Най-големият руски петролен терминал на Черно море спря товаренето. Дронове ли са виновни, или просто времето е „мрачно“?

Шесхарис

Терминалът „Шесхарис“ в Новоросийск — най-големият руски петролен пристанищен обект на Черно море — спря товаренето на танкери сутринта на 21 юли. Причината, разбира се, официално не е съобщена, но Bloomberg, позовавайки се на корабоплавателни данни, сателитни снимки и информация от системи за проследяване на плавателни съдове, не остави особено място за съмнение: зачестилите атаки на украински безпилотни летателни апарати (БПЛА) над Черно море са тези, които спряха потока от суров петрол.

Агенцията отбелязва нещо, което си заслужава да се подчертае — версията за лошо време, толкова удобна за руската пропаганда при подобни инциденти, този път просто не се връзва хронологично. Предупреждение за буря в района на терминала е обявено едва два дни след приключването на последното товарене. С други думи, ако вината наистина е на бурята, то тя явно е пътувала назад във времето, за да спре товаренето предварително.

Колко петрол остана без път към света?

От началото на годината през „Шесхарис“ средно дневно са товарени около 650 хиляди барела петрол. Спирането на пристанището на практика парализира една пета от целия руски петролен износ, който тази година възлиза средно на 3,6 милиона барела дневно. За страна, чиято икономика и военна машина зависят до голяма степен от приходите от суров петрол, подобна цифра трудно може да бъде омаловажена, колкото и старателно да го прави Кремъл.

Спирането на „Шесхарис“ не идва изолирано. То се случва скоро след засилване на украинските удари по плавателни съдове в Черно и Азовско море — тенденция, която през последните седмици методично затруднява логистиката на руския петролен и зърнен износ.

Терминалът на КТК също спря — и Казахстан плаща сметката

По-рано същата седмица зачестилите атаки на дронове вече бяха попречили на танкери да натоварят петрол на разположения наблизо терминал на Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК). Терминалът на КТК изнася 80% от целия казахстански петрол, а последвалото спиране принуди Казахстан да ограничи добива си — страна, която формално няма нищо общо с войната на Путин срещу Украйна, но въпреки това плаща реална икономическа цена заради избора на съседа си да развява агресия по море.

Руските власти, от своя страна, предупредиха всички кораби в изключителната икономическа зона на Русия в Черно море, че районът е опасен заради потенциална заплаха от украински въздушни и морски безпилотни апарати. Признание, което звучи почти иронично, като се има предвид колко дълго Москва отказваше да си признае каквато и да било уязвимост в собствените си черноморски пристанища.

Застрашен ли е и износът на зърно?

Под въпрос остава и зърненият износ. През Новоросийск преминава около една трета от целия изнасян зад граница руски зърнен добив, а несигурната обстановка в морето поставя под риск и тази част от търговията. Диктаторът Владимир Путин обичаше да представя войната си срещу Украйна като контролирана и без сериозни последици за руската икономика. Всяка нова серия от дронови удари по инфраструктурата в Черно море обаче прави тази теза все по-трудна за отстояване — дори пред публика, свикнала да й се поднасят алтернативни версии на реалността.

Споделете с приятелите си