Александър Лукашенко отново влезе в заглавията с поредна смела прогноза – след три-четири години автомобилната индустрия на Съюзната държава (Беларус и Русия) ще достигне нивото на Mercedes. Да, правилно прочетохте – не Лада, не Москвич, а направо Mercedes. Немският.
„Примерно казано: няма да се возим на Мерцедеси още три–четири години, докато не ги догоним, а може и да ги надминем“, заяви Лукашенко пред канал „Мир“. И ако това ви звучи като сюжет от научна фантастика, не сте сами.
Според президента, ключът към технологичния скок е „усилване на импортозаместването“ и „грамотна стратегия за развитие“. Което в превод от политически език често означава: ще правим същото, но с повече ентусиазъм и по-малко чуждестранни части.
Лични финанси и служебна етика в стил Лукашенко
В отделна сцена, по-подходяща за черна комедия, Лукашенко призова държавните служители да не харчат собствените си пари за „близки, роднини и любовници“, докато държавата се опитва да оптимизира бюджета за спорт. Откровеността на президента поне заслужава аплодисменти – малцина световни лидери говорят толкова открито за… приоритети.
Междувременно се разгаря и нова епопея – контролът над финансовите потоци към спортните клубове и федерации. Президентът иска да знае къде отиват парите, кой какво купува, и дали случайно някой не си е построил сауна вместо стадион. Разбираемо е – в страна, където и картофът става луксозна стока, надзорът над всяка стотинка става политическа необходимост.
Картофено въстание?
Да, картофът – гордостта на беларуския земеделски сектор – също влезе в епицентъра на държавната тревога. За два месеца цената му е скочила с 10%, което предизвика яростна реакция от Лукашенко. В нова икономическа инициатива той настоява базовите храни – картофи, зеле, лук, моркови – да останат достъпни. В превод: по-малко Мерцедеси, повече манджи.
Беларус продължава да бъде сцена, в която политиката, икономиката и абсурдът си подават ръка в един хореографиран танц. От амбициозни автомобилни проекти до картофени кризи, Лукашенко държи кормилото здраво – макар понякога да изглежда, че завива без да поглежда в огледалото за обратно виждане.
Може би след няколко години наистина ще видим славянски „мерцедес“ по улиците. Но докато чакаме, нека си сипем още една чаша реализъм и да се наслаждаваме на това постсъветско политическо кабаре.
