Иран е страна, която би могла да се превърне в една от най-проспериращите и могъщи държави в света за по-малко от 10 години, ако имаше такава възможност. В тази държава живеят 88 милиона души, които са относително добре образовани, млади и готови да работят.
Природни богатства и стратегическо положение
Иран е изключително богат на природни ресурси. Около 5% от всички извлекаеми метали в света се намират на територията на страната. Тя заема второ място в света по запаси на природен газ, отстъпвайки само на Русия, а нефтените й резерви са по-големи от тези на ОАЕ и Катар взети заедно.
Географското положение на Иран може само да предизвика завист – разположен между Азия и Европа, той има излаз на море и океан. На север се мие от Каспийско море, а на юг от Персийския и Оманския залив на Индийския океан. Страната би могла в кратки срокове да изгради инфраструктура и да печели от транзит, използвайки своето изгодно местоположение.
Въпреки всички текущи проблеми, инвеститорите все още са готови да влагат средства в Иран, който наричат „последния неусвоен развиващ се пазар“. Растежът на икономиката зависи от фактори като промишлено производство, земя, трудови ресурси и капитал – потенциално Иран има всичко това. Това е една от най-скъпоструващите и удобно разположени територии, с голям процент образовани хора. Страната би могла да получи достъп до външни инвестиции, които биха позволили бързо развитие на промишлеността.
Ако Иран можеше напълно да реализира своя потенциал, по обем на производство той би се конкурирал с Германия, Япония и дори със САЩ и Китай. Звучи невероятно, но днес Иран е далеч от такъв успех.
Уникална политическа система
Иран е единствената в света теократична държава (ако не се брои Ватикана). С прости думи, това е съвременна страна, управлявана от средновековно ръководство. Върховният лидер е рахбарът – духовен глава на всички ирански мюсюлмани шиити. Той се избира пожизнено от съвета на висшето духовенство (аятоласи). От 1989 г. рахбар е аятолах Али Хаменей, чийто образ с черна чалма и дълга побеляла брада се вижда от плакати из целия свят.
В Иран има и президент, който се избира за срок от 4 години и не може да заема длъжността повече от два последователни мандата. Той обаче не е глава на държавата.
Икономически предизвикателства
БВП на страната е едва 360 милиарда долара, което съответства на 491 долара на глава от населението – това е нивото на Шри Ланка или Гана, но последните дори и отдалеч нямат такива богати природни ресурси като Иран.
Инфлацията чупи всички рекорди. През последните десетилетия държавата неведнъж е трябвало да пуска нови банкноти с все по-голяма номинална стойност. Само през 2022 г. официалната инфлация е 54%, но както с Росстат – „казват 10, а реално са 35“. Иран е вносно зависима страна и цените до голяма степен са обвързани с валутния курс.
Исторически контекст: Шахска ера и революция
Иран през 70-те години изглеждаше съвсем различно. Радикалните промени от това време дадоха на Иран такова ниво на културна свобода, каквото никога не е имало там и което вероятно няма да се появи скоро отново. Съвременни автомобили, красиви магазини, модни списания, пълни с ирански красавици в мини поли, стотици хиляди иранци, учещи в западни университети – Иран беше наричан „Източният Париж“.
Всичко това се дължеше на иранския шах Мохамад Реза Пахлави, който, по примера на турския Ататюрк, мечтаеше да превърне Иран в модерна европеизирана държава. През 1963 г. той започна серия от реформи, известни като „революция на шаха и народа“ или „Бялата революция“. Думата „бяла“ означаваше уникална безкръвна революция, която трябваше да доведе до мащабни социални и икономически промени в Иран.
За подкрепа на тези промени беше проведен референдум. Иранските власти обещаха на населението безплатно образование, права за жените (включително правото на глас), развитие на модерно производство, борба с корупцията, западен начин на живот вместо феодални религиозни устои. В резултат на референдума 99% от населението гласува „за“ и Иран тръгна към голямо и светло бъдеще.
Но както се оказа, то не беше за всички. Шахският режим широко отвори вратите за чуждестранния капитал, превръщайки Иран в обширно поле за икономическа дейност на големи международни компании, напълно забравяйки за традиционните национални отрасли на икономиката. Чуждестранните компании инвестираха капитал в онези отрасли на промишлеността, които носеха най-голяма печалба, като производство на потребителски стоки и лека промишленост, измествайки местните предприемачи.
„Златен дъжд“ от петродолари даваше възможност да се закупуват от западни фирми огромно количество машини, техника и оборудване. От 1966 до 1978 г. иранският внос по стойност се увеличи 10 пъти. Такъв дисбаланс в развитието на отделните сектори на икономическата структура на страната доведе до това, че системата на собственото стопанство работеше с огромни загуби.
Друга причина за нарастващите проблеми в икономиката бяха непомерните разходи на шахското правителство за закупуване на оръжия от чужбина и издръжка на чуждестранни съветници. Ежегодно за тези цели страната харчеше милиарди долари: във финансовата 1970-71 г. – 0,9 млрд долара, през 1973-74 г. – 2 млрд, през 1974-75 г. – 5 млрд, а през 1977-78 г. – вече 10 млрд. Тези разходи започнаха да поглъщат 23-26% от годишния бюджет.
Вместо да отидат за развитие на икономиката, баснословни средства се харчеха за издръжка и обслужване на чуждестранни специалисти, предимно американци. През 1977 г. броят на такива специалисти в Иран надхвърляше 50 000 души. Техните заплати бяха средно до 10 000 долара на месец, и това през седемдесетте години, когато покупателната способност на долара беше много по-висока от днес.
Най-сериозните преобразования се случиха в аграрния сектор на икономиката. В селата се появяваше много съвременна техника, нарастваше производителността на труда, но и тук имаше обратна страна – толкова селяни в селските райони станаха просто ненужни и милиони селски жители трябваше да отидат в града, за да търсят нови източници на доход.
Друг силен удар за иранския аграрен сектор беше решението на правителството да внася хранителни и селскостопански стоки и да ги продава на вътрешния пазар на Иран на ниски цени, с които местните фермери не можеха да се конкурират. Дребните търговци, собственици на магазинчета и занаятчии бяха обявени за главните виновници за инфлацията и икономическите проблеми. Това доведе до вълна от разорения на земевладелци и търговци от иранския базар, търгуващи с местна продукция.
Освен това в страната процъфтяваше корупцията. Иранските чиновници не се срамуваха да получават огромни доходи от производствената сфера. Пример за това даваше самият ирански монарх – към началото на Ислямската революция личното му състояние се оценяваше на 25-30 милиарда долара.
Когато в страната вече назряваха реални проблеми, шахът реши да покаже на целия свят, че Иран е велика държава с хилядолетна история, и организира разкошно празненство в чест на годишнината от основаването на Персийската империя. За тази цел посред пустинята той буквално издигна истински оазис с паркове, фонтани и дворци. По покана на шаха в Иран пристигнаха държавните глави на 65 страни. Гостите живееха в луксозни стаи, алкохолът се лееше като река, готвеха най-добрите готвачи от цял свят. За разлика от световната общност, обикновените иранци не оцениха красивия жест на шаха да демонстрира величието на Иран по този начин и бяха, меко казано, шокирани от разходите. Журналистите по-късно оцениха този прием на 100 милиона долара. Но крайната цена на тържеството беше много по-голяма – тя щеше да струва на Иран имперската династия.
В градовете тълпите от бедно население, което няма нито работа, нито пари, а недоволството продължава да расте. Западните реформи не носят резултати, на страната са нужни нови решения. Те се оказаха в ръцете на ислямските проповедници, които успешно успяха да се възползват от ситуацията. Така беше задействан механизъм, който след няколко години доведе до народно въстание, което по-късно прерасна в Иранската революция, на вълната на която през 1979 г. на власт дойде аятолах Рухола Хомейни, който стана първият върховен ръководител на Ислямска република Иран, а шахът трябваше да избяга от страната.
Интересното е, че този път отново беше проведен открит референдум и народът отново беше попитан дали иска промени. И какво мислите? 99% гласуваха за това да станат граждани на Ислямска република. Можем да ги разберем, тъй като Хомейни обещаваше много добри неща: пълна свобода от намесата на други държави във вътрешната политика, безплатно електричество, газ и вода, всеобщо безплатно образование и безплатна медицина.
Санкции и съвременно положение
От тогава отношенията между Иран и САЩ станаха изключително обтегнати, но дипломатическите отношения бяха напълно прекъснати през ноември 1979 г., когато в Техеран ислямисти превзеха посолството на САЩ, а дипломатите прекараха като заложници 444 дни. В отговор на това Иран беше подложен на търговско ембарго, а задгранични активи на стойност 8,1 млрд долара бяха конфискувани.
Силно отслаби иранската икономика и войната с Ирак, която продължи 8 години. Цялата икономика на Иран премина на военни релси и почти всички отрасли на промишлеността бяха национализирани.
Известно смекчаване на санкционния режим беше постигнато през 2015 г., когато беше сключена ядрената сделка. Въпреки това, още през февруари 2017 г. администрацията на Доналд Тръмп обяви нови санкции срещу Иран. Най-строгите ограничения бяха въведени през 2018 г., когато на Иран беше наложено нефтено ембарго, бяха забранени сделките с иранската централна банка, забранена беше продажбата на долари на Иран, забранени бяха операциите със злато и други благородни метали, а страната беше изключена от SWIFT. Между другото, към момента на въвеждане на санкциите Иран заемаше първо място по брой ограничения. Сега първо място с голяма преднина заема Русия.
Живот след санкциите
Въпреки всички ограничения, Иран продължава да продава нефт. Страната просто претоварва нефта в открито море от своите танкери на танкерите на получателите и той плава по-нататък вече под друг флаг. Китай е основният потребител на ирански въглеводороди и едва ли ще се откаже от тях. Останалото отива по черни канали.
Не всичко е толкова лошо, но да погледнем цифрите: през 1978 г. Иран добиваше 8 милиона барела на денонощие, през 2015 г. – около 3 млн, а през 2022 г. – само 2,5 млн. А приходите от въглеводороди са важна част от бюджета на страната, точно както и в Русия. При това сега нуждата от нефт в света е много по-висока, отколкото през 70-те години. Представете си колко пари би могъл да спечели Иран сега и да ги изразходва за благоденствието на страната.
Транспортният парк на местните ирански авиокомпании е доста износен. Купуването на резервни части за американските Боинг и европейските Еърбъс заради санкциите е трудно, а да ги произведеш самостоятелно не е толкова просто. Стари бракувани самолети се налага да се разглобяват за резервни части. В резултат дори самите иранци, заради собствената си безопасност, често предпочитат да летят с чуждестранни превозвачи, въпреки че да летиш с местни авиокомпании е много по-евтино.
По иранските пътища рядко могат да се видят автомобили от американско или британско производство, основно такива, които са преминали в наследство на Иран след изтеглянето от пазара на европейски производители. По-изгодно е обаче за местните да карат отечествени коли, тъй като ремонтът им струва стотинки. Ако видите иранец в нов европейски автомобил, пред вас със сигурност е богат човек. В Иран действа протекционистки данъчен режим: ако внасяш кола от чужбина, ще трябва да платиш двойна цена. А резервните части за вносните коли струват луди пари.
Жизнен стандарт
Нивото на живот в Иран едва ли може да се нарече изостанало. Страната много прилича на Турция, но с по-ортодоксална форма на исляма. За 30 години санкции Иран не се е превърнал в бедна страна. В страната е развита мрежа от асфалтирани пътища, много райони са газифицирани, с гориво са обезпечени дори най-отдалечените села. Средната заплата е около 600 долара, но това зависи от региона. Бързото развитие на търговските центрове говори за доста добрата покупателна способност на населението.
Основният доставчик на стоки за народно потребление в Иран е преди всичко Китай, за когото американските санкции са допълнителна възможност за печалба. Освен това Иран се е научил да се обезпечава с много неща. Страната вече не можеше добре да печели от нефт и се наложи да развива всичко останало. Още повече, че заради санкциите вносът значително се сви и вътре в страната възникна въпросът за импортно заместване в различни категории стоки. Всичко това заедно доведе до появата на голям брой несуровинни предприятия.
Сега Иран произвежда огромно количество битова техника, от телевизори до микровълнови фурни, хладилници и други стоки. Хранителните продукти в Иран са предимно местно производство; например, Иран е голям производител на млечни продукти.
Бизнес компаниите, които виждат потенциал на пазара в Иран, правят прост трик: откриват дъщерно предприятие в съседна страна и оттам водят делата. Нали всички знаем, че в бизнеса винаги побеждават парите.
Живот под санкции
Вече 40 години Иран живее под най-строгите санкции в света, но при това дефицит на стоки там няма. В Иран можете да купите абсолютно всичко: и чисто нови айфони, всякаква козметика и дрехи от чуждестранни марки, макар че официално те не би трябвало да се продават там.
Американските стоки все още попадат на иранския пазар. Всякакви джаджи могат да се купят или поръчат чрез интернет магазини. В ресторантите се сервира Кока-Кола местно производство, без особено да се притесняват от проблеми с търговските марки. Освен това, в Иран има мюсюлмански дрес код, така че често хората избират местни дизайнери. Наистина, за всички чуждестранни стоки ще трябва да платите по-скъпо, тъй като цената зависи от курса на долара.
Здравеопазване и икономика
Иран произвежда около 1600 вида медицински препарати, от които 500 са лекарства. Също така страната винаги се е славила със силна хирургия, особено що се отнася до пластичната.
Що се отнася до спестяванията, населението основно купува долари. Валута може да се придобие в специални обменни бюра, там се предлага и услугата за парични преводи по целия свят – в Канада, Европа, Турция, Русия. Това е незаконна услуга, която се осъществява изключително на доверие, и много иранци имат добри познати в такива кантори. Така всичко работи.
Фондовият пазар
Фондовият пазар на Иран заслужава специално внимание. При инфлация от 64% основният лихвен процент в Иран е само 18%. При такива условия да държиш пари в банки или просто под възглавницата е неизгодно. От 2018 г. фондовият пазар на Иран е нараснал 13 пъти в местна валута и два пъти в долари, което добре е компенсирало срива на местната валута. В периода от 2011 до 2021 г. техеранската борса средно е нараснала с 13,8% годишно. За сравнение, индексът на развиващите се пазари на MSCI расте с около 4,7% годишно.
В страна с население около 86 милиона души, 50 милиона граждани имат брокерски сметки. Повечето хора не могат да си позволят да купуват земя, недвижими имоти и коли, затова малкото пари, които имат, те носят на борсата.
През 2006 г. беше стартирана специална програма за граждани, чиито семейства от четирима души живеят с 650 долара или по-малко на месец. Около 4,6 млн души получиха набор от акции на стойност 500 долара всеки. През април 2020 г. иранските власти разрешиха на населението да търгува със своите акции на борсата. Това доведе до нарастване на обемите на ежедневната търговия от 100 млн до 400 млн долара, а броят на инвеститорите на иранската борса нарасна от 700 000 до 5 млн само за няколко месеца.
Освен това, в страната електроенергията е евтина, което помага не само на промишлениците, но и на крипто майнърите. Поради допълнителното преференциално електричество и липсата на данъци, крипто фермите нерядко се правят директно в джамиите.
Разглеждайки икономиката на Иран, десетилетия живеещ под американски санкции, може да се направи изводът, че животът след санкциите определено съществува. Но какъв би бил Иран, ако политиката на тази най-богата на ресурси страна не би изпадала в крайности – или всичко да се отвори, или всичко да се затвори?
Иранският шах реши с един замах да доведе консервативното религиозно общество до западен формат на живот, за който много хора определено не бяха готови. Сегашната власт, обратно, не иска да даде повече свобода на избор на общество, което вече не желае да живее в изолация и е готово за промени.
Иран би могъл да стане светска високоразвита страна, а неговите природни ресурси заедно с талантливите кадри биха поставили страната в един ред с такива странни съседи като Арабските емирства или Катар. А като се вземе предвид фактът, че като цяло тази страна е много по-голяма и гъсто населена, тя би могла да постигне огромен обем на производство, а нейният БВП би съставлявал трилиони долари.
Засега текущата форма на власт някак си се справя с предизвикателствата на 21-ви век. Но с всяка година това й става все по-трудно, а народът все повече иска промени.
