Индексът за възприятие на корупцията (CPI) за 2024 г. показва тревожна тенденция за България, която влошава резултата си от 45 на 43 точки и продължава да се нарежда сред страните с високи нива на корупция в публичния сектор. Основните причини за този спад са фасадните реформи, обслужващи олигархични интереси, липсата на стабилна правна рамка и несигурността в държавните институции.
Политическа нестабилност и правна несигурност
През последните четири години политическата криза, белязана от седем парламентарни избора и множество служебни правителства, доведе до фактическо блокиране на антикорупционните реформи. България не е изпълнила редица ключови препоръки на Европейската комисия (ЕК), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Групата на държавите срещу корупцията (GRECO), сред които са регулации върху лобистката дейност и приемане на етичен кодекс за висшите публични длъжности.
За първи път в новата демократична история на страната легитимността на изборния процес се поставя под съмнение дори от парламентарно представени партии. Решенията за законността на изборите остават в ръцете на Конституционния съд, което засилва усещането за правна несигурност.
Корупцията като пречка за икономическото развитие
Корупцията в публичния сектор оказва сериозно влияние върху икономиката. Чуждестранните инвестиции достигат исторически минимум, а много компании напускат страната заради административен произвол и липса на предвидимост в бизнес средата. Според годишното изследване на конкурентоспособността на Института за развитие на управлението, България е загубила 7 пункта само за една година, което потвърждава негативната тенденция в управлението, бизнес ефективността и инфраструктурата.
Липса на прозрачност в разходването на публични средства
България не отчита напредък в подобряване на прозрачността при разходването на публични средства, включително европейски фондове. Поетите ангажименти за въвеждане на механизми за почтеност при обществените поръчки остават неизпълнени, което повишава риска от злоупотреби и неефективно управление на ресурсите.
Атаки срещу гражданското общество и демократичните ценности
Гражданското общество в България е подложено на все по-интензивни атаки, включително опити за стигматизиране на организации, които настояват за прозрачност, отчетност и защита на човешките права. В парламента няколкократно бяха внасяни законопроекти за регистрация на „чуждестранни агенти“, насочени срещу неправителствения сектор.
Индексът на демокрацията на The Varieties of Democracy Project показва влошаване на резултата за България с 4 пункта за една година, което подчертава нарастващите предизвикателства пред демократичното развитие на страната.
Заключение
България остава сред страните с хронични проблеми с корупцията и липса на напредък в реформите. Ситуацията не само влияе на инвестиционния климат и икономиката, но и разклаща основите на демократичното управление. Възстановяването на доверието в институциите изисква реални антикорупционни мерки, ефективно правоприлагане и засилване на прозрачността и отчетността на публичните власти.
