Ами ако целият ни свят е капан в черна дупка? Звучи налудничаво, но ново изследване, базирано на данни от телескопа „Джеймс Уеб“, хвърля светлина върху тази шеметна идея. Учените откриха, че Вселената има „любима посока“ на въртене, което може да означава, че живеем в гигантски космически капсул, обграден от хоризонта на събитията. Готови ли сте да преосмислите всичко, което знаете за космоса?
Черната дупка като дом
Още преди век германският физик Карл Шварцшилд описва математически черните дупки, поставяйки основите на т.нар. Шварцшилдова космология. През 70-те години на миналия век учени като Радж Кумар Патрия и Ай Джей Гуд надграждат идеята му, предполагавайки, че хоризонтът на събитията – границата, отвъд която нищо не може да избяга – може да е и границата на нашата Вселена. С други думи, ние сме вътре в черна дупка, която пък е част от по-голяма вселена. Лудост? Може би не толкова.
Галактиките говорят
Космолозите отдавна смятат, че Вселената е еднородна и изотропна – с еднакви свойства навсякъде и изглеждаща еднакво във всички посоки. Но изследване на 263 галактики, заснети от проекта JADES на „Джеймс Уеб“, разбива тази представа. Ако Вселената беше изотропна, половината галактики щяха да се въртят по часовниковата стрелка, а другата половина – обратно. Вместо това учените откриват, че над две трети (повече от 66%) се въртят по часовниковата стрелка, а само една трета – обратно. „Разликата е толкова очевидна, че всеки може да я види“, казва Лиор Шамир, професор от Университета в Канзас и автор на изследването.
Защо Вселената се върти?
Това откритие води до две хипотези. Първата: Вселената се е родила с въртене, наследено от черна дупка, в която съществува. „Това подкрепя теорията за космологията на черните дупки“, обяснява Шамир. „Ако е вярно, сегашните ни теории за космоса са непълни.“ Втората възможност е свързана с ефекта на Доплер – когато Земята се движи около центъра на Млечния път, светлината от галактики, въртящи се в обратна посока, се компресира и изглежда по-ярка. Това може да обясни защо виждаме повече галактики с определено въртене и да наложи преизчисляване на разстоянията в дълбокия космос.
Какво означава това за нас?
Ако сме в черна дупка, това преобръща представите ни за Вселената. Преизчислението на разстоянията може да реши загадки като различните скорости на разширение или съществуването на галактики, които изглеждат по-стари от самата Вселена. „Джеймс Уеб“ ни дава инструмент да видим това, което преди беше немислимо“, казва Шамир. Дали живеем в гигантски космически капан, или просто гледаме света през изкривена светлина – едно е ясно: космосът крие още тайни, а ние сме едва в началото на тяхното разкриване.
