През последните години Сърбия и Унгария се възприемат като страни с изявени проруски настроения. В Белград портретите на Владимир Путин могат да се видят редом с изображенията на Николай II, а историческите връзки с Русия и антиамериканските нагласи се превърнаха в значим политически фактор. Въпреки това, последните събития в региона показват, че тази тенденция е подложена на сериозно изпитание.
Сръбският гняв: протестите като продължение на традиция
Настоящите протести в Сърбия, водени предимно от студенти, напомнят за събитията от преди 30 години, когато именно в Белград започнаха движения, вдъхновили революциите в Грузия и Украйна. Историческият пример за подобна вълна бе „Булдозерната революция“, която през 2000 г. доведе до свалянето на режима на Слободан Милошевич.
Настоящата вълна на недоволство избухна след трагедията от 1 ноември, когато рухна навесът на наскоро реновирания централен жп-гаров комплекс в Белград, отнемайки живота на 15 души. Този инцидент стана символ на дълбоко вкоренената корупция в сръбската власт, която отдавна е обект на обществено недоволство. Вместо да потушат недоволството, опитите на правителството да репресира студентските протести само засилиха обществената мобилизация, привличайки стотици хиляди граждани на улиците.
Историческият паралел със събитията от 1997 г., когато продължителните студентски протести срещу фалшифицирането на местните избори доведоха до анулиране на резултатите, е очевиден. Тази победа на гражданското общество подготви почвата за последвалата революция от 2000 г. Днес ситуацията изглежда подобна, но с още по-силен международен отзвук.
Унгария: Възможният залез на Орбан?
Докато сръбското недоволство се разраства, в Будапеща също се наблюдават значителни протести срещу премиера Виктор Орбан. Десетки хиляди унгарци излязоха на улицата, обвинявайки Орбан в предателство на националните интереси и корупция. Опозицията, водена от партията „Тиса“, настоява за провеждане на предсрочни избори, насрочени за 2026 г., и дори предлага референдум, на който гражданите да определят бъдещето на страната след ерата „Орбан“.
Реториката на Орбан срещу „чуждото влияние“, особено срещу ЕС и западното финансиране на медии и политици, е класическият му отговор на нарастващото недоволство. Той заяви, че ще разруши „финансовата машина, която корумпира политици, съдии и журналисти“. Подобен наратив използва и сръбският президент Александър Вучич, който също е изправен пред безпрецедентен обществен натиск.
Конфронтация с Европа и руското влияние
Настоящите протести в Сърбия и Унгария се случват в контекста на нарастващо напрежение между Европа и Русия. Войната в Украйна принуди ЕС да предприеме мерки за вътрешна консолидация, което означава, че „неутралитетът“ на страни като Сърбия, Унгария и Словакия вече не се приема за даденост.
Същевременно, след слабостта на администрацията на Джо Байдън и доминацията на Тръмп в американската политика, традиционните обвинения в намеса на САЩ изглеждат по-слабо обосновани. Европейските институции разполагат със собствени механизми за влияние, а Вучич и Орбан са наясно, че геополитическите им игри с Русия могат да им струват политическата кариера.
Край на една ера?
Докато Вучич и Орбан дълго време разчитаха на безнаказаността и геополитическата си гъвкавост, сегашната ситуация показва, че търпението на гражданите и международната общност се изчерпва. Ако протестите продължат да набират сила, може да сме свидетели на края на тяхното управление и на пренареждане на политическите приоритети в региона.
Когато гражданите излязат на улицата в такъв мащаб, промените са неизбежни. Остава да видим дали този път Балканите ще бъдат свидетели на нова „цветна революция“ или властта ще намери начин да удържи позициите си, макар и с цената на още по-дълбока криза.
