Изявлението беше направено преди заседание на Европейския съвет в Брюксел. Радев аргументира позицията си с опасения за българската икономика и с несъгласие относно санкциите срещу руския патриарх Кирил, който беше включен в последния санкционен списък на ЕС.

Наскоро Европейският съюз разшири ограниченията срещу Русия, като добави 34 физически и 47 юридически лица, свързани с руския военно-промишлен комплекс, т.нар. „сенчест флот“ и различни политически структури, подпомагащи режима на Владимир Путин.

Защо София се противопоставя?

Според Радев новите ограничения създават сериозни рискове за дейността на „Лукойл“ в България. Руската компания управлява единствената нефтена рафинерия в страната – тази в Бургас, и остава най-големият играч на пазара на горива.

Премиерът предупреди и за възможни затруднения при доставките на резервни части за софийското метро, както и за проблеми с вноса на торове. По думите му санкциите вече засягат сфери далеч извън енергетиката и икономиката.

Особено остро той разкритикува санкционирането на патриарх Кирил, известен като един от най-верните идеологически съюзници на Кремъл и активен поддръжник на руската агресия срещу Украйна.

„Тази война вече излезе извън рамките на окопите, икономиката и енергетиката. Сега засяга и религията“, заяви Радев.

Помагат ли санкциите или не?

Българският премиер постави под съмнение ефективността на европейските ограничения срещу Русия.

„По какъв начин тези санкции досега предотвратиха войната? И как допринесоха за мира?“, попита той.

Изказването му напълно съвпада с добре познатите аргументи (опорни точки) на Кремъл и неговите слуги в Европа. Междувременно данните показват, че санкциите ограничават достъпа на Русия до технологии, затрудняват финансирането на военната ѝ индустрия и принуждават Москва да отделя все по-голяма част от бюджета си за поддържане на военната машина.

Въпреки критиките си към санкционната политика Радев увери, че България няма да блокира общите решения на ЕС относно Украйна и ще подкрепи преговорния процес за бъдещото членство на Киев в съюза.

Тревога в Европа заради новия курс на България

Смяната на властта в София вече предизвиква сериозни опасения сред съюзниците на Украйна. Според публикации в европейски медии депутати в Европейския парламент се тревожат, че новото правителство може да ограничи износа на български боеприпаси, които досега играеха важна роля за украинската отбрана.

Още по-сериозен сигнал беше решението на кабинета от 9 юни да обяви намерение за прекратяване на военната помощ за Киев. Самият Радев и преди е бил сред най-ярките противници на доставките на оръжие за Украйна и многократно се е саморазобличавал, като „инструмент за влияние“ на Кремъл.

Паралелно с това в България все по-активно се обсъжда възможността за преразглеждане на отношенията с Москва. Сред идеите са частично отпадане на санкции в енергийния сектор и възстановяване на възможностите за обслужване на съветските изтребители МиГ-29 в Русия.

Подобни сигнали неизбежно поставят въпроса дали България няма постепенно да се превърне в най-удобния съюзник на Кремъл вътре в Европейския съюз – роля, която досега беше изпълнявана от измамника Фицо и корупционера Орбан, известни със слугинажа си към руския диктатор Владимир Путин.

Според него Украйна се нуждае повече от хора, отколкото от допълнителни оръжия. Стоянов се обяви и за постигането на „справедлив мир“, чиито условия трябва да бъдат определени от двете страни в конфликта. По думите му Европейският съюз има важна роля в търсенето на дипломатическо решение, но възможностите му за посредничество са ограничени заради военната подкрепа, която оказва на Киев.

Завой в политиката на София

Изявленията на военния министър съвпадат с позициите на новия министър-председател Румен Радев, който пое управлението през май. Още преди идването си на власт той многократно се противопоставяше на военната помощ за Украйна и настояваше, че войната не може да бъде решена по военен път.

Радев също така критикуваше санкциите срещу Русия, като посочваше негативното им отражение върху европейските икономики. Изданията Politico и Financial Times по-рано го определиха като един от най-благосклонно настроените към Москва политици в рамките на Европейския съюз.

Какво означава това за Украйна?

България е сред водещите производители на боеприпаси от съветски тип в ЕС – именно такива, каквито украинската армия използваше масово през първите години от войната. По данни на Euractiv само през 2023 г. доставките на българско въоръжение за Киев са достигнали милиарди долари.

Отбранителната индустрия има значително място в българската икономика и формира около 4% от брутния вътрешен продукт. След началото на руската инвазия секторът се превърна в един от основните печеливши от повишеното търсене на боеприпаси и оръжейни системи.

Любопитен детайл е, че само преди няколко месеца – през март 2026 г. – София и Киев подписаха десетгодишно споразумение за сътрудничество в отбранителната сфера, включително за съвместно производство на въоръжение и безпилотни апарати. Сега бъдещето на тези планове изглежда все по-неясно.

Защо Брюксел е обезпокоен?

Промяната в курса на България вече предизвиква безпокойство сред европейските партньори. Euractiv съобщи, че депутати в Европейския парламент са изразили опасения, че управлението на Радев може да доведе до ограничения върху износа на боеприпаси за Украйна.

Председателят на групата Renew Europe Валери Айер предупреди, че подобна политика може да създаде сериозни затруднения за снабдяването на украинските въоръжени сили.

Следват ли и промени в отношенията с Русия?

Паралелно с дебата за военната помощ в България вече се обсъждат и възможни промени в отношенията с Москва. В края на май депутатът Ангел Георгиев съобщи, че в парламента се разглеждат варианти за отмяна на част от санкциите срещу Русия, включително в областта на енергетиката и поддръжката на авиационна техника.

Като аргумент се посочва необходимостта от обслужване на българските изтребители МиГ-29, които според поддръжниците на идеята все още зависят от руска техническа поддръжка.

Решението за прекратяване на военната помощ би представлявало един от най-сериозните външнополитически завои на България след началото на руската агресия срещу Украйна. Освен отражението върху отбранителната индустрия, подобен ход може да постави София в противоречие с преобладаващата линия на Европейския съюз и НАТО по отношение на подкрепата за Киев.

Всичко започва с един словенец и резолюция на ООН

Всяка година на 20 май светът официално се сеща за пчелите. Денят се отбелязва от 2018 г. по инициатива на Словенската асоциация на пчеларите и с подкрепата на словенското правителство, след като Общото събрание на ООН прие резолюция A/RES/72/211 на 20 декември 2017 г. Датата не е случайна — тя съвпада с рождението на словенеца Антон Янша (1734–1773), смятан за един от основоположниците на съвременното пчеларство. Целта на деня е проста: да информира обществеността за значението на пчелите и опрашителите и за нуждата от тяхната защита.

Една трета от всяка хапка зависи от пчелата

Данните на Междуправителствената научно-политическа платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) са достатъчно красноречиви, за да накарат дори най-индиферентния потребител да се замисли преди да сложи поредната безвкусна захарна паста в количката си. Между 235 и 577 милиарда долара от годишното световно производство на храни са пряк принос на опрашителите. Три четвърти от основните хранителни култури в света зависят от опрашването, а близо 90% от дивите цъфтящи растения не могат без опрашители. По света съществуват над 20 000 вида диви пчели — и повече от 40% от тях са застрашени от изчезване.

С прости думи: всяка трета лъжица храна на масата съществува благодарение на пчелата. Което прави въпроса как се отнасяме към пчеларството напълно резонен.

И тогава идва фалшивият мед — тихият убиец на сектора

По повод Международния ден Европейската пчеларска асоциация и Сдружение „За достъпна и качествена храна“ отправиха общ призив за по-сериозни мерки в защита на пчеларите, по-строг контрол върху качеството и произхода на меда и активни политики срещу фалшифицираните пчелни продукти на европейския пазар.

„Пчелите са в основата на продоволствената сигурност и екологичния баланс. Ако пчеларите загубят мотивация да продължат своята дейност, това ще има тежки последици за земеделието и хранителната система в Европа. Нужни са реални действия, а не само добри намерения“ — заяви президентът на Европейската пчеларска асоциация Бощян Ноч.

„Добри намерения“ — формулировка, зад която се крие десетилетие на полумерки, неприложени регламенти и вносен „мед“, за чийто действителен произход е по-добре да не се питаме твърде настойчиво.

„Фалшивият мед е тихият убиец на българското пчеларство. Когато на пазара има продукти със съмнителен произход и ниско качество, страдат както потребителите, така и честните производители“ — добавя Сребрин Илиев, председател на Националния браншови пчеларски съюз.

Знаете ли какво всъщност купувате в супермаркета?

Нелоялният внос, фалшифицираните пчелни продукти и липсата на достатъчна подкрепа за сектора са сред основните проблеми пред европейското и българското пчеларство, посочват от двете организации. Инж. д-р Андрей Велчев от Сдружение „За достъпна и качествена храна“ е категоричен: „Българските потребители трябва да имат увереност, че когато купуват мед, получават автентичен и безопасен продукт с ясен произход.“

Засега тази увереност е по-скоро пожелание, отколкото гарантирана реалност. Защото между надписа „натурален пчелен мед“ на етикета и съдържанието на буркана невинаги има особено много общо.

Какво можем да направим всеки от нас

Отвъд институционалните призиви и браншовите декларации организациите напомнят, че всеки гражданин разполага с конкретни инструменти за действие: засаждане на подходящи растения в градини и балкони, избягване на вредни химикали и пестициди и — може би най-важното — осъзнат избор при пазаруване. Подкрепата за местни производители и купуването на мед с ясен, проследим произход е едновременно акт на потребителска отговорност и малък принос към опазването на опрашителите.

„Пчелите пазят природата, а пчеларите пазят бъдещето“ — така завършват своя призив организациите, отправяйки покана за обединение в сектора срещу фалшивия и подправен мед, заливащ пазарната мрежа в България и Европа.

Дали ще чуят? Засега пазарните рафтове дават своя отговор.

На 1 май в редица страни по света се отбелязва Денят на труда (Международен ден на работниците) – празник, посветен на правата на работещите, социалната справедливост и постиженията на трудовите движения. Той е един от най-разпознаваемите международни празници, свързан с историята на индустриалните борби и синдикалните движения.

Исторически произход

Началото на празника се свързва с работническите протести в края на XIX век. Най-често се посочва 1 май 1886 г. в САЩ, когато стотици хиляди работници излизат на стачки с искане за въвеждане на осемчасов работен ден.

Тези събития и последвалите международни конгреси на работническото движение водят до решението 1 май да бъде обявен за ден на международна солидарност на работниците.

С времето празникът се разпространява в много държави и се превръща в символ на борбата за по-добри условия на труд, достойно заплащане и социални права.

Значение по света

Днес 1 май се отбелязва в десетки държави с митинги, шествия и обществени събития. В някои страни денят е официален почивен ден, докато в други се отбелязва символично или на различна дата.

Празникът често е свързван не само с историческите борби на работниците, но и с по-широки социални теми като икономическо неравенство, трудови условия и защита на правата на заетите.

Как започна сагата със санкциите срещу руския гигант?

На 22 октомври 2025 г. администрацията на Доналд Тръмп наложи санкции срещу Лукойл – една от най-големите руски петролни компании, пряко свързана с режима на диктатора Путин. Целта беше да се окаже натиск върху Москва заради агресията ѝ срещу Украйна. Санкциите засегнаха и чуждестранните активи на Лукойл, включително рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“ и мрежата от бензиностанции в България.

Месеци по-късно, през ноември 2025 г., българското правителство назначи особен управител на четирите ключови дружества на Лукойл у нас – „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Лукойл България“, „Лукойл Авиейшън България“ и „Лукойл България Бункер“. Тази стъпка осигури непрекъсната работа на рафинерията и снабдяването с горива, без да се позволи на руската компания да дърпа конците.

Как се развиха удължаванията след това?

От ноември 2025 г. насам американското Министерство на финансите издаде поредица от генерални лицензи. Първоначално те позволяваха операции с българските активи до 29 април 2026 г., а преговорите за продажба на чуждестранните активи на Лукойл бяха удължавани няколко пъти – до февруари, април и май 2026 г. Британските власти също предоставиха подобни дерогации. Лукойл беше принудена да обяви продажба на всичките си активи извън Русия, за да избегне пълно блокиране.

Сегашното удължаване до 29 октомври 2026 г. дава допълнително време за завършване на сделките и поддържане на нормалната работа на бензиностанциите и ключовите съоръжения в България. Това е поредната мярка, която не позволява на диктаторския режим в Москва да използва енергийния си бизнес за влияние, но в същото време протака окончателното решение за мрежата, конторилана от руския диктатор.

Цветница, известна още като Връбница или Цветоносна неделя, е един от най-светлите и обичани празници в християнския календар. Тя се отбелязва в неделята преди Великден и съчетава дълбока религиозна символика с богати народни обичаи, свързани с пролетта и обновлението.

Библейският смисъл на празника

Празникът отбелязва тържественото влизане на Иисус Христос в Йерусалим, описано в Новия завет. След чудото с възкресяването на Лазар, Христос е посрещнат от множество хора като Месия. Те размахват палмови клонки и възгласяват „Осанна“, символ на радост и надежда.

В българската традиция палмовите клонки са заменени с върбови, които се освещават в църквите. Вярващите ги отнасят в домовете си за здраве, защита и благословия. Често тези клонки се поставят над входа или до икони.

Народни обичаи и символика

Цветница е празник, в който се преплитат няколко важни обредни традиции:

• Върбата като символ на живот – Осветените върбови клонки се използват за здраве и плодородие. С тях се благославят ниви и животни, а също се поставят и на гробове.
• Почит към предците – В някои региони се вярва, че душите на починалите се завръщат. Жените палят огньове на гробищата рано сутрин, за да „стоплят“ душите и да почетат паметта им.
• Кумиченето – продължение на обичаите от Лазаровден. Лазарките пускат венци или хлябове в река, а този, който стигне най-бързо, определя „кумицата“. Тя има специална роля в общността и символизира лидерство и чистота.

Празник на имената и пролетта

Цветница е и ден на хората, носещи имена на цветя, растения и дървета – като Цветан, Роза, Лилия, Върбан, Явор и много други. Това я прави един от най-празнуваните именни дни в България.

По време на Великият пост на този ден се разрешава консумацията на риба, което също подчертава празничния му характер.

Цветница днес

И до днес празникът се отбелязва с богати традиции – посещения на църква, събирания със семейство и приятели, както и участие във фолклорни обичаи. Цветница остава символ на надеждата, новото начало и връзката между духовното и природата.

Лазаровден е един от най-красивите и обичани пролетни празници в българската народна традиция, отбелязван в съботата преди Връбница (Цветница). Той е свързан с обновлението на природата, надеждата за плодородие и прехода на младите момичета към зрелостта.

Лазаруването – сърцето на празника

Основен акцент на Лазаровден е обичаят лазаруване – древен ритуал с любовно-женитбен характер. В него участват девойки над 16 години, наричани лазарки, които обикалят домовете в селото, пеят обредни песни и изпълняват танци за здраве, щастие и берекет.

Още преди изгрев слънце лазарките се събират и тръгват по улиците, разделени в различни роли. „Поялиците“ пеят, „шеталиците“ танцуват, а „другарките“ ги съпровождат. Във всяка къща се изпълняват специални песни за всеки член на семейството – за стопанина, стопанката, младите, децата и невестите.

Домакините посрещат лазарките с радост и ги даряват с пари, храна и зърно. Обичаят с хвърлянето на пшеница символизира изобилие и плодородие, а събраните зърна се пазят като благословия за дома.

Символика и значение

Лазаровден има дълбока символика. В миналото се е вярвало, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова участието в ритуала било важен етап от живота на всяка девойка. Празникът често бил свързан и с годежи – момците избирали своите бъдещи съпруги именно тогава.

Освен това, Лазаровден е част от по-широкия цикъл на пролетните празници, които отбелязват събуждането на природата и новото начало. Той има и християнско значение, свързано с библейския Лазар, възкресен от Исус Христос.

Лазаровден днес

В съвременността традицията продължава да се пази в много български села и градове. Макар и частично променен, обичаят лазаруване остава жив символ на българската култура, съхраняващ духа на общността и връзката с корените.

Фолклорни състави и културни институции също допринасят за съхранението на традицията, като организират възстановки и празнични събития. Така песните и танците на лазарките продължават да носят послание за надежда, любов и нов живот.

Кой дърпа конците – и има ли изобщо конци?

От Министерство на външните работи на Русия реагираха остро, твърдейки, че решението на София игнорира официална нота с призив за отказ от екстрадиция. Аргументът – добре познатият: проблеми с правата на човека в САЩ и „предвзето отношение“ към руски граждани.

Отговорът от Москва не закъсня – България беше наречена „безропотна марионетка“ на Вашингтон. Думи тежки, макар и вече почти рутинни в дипломатическия речник на вечно пияната Мария Захарова.

Какво всъщност се крие зад обвиненията?

Според американските власти Сергей Ивин е участвал в схема за доставки на металургична продукция от Донбас за около 350 милиона долара в периода 2017–2021 г., заобикаляйки санкциите, наложени след Анексията на Крим.

Разследването твърди, че чрез фалшиви документи е прикриван произходът на стоките, както и връзки с Сергей Курченко – фигура, асоциирана с Виктор Янукович. Самият Ивин отрича всички обвинения. Олег Олшански фигурира по същото дело.

Случайност или тенденция?

Екстрадицията идва на фона на други подобни казуси. През 2025 г. Игорь Гречушкин беше задържан в София по искане на Ливан заради връзка с Взривът в Бейрут. Тогава обаче съдът отказа екстрадиция заради риск от смъртно наказание – детайл, който показва, че решенията не са автоматични, колкото и да изглеждат такива отстрани.

А какво означава това за България?

София на практика следва международните си ангажименти по екстрадиционни споразумения – нещо, което рядко влиза в заглавията, докато не подразни някого достатъчно силно.

Москва, от своя страна, предупреждава гражданите си за „лов“ от страна на САЩ в държави с подобни споразумения – списък, който включва популярни туристически дестинации като Турция, Египет и Израел.

С други думи – географията на ваканциите може да се окаже по-рискова от самата почивка.

Епицентърът на труса е локализиран на около 110 км източно от Солун и на 22 км източно-югоизточно от Неа Рода. Дълбочината на земетресението е сравнително малка – едва 5 км, което е предпоставка трусът да бъде усетен по-осезаемо в по-широк район.

По първоначална информация, земетресението е било почувствано и в части от България, най-вече в южните и югозападните райони, както и по високите етажи на сградите. В София и на средните етажи.

Към момента няма данни за нанесени щети или пострадали хора. Въпреки това, трусове с подобен магнитуд и плитък епицентър често се усещат ясно и напомнят за активната сеизмичност в региона на Балканите.

Как да реагираме при земетресение

• Запазете спокойствие – паниката води до грешки.
• Останете вътре, ако сте в сграда – застанете под здрава маса или до вътрешна носеща стена.
• Стойте далеч от прозорци и тежки предмети, които могат да паднат.
• Не използвайте асансьор.
• Ако сте навън – отдалечете се от сгради, дървета и електрически стълбове.
• Ако шофирате – спрете на безопасно място и изчакайте трусът да премине.
• Бъдете подготвени за възможни вторични трусове (афтершокове).

Благовещение е един от най-светлите и радостни празници в християнския календар. То отбелязва деня, в който Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че е избрана да роди Иисус Христос — Спасителя на света. Тържеството се чества на 25 март по Григорианския и Новоюлианския календар, а от придържащите се към Юлианския — на 7 април.

В България Благовещение е известно и като „Благовец“ и се отбелязва едновременно като религиозен празник и като Ден на майката и жената, с акцент върху духовните и семейните им роли. Той носи послания за надежда, радост, доброта и сбъдване на съкровени желания.

Благата вест

Евангелското събитие е описано в Евангелието от Лука (глава 1, ст. 26–38). Дева Мария — жителка на Назарет, Галилея — получава небесно посещение от Архангел Гавраил, изпратен от Бога. Пред смутената девица ангелът разкрива великото тайнство:

26–27. А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град Назарет, при една девица, сгодена за мъж на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.

30–31. И рече ѝ Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.

35. Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.

38. Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти.

Символика на празника

Благовещение се пада в началото на пролетта — времето на събуждане и ново начало. Тази природна символика се преплита хармонично с духовното послание на деня. Празникът олицетворява надеждата, че дългоочакваното желание ще се сбъдне; радостта от идването на Спасителя; доброто като водещо начало в живота; и вярата, че у Бога няма да остане безсилна ни една дума.

Имен ден на 25 март

На Благовещение имен ден празнуват хора с имена, свързани с посланията на деня — благост, радост, надежда и евангелието: Блага, Благой, Благовест, Благовеста, Благина, Благовестин, Желиян, Желияна, Желан, Желана, Желко, Жела, Жельо, Ева, Евелина, Евгений, Евгения, Еви, Радост, Радостин, Радостина, Радка, Радко, Вангел, Вангелия, Евангелина, Евангелос, Надежда, Надя, Нади, Добрин, Добромир, Добромира, Добрина, Добрил, Добрена.

На всеки именник се поднасят поздравления и пожелания за здраве, щастие и сбъдване на най-съкровените му желания.

Благовещение е светъл ден на вярата, надеждата и радостта — ден, в който небето докосва земята с неизмерима благодат.