Учени от университета МакМастър в Канада откриха уязвимост в смъртоносните резистентни бактерии – липсата на цинк ги прави беззащитни срещу антибиотици, дори тези, които преди са отблъсквали. Този пробив, разкрива, че лишаването на бактериите от ключови хранителни вещества може да обърне играта в борбата с инфекции, устойчиви на последната линия антибиотици – карбапенемите. Възможно ли е старо лекарство да стане нов герой?
Цинкът като ключ
„Карбапенемите са антибиотици от последна инстанция“, обяснява Меган Ту, докторант и първи автор на изследването. Но бактерии като Klebsiella pneumoniae и Pseudomonas aeruginosa – част от смъртоносната шесторка ESKAPE – ги отблъскват с ензима VIM-2. Изненадата? В среда без цинк тези бактерии отслабват. „Представете си рицар с меч и щит“, казва проф. Ерик Браун, ръководител на проекта. „Без цинк той пуска щита, за да държи меча с две ръце – все още опасен, но уязвим.“
Слабост под микроскоп
Изследователите открили, че без цинк бактериите плащат „цена за устойчивост“ – защитата им срещу карбапенеми отслабва, отваряйки врата за азиромицин, широко разпространен антибиотик. „Не търсихме ново лекарство, а използвахме съществуващо“, отбелязва Ту. В лабораторни и животински модели липсата на цинк нарушила ключови пътища в бактериите, правейки ги податливи на атака. „Това е рядък случай с ясен извод – можем да лекуваме резистентни инфекции“, добавя Браун.
Неочакван съюзник
Интересното е, че Klebsiella и Pseudomonas – грамотрицателни бактерии – обикновено не се влияят от азиромицин. Но в среда без цинк те стават мишена. Изследването показва, че черният дроб и човешката кръв – естествено бедни на цинк – усилват този ефект, превръщайки хранителния стрес в оръжие. „Сто години изучавахме бактериите в изобилие. Ние ги подложихме на глад“, казва Браун, чиято лаборатория отдавна търси нови пътища срещу резистентността.
Надежда за клиниката
Откритието не само вдъхва живот на стари лекарства, но и открива път към терапии, базирани на хранителни дефицити. „Можем да атакуваме не само болестните клетки, но и да използваме метаболизма на здравите тъкани“, обяснява Браун. Ако подходът се потвърди в клинични условия, той може да спаси милиони от инфекции, които днес нямат лек. Въпросът остава: ще превърнем ли цинковия глад в меч срещу невидимите рицари на резистентността?
