Иконичните пръстени на Сатурн, които пленяват въображението ни, може би са много по-млади, отколкото си мислехме – те са се появили преди 10 до 100 милиона години, по времето на динозаврите на Земята. Това показват нови данни от мисията на НАСА Касини. Как тези измервания променят представите ни за газовия гигант и какво още разкриха последните му орбити?
Младостта на пръстените
Сатурн се е формирал преди 4,5 милиарда години, но пръстените му са новодошли в сравнение с него. Учените отдавна подозираха, че те са млади, но за да определят възрастта им, трябваше да измерят масата им. Данните от Касини, събрани по време на последните му 22 ултра-близки орбити, дадоха отговор. Като се потопи в гравитационното поле на Сатурн, апаратът усети притеглянето на планетата и пръстените, а радиосигналите до Земята разкриха тяхната маса с прецизност до милиметри в секунда.
„Само с тези близки орбити успяхме да направим откритията,“ казва Лучано Иес от Университета Сапиенца в Рим, водещ автор на изследването. По-малката маса на пръстените – които са ярки и предимно ледени – предполага, че са млади, защото с времето междупланетният прах би ги замърсил и потъмнил.
Как са се родили?
Новите данни подкрепят теории, че пръстените са резултат от комета, разкъсана от гравитацията на Сатурн, или от разрушаване на древни ледени спътници. Учените продължават да изследват този процес, но младостта на пръстените вече е факт, който пренаписва историята на планетата.
Тайните на дълбините
Касини разкри и нещо неочаквано за вътрешността на Сатурн. Атмосферата му се върти по-бързо от ядрото – като вложени цилиндри с различни скорости. Но за разлика от Юпитер, където слоевете се синхронизират на около 3000 км дълбочина, при Сатурн това става чак на 9000 км – 15% от радиуса му. „Това е изненадващ поглед към структурата на планетата,“ казва Линда Спилкър от Лабораторията за реактивно движение на НАСА. Какво причинява това и какво разкрива за недрата на Сатурн? Въпросите остават отворени.
Тежкото сърце на гиганта
Измерванията уточниха и масата на ядрото – между 15 и 18 пъти тази на Земята, според моделите на Бъркхард Милицер от Бъркли. Това дава нови данни за строежа на газовите гиганти и тяхната еволюция.
Наследството на Касини
Мисията на Касини приключи , когато апаратът беше насочен към атмосферата на Сатурн, за да защити спътниците му. Но неговите последни орбити, наречени „Гранд Финал“, продължават да носят открития. Днес припомняме, че пръстените на Сатурн – млади и великолепни – са само част от загадките, които тази мисия разкри. Какво ли още ще научим от този космически танц?
