На 31 март 2025 г., след 542 дни война, ситуацията в Газа остава напрегната и сложна. Преговорите между Израел и „Хамас“ продължават, но под сянката на продължаващи военни действия. Тези преговори, макар и непряко водени, са фокусирани върху освобождаването на заложници, като двете страни предлагат различни версии за бъдеща сделка. Междувременно в Газа се наблюдава ескалация на насилието, включително ликвидации на главатари и бойци на „Хамас“, извършени благодарение на разузнавателна информация, събрана от израелските служби, в това число и от действията на самата групировка по време на предишни освобождавания на заложници.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху настоява, че преговорите „под огън“ са по-продуктивни, тъй като военният натиск върху „Хамас“ дава резултати и принуждава групировката да бъде по-отстъпчива. „Хамас“ от своя страна предложи освобождаването на пет живи заложници в замяна на 50-дневно прекратяване на огъня, като процесът ще се осъществи на пет етапа – по един заложник на всеки 10 дни. Това предложение обаче не включва пълен преход към втори етап на примирие, тъй като „Хамас“ поставя като условие за това пълно прекратяване на бойните действия и изтегляне на израелските войски от Газа – нещо, което в момента не се случва. Напротив, израелската армия е навлязла отново в сектора, а боевете са се възобновили.
Израел отхвърли предложението на „Хамас“ и представи свои условия: незабавно освобождаване на 11 живи заложници наведнъж, предаване на телата на половината от загиналите заложници в рамките на 40 дни, както и гаранции за безопасността на останалите заложници в Газа. Освен това Израел настоява хуманитарната помощ да достига до мирните жители, а не до „Хамас“. Групировката също поиска възобновяване на хуманитарните доставки, но Израел подчертава, че те трябва да бъдат насочени изключително към цивилното население. В момента „Хамас“ контролира голяма част от помощта, натрупвайки запаси за около шест месеца, което обяснява относителната им устойчивост при прекъсване на доставките.
Израелското правителство е решило да засили както военният, така и дипломатическият натиск върху „Хамас“. Дипломатическите усилия се осъществяват чрез посредничеството на САЩ и Египет, докато армията предприема активни действия на терен. Последните съобщения сочат, че в Рафах, южната част на Газа, цивилните са призовани да напуснат града и да се отправят към хуманитарната зона Ал-Маваси на северозапад поради предстояща военна операция. Израелските сили вече са навлезли в града от запад, през района Тал ас-Султан, и от изток, включително през коридора „Филаделфия“, обграждайки Рафах от две страни. Това предполага началото на мащабна операция за „прочистване“ на района.
Военният натиск изглежда дава резултати – фактът, че „Хамас“ е склонен да освободи пет заложници само срещу прекратяване на огъня, макар и за 50 дни, показва, че групировката е под сериозен натиск. Това представлява около една четвърт от заложниците, които държи, което е индикация за ефективността на израелската стратегия.
Вътре в Газа „Хамас“ започна да потушава протестите на цивилното население с изключителна жестокост. Примерите са ужасяващи: 22-годишният Удай ал-Рубаи, жител на Газа, който призоваваше към протести срещу „Хамас“, беше отвлечен от палатков лагер, влачен с въже за крака из града в продължение на четири часа и оставен да умре пред семейството си. Друг случай е на Ал-Малауи, на когото простреляха краката и го изоставиха да умре на публично място. Общо шестима души са екзекутирани, а други участници в протестите са изчезнали без следа.
Тези действия целят да сплашат населението и да предотвратят по-нататъшни вълнения, които започнаха да придобиват стихиен характер и да заплашват контрола на „Хамас“. Групировката, която дойде на власт в Газа през 2007 г., отдавна използва подобни методи – от прострелване на коленете за кражба на хуманитарна помощ до екзекуции без съд и следствие при подозрение за сътрудничество с Израел.
Новият шеф на „Шабак“
На фона на войната в Израел се разрази и вътрешен скандал около назначаването на нов ръководител на контраразузнаването „Шабак“. Нетаняху обяви кандидатурата на Ели Шарвили, бивш командващ на израелските военноморски сили, за поста. Това решение предизвика противоречия, тъй като настоящият шеф Ронен Бар все още не е официално освободен – уволнението му е блокирано от Върховния съд, а юридическият съветник на правителството също се противопоставя. Назначаването на Шарвили, който няма традиционния опит в оперативна или аналитична работа в „Шабак“, а идва от военноморските сили, породи критики сред опозицията, включително от бивши генерали. Въпреки това подобен прецедент има – между 1996 и 2000 г. „Шабак“ беше ръководен от Ами Аялон, също с произход от флота.
Напрежение с Иран
На международната сцена преговорите с Иран изглеждат замразени. САЩ, под ръководството на Доналд Тръмп, отправят заплахи към Техеран, към които се присъединяват и британците. Иран от своя страна отвръща с военна реторика, привеждайки ракетните си сили в готовност и заплашвайки дори британски бази в региона. САЩ струпват военна мощ в Близкия изток, включително авианосни групи и бомбардировачи на базата Диего Гарсия, което подсилва усещането, че ескалацията е неизбежна.