Шоколадовото дърво (Theobroma cacao) произхожда от тропическите гори на Южна Америка. Неговите плодове съдържат семена, известни като какаови зърна. Смята се, че още в края на четвъртото хилядолетие преди новата ера представители на културата Майо-Ченчипи са започнали да култивират това растение. По търговски пътища какаото достига тихоокеанското крайбрежие, където културата Валдивия го използва като напитка.
Разпространение и културна значимост
По-късно растението достига Мезоамерика, където отново бива окултурено. Олмеките първи интегрират какаото в своята култура, макар точният начин на употреба да остава неизвестен. От тях знанието за какаото се разпространява сред маите, които създават сложен процес на преработка: сушат зърната на слънце, пекат ги, мачкат ги върху нагрята каменна плоча и получената паста смесват с вода, царевично брашно и понякога с чили или ванилия. Получената свещена напитка се използва в религиозни ритуали и празненства.
Какаовите зърна стават толкова ценни, че започват да се използват като разменно средство. Ацтеките също вярват, че какаото е дар от боговете. Въпреки че климатът на тяхната империя не позволява отглеждането на какаовото дърво, ацтеките внасят какаови зърна, които са скъпи и достъпни главно за аристокрацията. Те приготвят студена, горчива и пикантна напитка, наречена „чоколател“, считана за енергизираща и предпочитана от воините преди битки.
Какаото в Европа
Когато през 1492 г. Христофор Колумб пристига в Америка, той получава какаови зърна, но не осъзнава тяхната стойност. Едва през 1519 г., когато Ернан Кортес пристига в столицата на ацтеките Теночтитлан, европейците разбират значението на шоколадовата напитка. След завладяването на ацтекската империя какаото започва да се внася в Европа. Първоначално вкусът на горчивата напитка не допада на испанците, но скоро някои започват да я подслаждат със захар, канела и мед. Горещият шоколад бързо се превръща в символ на лукса и е достъпен само за кралските дворове и аристокрацията.
През XVII век Нидерландия започва да играе важна роля в търговията с какао. Протестантските и еврейски търговци от Антверпен се заселват в Амстердам и основават компании, които завладяват господстващо положение в Индийския океан и започват търговия с Америка, заобикаляйки испанските ограничения. Те разширяват търговските си маршрути и създават важни търговски постове за какао.
Индустриалната революция и масовото производство на шоколад
С настъпването на Индустриалната революция се появяват нови технологии, които позволяват по-ефективна обработка на какаото. През 1828 г. холандецът Конрад ван Хутен изобретява хидравлична преса, с която извлича маслото от какаовите зърна, а останалата твърда част превръща в какао на прах. Това революционизира шоколадовата индустрия и прави възможно създаването на първите твърди шоколадови блокчета. През 1847 г. английската компания Fry and Sons комбинира какао на прах, какаово масло и захар, за да създаде първото в света шоколадово блокче.
През 1875 г. швейцарският шоколатиер Даниел Петер усъвършенства рецептата, като добавя мляко на прах, а малко по-късно неговият сънародник Рудолф Линдт разработва метод за получаване на по-гладка и кремообразна шоколадова маса. Това поставя началото на модерния млечен шоколад.
Глобализацията на какаовото производство
В началото на XX век какаовото производство се разпространява в нови региони. Латинска Америка постепенно отстъпва водещата си роля, а отглеждането на какао се съсредоточава в Западна Африка. Португалците първи го засаждат в колонията Сао Томе, последвани от британците в Златния бряг (днешна Гана) и французите в Кот д’Ивоар. Днес около 70% от световното производство на какао идва от Африка, като Кот д’Ивоар и Гана са основните износители.
През 1936 г. компанията Nestlé създава белия шоколад, като премахва какаото на прах от състава. По време на Втората световна война шоколадът става важна част от военните дажби на американските войници.
Съвременният шоколадов пазар
Днес световното производство на какао достига около 5 милиона тона годишно. Въпреки че САЩ са най-големият вносител на шоколад, европейците водят по потребление на човек – особено в Швейцария, Австрия и Германия. Въпреки огромните печалби от световния шоколадов пазар, оценяван на 115 милиарда долара, само 5-7% от приходите достигат до производителите на какао.
Малките фермери продължават да се борят с ниските цени, а индустрията често е критикувана за експлоатация на детски труд, особено в Африка. Глобалните корпорации като Mondelez, Mars, Nestlé и Ferrero контролират почти половината от световния шоколадов пазар. Въпреки предизвикателствата, шоколадът остава една от най-обичаните и ценени храни в света.
