Франция свиква втора среща за обсъждане на ситуацията в Украйна и европейската сигурност, но България отново не е сред поканените. Докато европейски страни като Норвегия, Канада, Литва, Естония, Латвия, Чехия, Гърция, Румъния, Финландия, Швеция и Белгия получават място на масата, страната ни за пореден път остава встрани от вземането на решения, алармира депутата от „ДА България“ – Ивайло Мирчев в страницата си във Фейсбук.
Защо е важно да сме там?
Липсата на България в подобни формати не е просто формалност – тя е стратегическа грешка, която води до загуба на влияние и възможности. Европа работи усилено върху изграждането на единна и координирана позиция за бъдещето на сигурността на континента, а ние отказваме да бъдем част от този процес. Така доброволно се позиционираме в сивата периферия, вместо да защитаваме активно интересите си.
Страх или незаинтересованост?
Пренебрегването на тези срещи е ясен сигнал за липса на амбиция и дългосрочна визия в българската външна политика. Докато други държави активно формират бъдещата архитектура на сигурността в Европа, България остава наблюдател, без реална роля и принос. Това не е просто пропусната възможност – това е опасна слабост.
Къде ни води този избор?
Изолирането от ключови дискусии крие сериозни рискове. Ако днес не сме на масата на разговорите, утре може да се окажем в менюто – и то в менюто на Кремъл. Да не забравяме, че сигурността на България зависи от единния европейски отговор, а не от индивидуални маневри и пасивност. Ако не се включим активно в изграждането на тази позиция, рискуваме да останем в геополитически вакуум, податливи на външни влияния, които не споделят нашите ценности.
Време е за промяна
България трябва ясно да заяви къде стои и с кого. Продължаването на тази политика на бездействие е не само стратегическа грешка, но и предателство към националния ни интерес. Европа взема решения с или без нас – въпросът е дали искаме да бъдем част от тях или ще чакаме да ни сервират резултатите.
В крайна сметка, изборът е наш – ще бъдем активни участници в изграждането на европейската сигурност, или ще се оставим да бъдем просто зрители на събитията, които оформят бъдещето ни?
