Забравете за алпийските върхове и традиционните йодлери с кожени панталони – най-добрите майстори на този вокален стил не са хора, а маймуни, обитаващи джунглите и дъждовните гори по света. Това разкрива ново проучване, публикувано тази седмица в списание Philosophical Transactions of the Royal Society B, което поставя приматите на върха на йодлинг пиедестала с умения, недостижими за човешкия глас.
Учени от Университета Англия Рускин в Англия и Университета във Виена, Австрия, са записали и анализирали звуците на различни видове маймуни в резервата за диви животни La Senda Verde в Боливия. Сред изследваните са черно-златната ревяща маймуна, капуцинът с кичур, черношапковата катерича маймуна и перуанската паякообразна маймуна. Резултатите показват, че тези примати притежават тайно оръжие – специални гласови мембрани в гърлата си, които хората са загубили в хода на еволюцията, за да развият по-стабилна реч.
Тайната на маймунския йодлинг
Тези мембрани позволяват на маймуните да правят бързи преходи между честотите – нещо, което напомня на „гласови счупвания“ в йодлинга, но на много по-високи октави. Според изследователите маймуните използват тези „ултра-йодли“, за да се отличават и да общуват помежду си, подобно на хората, които някога са използвали високите и ниски тонове в планинските райони за комуникация. „Това показва как маймуните използват еволюционно развита черта в гърлото си, която им дава по-широк диапазон от звуци“, обяснява Джейкъб Дън, доцент по еволюционна биология и старши автор на изследването.
Особено впечатляващи са маймуните от Новия свят, чиито местообитания се простират от Мексико до Аржентина. Те са развили най-големите гласови мембрани сред всички примати, което им позволява да правят скокове в честотите до пет пъти по-големи от тези, постижими от човешкия глас. Техните вокализации надхвърлят три музикални октави – постижение, което ги превръща в истински „ултра-йодлери“.
Природа срещу език
„Това е завладяващ пример за това как природата предоставя средства за обогатяване на животинските вокализации, въпреки липсата на език“, отбелязва Кристиан Т. Хербст, водещ автор от Виенския университет. Според учените тези способности са особено важни за приматите, които водят сложен социален живот и разчитат на разнообразни начини за общуване.
Докато човешкият йодлинг остава очарователна традиция, маймуните доказват, че природата е създала свои собствени виртуози. Техните гласове, достигащи невъобразими височини, не само разкриват еволюционни тайни, но и ни напомнят колко удивително разнообразен е животинският свят. Следващият път, когато чуете йодлинг, може би ще се замислите – идва ли от Алпите, или от короните на тропическа гора?
