх регулации, нито една от тях не е европейска.
Последните десетилетия бюрокрацията и регулациите се разраснаха до невиждани нива, уж с оправданието, че се изпълнява „план за въглероден неутралитет“. България е особено тежък пример в това отношение и наскоро един самозабравил се чиновник, дори поиска да се прави ОВОС за направа на ограда на двора.
Многобройните агенции и институции, повечето от които дори сами не са способни да обяснят какво точно и защо точно правят, отнемат работна ръка от реалната, произвеждаща икономика, което създава хроничен глад за кадри, във всички реални сектори.
Какво следва?
Европа има славна история на технологични иновации, но днес изостава в цифровите технологии, които доминират съвременната икономика. Въпреки усилията на лидери като Марио Драги да насочат вниманието към тези проблеми, решенията са сложни. Предложенията за повече интеграция, инвестиции в ИТ и зелена енергия звучат обещаващо, но ЕС не е единна държава и различията между членовете му затрудняват изпълнението на амбициозни планове.
Въпреки всичко, Европа остава привлекателна заради високия си стандарт на живот, качествените обществени услуги и социалната защита. Това обаче е наследство от минали успехи, което може да бъде застрашено, ако стагнацията продължи. Едно е ясно – съвместните усилия на страните в ЕС са ключът към преодоляване на кризата, а фактът, че никой не следва примера на Brexit, показва, че Европа все още вярва в силата на обединението.
