Астрономите току-що разкриха космическа сензация: не една, а цели четири скалисти екзопланети обикалят около звездата на Барнард, най-близката самотна звезда до Земята, намираща се на по-малко от шест светлинни години. Този пробив, ръководен от Ритвик Басант от Чикагския университет, не само потвърждава съществуването на една предполагаема планета, но и разкрива три напълно нови свята – всички по-малки от нашата планета. Откритието ни доближава до отговора на вечния въпрос: Колко често срещани са планети като Земята във Вселената?
Звездата на Барнард под светлините на прожекторите
Звездата на Барнард, слабо светещо червено джудже, отдавна е в центъра на вниманието на ловците на екзопланети заради близостта си. Макар Проксима Кентавър да е технически най-близката звезда до Слънцето, тя е част от система с множество звезди. Звездата на Барнард обаче е самотен пътешественик – най-близкото единично светило до нас и идеален обект за изучаване на планетарните системи около червени джуджета, най-разпространения тип звезди в нашата галактика. И сега тя ни поднесе изненада от четири нови свята.
Танцът на невидимите планети
Откриването на тези миниатюрни планети не беше лесна задача. За разлика от много екзопланети, които се забелязват чрез периодично затъмняване на звездата си, тези не преминават пред Барнард. Вместо това екипът използва метода на радиалната скорост, улавяйки микроскопични „подрусвания“ в движението на звездата, причинени от гравитационното влияние на нейните планети. След три години и 112 нощи наблюдения с инструмента MAROON-X на телескопа Gemini North в Хавай, учените разкриха четири нови обитатели:
Barnard b: 0,3 маси на Земята, орбита от 3,2 дни
Barnard c: 0,34 маси на Земята, орбита от 4,1 дни
Barnard d: 0,26 маси на Земята, орбита от 2,3 дни
Barnard e: 0,19 маси на Земята, орбита от 6,7 дни
Сред тях Barnard e се отличава като най-леката екзопланета, открита досега с радиална скорост – доказателство, че съвременните технологии могат да уловят дори най-малките космически тела.
Прекалено горещи за живот, но пълни с обещания
Тези планети са твърде близо до звездата си, за да бъдат обитаеми – вероятно са изложени на парещи температури, които изключват наличието на течна вода или живот, какъвто познаваме. Но значението на откритието е огромно. То показва, че малки, скалисти планети може би са много по-често срещани, отколкото предполагахме, и че дори около скромни звезди като Барнард съществуват сложни планетарни системи. Всеки нов свят е стъпка към разбирането колко „земеподобни“ планети ни очакват в галактиката.
Бъдещето на космическите търсения
Този успех не е краят, а началото. Астрономите вече мечтаят за следващите цели – може би по-далечни планети около Барнард или други звезди, които биха могли да крият условия за живот. С всяка открита екзопланета се приближаваме до отговора на най-голямото въпрос на човечеството: Самотни ли сме във Вселената? Четирите малки свята на Барнард може и да не са нашите бъдещи домове, но те са ярък знак, че космосът е пълен с изненади, чакащи да бъдат разкрити.
