Шотландските чайни кексчета на Tunnock’s – тези шоколадови изкушения с маршмелоу сърце – имат история, която звучи като сценарий на комедия от Студената война. Преди 60 години те бяха забранени за полети на Кралските военновъздушни сили (RAF) след „експлозия“ в пилотската кабина, която оставила лепкав хаос. Днес, след щателни тестове, RAF Центърът по аерокосмическа медицина обяви, че тези сладкиши са безопасни за небето, развенчавайки мита за тяхната опасност.
Легендата разказва, че през лятото на 1965 г. екипаж на ядрен бомбардировач, трениращ по време на Студената война, обожавал да похапва Tunnock’s по време на полети. Един ден капитан и студент-пилот оставили няколко кексчета без опаковка над инструменталните табла. Когато капитанът задействал авариен превключвател за декомпресия, сладкишите „експлодирали“ – маршмелоуът се разпръснал по пилотите, уредите и стъклото на кабината. Оттогава тези лакомства били смятани за рискови.
Тестове на голяма височина
Сега, благодарение на съвременните технологии, RAF Центърът в Хенлоу, Бедфордшир, реши да провери истинността на този инцидент. Експериментите, отразени от Британската военна радиотелевизионна служба (BFBS), поставили кексчетата в камера за симулация на височина, използвана за обучение на пилоти на реактивни изтребители. Сладкишите били издигнати до 8000 фута (около 2400 метра) със скорост 4000 фута в минута, след което бързо декомпресирани до 25 000 фута (7600 метра) за три секунди. Резултатът? При намаляване на налягането въздухът в кексчетата се разширил, шоколадът се напукал, а маршмелоуът излязъл навън – но без „експлозия“, застрашаваща безопасността.
Репортерката на BFBS Хана Кинг отбеляза: „Макар маршмелоуът да излезе от шоколада, нямаше вид на взрив, който да застраши полета.“ Интересно откритие било, че замразените кексчета, с по-твърда обвивка, издържали по-добре на промените във височината.
Съвети за пилотите и усмивки от Tunnock’s
Д-р Оливър Бърд, инструктор в Центъра, предлага практичен съвет: „Най-добре е сладкишите да се държат замразени и в опаковките си, докато пилотите не са готови да ги изядат.“ Фъргюс Лаудън, директор продажби в Tunnock’s, базирана близо до Глазгоу, реагира с хумор: „Ако става дума за пилотите на свръхзвукови изтребители, мисля, че чайните кексчета не са най-голямата им грижа. Радвам се, че вече могат да им се наслаждават с официално одобрение.“
Говорител на RAF поясни, че няма официален „списък със забранени сладкиши“ и тестовете не са били с официален статут. И все пак, резултатите слагат край на една сладка градска легенда. След 60 години Tunnock’s teacakes отново могат да „летят“ спокойно – не като бомби, а като любимо лакомство за небето и земята.
