На 13 март 1981 г. България отваря врати към Вселената с откриването на Националната астрономическа обсерватория (НАО) „Рожен“ – най-голямата в Югоизточна Европа и на Балканите. Разположена на връх „Св. Дух“ в Родопите, тази звездна крепост не само бележи връх в българската наука, но и продължава да разкрива тайните на космоса вече 44 години. Какво прави „Рожен“ толкова специален и защо остава безценен за астрономията?
Рождение на звездна мечта
Официалното откриване на НАО „Рожен“ на 13 март 1981 г. е кулминацията на амбициозен проект, започнал с първите наблюдения през септември 1979 г. С инвестиция от над 12 милиона лева – най-голямата еднократна сума, отделяна от България за научна инфраструктура – обсерваторията се превръща в символ на стремежа ни към познание. Изградена на 1759 метра надморска височина, близо до Чепеларе, тя се управлява от Института по астрономия към Българската академия на науките и до днес остава ненадмината в региона.
Оръжията на „Рожен“: Шест телескопа към звездите
Сърцето на обсерваторията са нейните шест телескопа, всеки със своя уникална роля в изследването на космоса:
2-метров Ричи-Кретиен-Куде рефлектор – универсален гигант от Carl Zeiss Jena, способен да проникне дълбоко в звездните тайни;
50/70 см Шмидт – идеален за широки наблюдения на небето;
60 см Касегрен – мощен инструмент за детайлни изследвания;
15 см слънчев коронограф – за наблюдение на слънчевата корона;
30 см MEADE и 18 см менисков-Касегрен – допълващи арсенала за специализирани задачи.
С тези инструменти „Рожен“ изследва всичко – от астероиди и комети в Слънчевата система до далечни галактики и квазари. Кодът ѝ в международните регистри – 071 – е знак за признание в световната астрономическа общност.
Прозорец към Вселената
От върха на Родопите учените в „Рожен“ изучават динамиката на небесните тела, спектрите на звезди с различна променливост, звездни купове и извънгалактични обекти. Обсерваторията е не само място за наука, но и мост между България и безкрайността. Чистото небе над Родопите и отдалечеността от градските светлини я правят идеална за наблюдения, които разширяват границите на нашето разбиране за космоса.
Наследство и бъдеще
Днес, в 2025 г., НАО „Рожен“ навършва 44 години от откриването си и остава най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите. Тя е доказателство, че дори малка страна като България може да остави следа в изследването на Вселената. Въпреки годините, „Рожен“ продължава да бъде жизнен център за астрономията, вдъхновявайки нови поколения учени и любители на звездите.
Следващия път, когато погледнете към нощното небе, спомнете си – някъде в Родопите „Рожен“ бди над нас, разкривайки тайните на една безкрайна космическа приказка!
