Президента на САЩ Доналд Трамп за първи път публично обвини руския диктатор Владимир Путин в умишлено протакане на преговорите за прекратяване на огъня в Украйна. Според него Русия очевидно „протака“ с приключването на войната, като избягва подписването на окончателно споразумение. „Аз съм го правил години наред в бизнеса – не искаш да подпишеш договор, искаш да останеш в играта, но може би не искаш да го направиш след последните преговори,“ коментира Трамп, позовавайки се на собствения си опит в бизнес сделките. Той подчерта, че разпознава подобни тактики и знае как да се справи с тях чрез метода „моркова и тоягата“.
Твърдият ултиматум на Европа към Русия
Европейският съюз (ЕС) постави твърд ултиматум на Кремъл, като условие за отмяна на санкциите е пълното изтегляне на руските войски от територията на Украйна. Представител на Европейската комисия заяви, че „безусловният изход на руските сили от Украйна е ключово условие за каквото и да било изменение или отмяна на санкциите“. ЕС удължи санкционните рамки срещу Русия с още шест месеца, демонстрирайки непреклонна позиция спрямо агресията на Москва. Това решение изисква единодушие между страните членки, което прави отмяната на ограниченията изключително трудна, тъй като всяка държава разполага с право на вето.
Европа ясно показа, че няма да следва сляпо политиката на САЩ спрямо Русия, както беше по времето на администрацията на Джо Байдън. Дори ако Трамп реши да облекчи частично санкциите, ЕС няма да го последва, освен ако Русия не изпълни поставените условия. „Ние ще отменим санкциите само когато Русия напусне украинските територии,“ категоричен е представителят на Еврокомисията.
Американският „шантаж“ и замразените активи
В САЩ сенатори от Републиканската и Демократическата партия предложиха на Трамп механизъм за натиск върху Путин – прехвърляне на замразените руски активи към Киев, ако Русия не се съгласи на споразумение. Това е определено, като „банален шантаж“, но Трамп обеща да разгледа въпроса внимателно. Сред условията, които се обсъждат, са отмяната на санкции срещу руски банки и компании, както и връщане към Черноморската зърнена инициатива. „Обещават ни много неща, но да обещаеш не значи да се ожениш,“ коментира той саркастично, намеквайки за липсата на твърди гаранции.
Въпреки това, дори частично облекчаване на санкциите от страна на САЩ няма да реши проблемите на руската икономика. Преди 2014 г. търговията между Русия и САЩ беше минимална, докато ЕС беше основният партньор на Москва – от инвестиции и туризъм до покупка на имоти и яхти от руският елит. Затова Кремъл настоява предимно пред Европа за облекчаване на санкциите, особено върху банките и зърнените доставки.
Икономическа слабост и зърнената сделка
Русия изглежда отчаяно иска да се върне към Черноморската зърнена инициатива, която сама прекрати преди време. Това не е жест на добра воля, а признак на икономическа слабост. След строгите санкции върху руските енергоносители от януари тази година, икономиката на Путин е сериозно разклатена. Според експерти, в сегашните условия тя може да издържи максимум до 2026-2027 г. Възобновяването на зърнените сделки би позволило на Русия да обслужва банкови транзакции, да застрахова корабите си и да възстанови търговията със селскостопанска продукция – ключов източник на приходи, надхвърлящ дори търговията с оръжие.
„Ако тази сделка се осъществи, бюджетът ни ще получи значителни средства,“ твърдят от Москва. Но това изисква Европа да последва САЩ и да допусне руски кораби в своите пристанища – нещо, което ЕС категорично отказва да направи без изтегляне на войските от Украйна.
Кремъл срещу цивилизования свят
Тръмп може да иска бързо да възобнови бизнес отношенията с Русия, но в САЩ той не е единственият, който взема решения. Отмяната на санкциите изисква одобрение от Конгреса и Сената, където бившият президент няма безусловна подкрепа. Това означава, че процесът ще бъде бавен – време, което работи срещу Путин.
Междувременно Кремъл продължава да демонстрира безразличие към собствения си народ. На последните преговори Москва настоя за облекчаване на зърнените санкции, докато Киев постави освобождаването на военнопленниците като приоритет. „На Кремъл му трябват само пари, за да задържи режима си на крака,“ отбелязват наблюдатели.
Въпреки интензивните контакти с американската страна, както отбеляза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, Русия не разполага с реални козове на масата за преговори. Украйна показва готовност за мир без предварителни условия, докато Москва умишлено повишава залозите, надявайки се да извлече максимума от ситуацията. Но както Европа, така и останалият цивилизован свят остават непреклонни – справедливостта трябва да възтържествува, а това изисква слагане на край на руската агресия в Украйна.
