Явленията, свързани с унищожаването на горите, не са нови, но през последните десетилетия те придобиха невиждани досега мащаби. Пример за това е западната част на Северна Америка, където от Мексико до Аляска горите изчезват с тревожна скорост. Причината за този екологичен катаклизъм е масовото разпространение на планинския боров корояд – малък бръмбар, който преди се срещаше само няколко седмици в годината, но днес е активен от май до октомври. С повишаването на температурите тези насекоми вече обитават и по-големи височини, атакувайки дървета, които преди бяха защитени от студа. Резултатът? Над 181 000 км² унищожени гори в Канада и САЩ само от 2000 г. насам – територия, почти 2 пъти по-голяма от България.
Проблемът с монокултурните гори
Възстановяването на горите често се разглежда като ключово решение на климатичните проблеми, но не всички усилия в тази посока водят до положителни резултати. Масовото засаждане на бързорастящи дървета в монокултурни насаждения създава измамно усещане за възстановяване, но в действителност тези изкуствени гори не функционират като естествени екосистеми.
През целия 20-ти век САЩ и Европа следваха модела на залесяване с редове от еднакви дървета, най-често борове или ели, с цел бързо производство на дървесина. Проблемът е, че тези гори не са устойчиви – те не осигуряват хабитат за дивата природа, уязвими са към пожари и болести и не спомагат за дългосрочното възстановяване на екосистемите. Към 2011 г. дори започна да липсва свободна земя за нови засаждания, което доведе до изместване на тези практики в развиващите се страни.
Как монокултурите създават зелени пустини
Проблемът с монокултурите се изразява в:
- Пожари – монокултурните гори са леснозапалими. В Канада например масовото засаждане на черна ела доведе до опустошителни пожари, като този във Форт Макмъри през 2016 г., който нанесе щети за 7,4 милиарда долара.
- Изчерпване на водните ресурси – насаждения от евкалипти и борове често изсмукват подпочвените води, което води до загуба на ливади и деградация на почвите.
- Намалено биоразнообразие – в монокултурните гори почти няма диви животни и птици, тъй като липсва разнообразие в растителните видове.
- По-голяма уязвимост към вредители и болести – унифицираните гори са рай за насекоми като короядите, тъй като няма естествени бариери пред разпространението им.
Урокът от Германия: Смъртта на горите като шанс за бъдещето
В Германия ели и смърчове бяха засадени масово след Втората световна война, за да покрият нуждите от дървесина. Тези гори изглеждаха като успешен проект десетилетия наред, но днес 79% от дърветата в страната са болни или умиращи. Основен виновник за това е короядът, който бързо разрушава големи горски площи. На пръв поглед това изглежда като екологична катастрофа, но германските лесовъди виждат в нея възможност.
Вместо да засаждат нови ели, те оставят природата да се възстанови сама. В рамките на няколко години на местата на мъртвите дървета се появяват нови, естествени гори, богати на разнообразни видове. Там, където е необходимо, хората се намесват, но вместо монокултури, засаждат смесени гори от дъб, бук и други местни видове, адаптирани към конкретните условия.
Какъв е изводът?
Решението за спасяване на горите не е просто засаждане на повече дървета. Важно е как и какви дървета се засаждат. Ако искаме устойчиви гори, трябва да се откажем от индустриалните монокултури и да заложим на естественото биоразнообразие. В противен случай, ние само ускоряваме цикъла на унищожение и създаваме нови екологични проблеми.
Време е да позволим на природата да прави това, което винаги е можела най-добре – да възстановява себе си.
