Една челюст, извадена от морското дъно край бреговете на Тайван през 2010 г., се оказа ключ към разгадаването на една от най-загадъчните глави в човешката еволюция. Дълго време учените не можеха да определят мястото на този фосил, известен като Пенху 1, в семейното дърво на човека. Сега, благодарение на новаторски анализ на древни протеини, изследователите потвърдиха, че челюстта е принадлежала на денисовски мъж – представител на мистериозен вид древни хора. Какво разкрива това откритие за денисовците и как една рибарска мрежа промени представите ни за миналото?
Пенху 1 е открит случайно от рибари на 25 км от брега на Тайван, сред вкаменелости на древни животни като слонове и хиени – останки от ледниковата епоха, когато морското равнище било по-ниско, а районът представлявал сухоземен мост между днешен Китай и Тайван. Челюстта, все още със запазени зъби, била продадена на колекционер, който я предал на Националния музей на естествените науки в Тайван. „Веднага разбрах, че е необичайна“, споделя палеонтологът Чун-Сян Чан, един от авторите на изследването, публикувано в списание Science.
За разлика от ДНК, което рядко оцелява толкова дълго, протеините в зъбите на Пенху 1 се оказали изненадващо добре запазени. Използвайки палеопротеомика – наука за извличане на протеини от фосили – екипът на Фридо Уелкер от Копенхагенския университет успял да идентифицира два аминокиселинни последователности, съвпадащи с денисовския геном. Освен това анализът разкрил, че челюстта е принадлежала на мъж, благодарение на специфични протеини, свързани с Y-хромозомата. Това е първият случай, в който полът на денисовец е установен с такава сигурност.
Денисовците са идентифицирани за първи път през 2010 г. чрез ДНК от фрагмент на пръст, намерен в пещерата Денисова в Сибир. По-късно следи от техния геном бяха открити в съвременни хора, което предполага, че те са живели из цяла Азия. Пенху 1 е третото място, където присъствието им е потвърдено след пещера в Тибет и зъб от Лаос. Откритието показва, че денисовците са били изключително адаптивни, обитавайки разнообразни среди – от сибирските планини през високите плата на Тибет до влажните субтропици на Тайван. „Това разширява представата ни за тяхната гъвкавост“, казва Уелкер.
Въпреки богатата генетична информация, физическите останки от денисовци са оскъдни. „Знаем много за генома им, но почти нищо за външния им вид“, отбелязва археологът Катерина Дука от Виенския университет. Челюстите от Пенху и Тибет нямат мъдреци, което може да означава, че лицата им не са били издадени напред като при съвременните хора. „Липсата на брадичка предполага по-плоска челюст“, добавя палеоантропологът Райън Макрей от Смитсоновия институт. Все пак, тъй като Пенху 1 е от мъж, женските денисовци може да са изглеждали различно.
Учените се надяват да приложат същите методи върху хилядите фосили от Тайванския проток, съхранявани в музея. „Може би сред колекцията ни има още съкровища“, казва Чан, спомняйки си как едва не бил задържан на летището в Копенхаген заради челюстта в багажа си. С всяка нова находка денисовците излизат от сянката на неизвестността, разкривайки една забравена част от човешката история. Кои са били тези загадъчни хора и как са оформили нашето минало? Пенху 1 е само началото на отговорите.
