Светът е на прага на „ядрен ренесанс“, подхранван от нарастващите енергийни нужди на изкуствения интелект (AI) и амбициите на Запада да утрои ядрената си мощ до 2050 г. Технологични гиганти като Amazon, Google и Meta, заедно с 31 държави и 140 компании от ядрената индустрия, подписаха ангажимент за това наскоро, след подобни обещания от банки и политици на COP28. Но докато плановете са смели, експерти предупреждават: ще издържат ли веригите за доставки на геополитическия натиск?
Ядрената енергия в цифри
Според Световната ядрена асоциация (WNA) около 9% от световното електричество идва от 440 ядрени реактора. Цената на урана на спот пазара скочи през последните пет години заради геополитически напрежения, особено след инвазията на Русия в Украйна и последвалите санкции. Русия държи 44% от световния капацитет за обогатяване на уран – ключов процес, без който суровият уран не може да се превърне в гориво. През 2023 г. тя осигури 27% от нуждите на САЩ и 37,9% от тези на ЕС, според данни от правителството на САЩ и Euratom.
Реакцията на Запада не закъсня: през 2024 г. бившият президент Джо Байдън забрани вноса на руски уран, давайки отсрочка до 2027 г., преди Русия да отвърне с временна забрана на износа си към САЩ. „САЩ и Европа могат бързо да изградят нови съоръжения за преработка, но обогатяването е по-трудно“, казва Бенджамин Годуин от PRISM. Той добавя, че непоследователните политики в САЩ и ЕС затрудняват компаниите да инвестират в тези скъпи проекти, но администрацията на Тръмп може да даде по-ясен сигнал.
Порочен кръг в доставките
Проблемът е в недоверието: операторите на ядрени централи не искат да подписват дългосрочни договори, докато не видят нови съоръжения за обогатяване, а доставчиците не разширяват капацитета си без гарантирани купувачи. „Обогатяването е най-голямата пречка – то изисква най-дълго време за изграждане. Според прогнозите на Световната ядрена асоциация, търсенето ще надхвърли предлагането до 2035 г.“, обяснява Крейг Стоувър от Electric Power Research Institute.
За суров уран Западът разчита на Канада (27%), Австралия (22%) и Казахстан (22%) за САЩ, и на Канада (32,94%), Русия (23,45%) и Казахстан (21%) за ЕС през 2023 г. „Има разнообразие от доставчици на уран, което намалява риска“, казва Джейми Феърчайлд от Nuclear Energy Association. Той прогнозира, че растящите цени и търсене ще стимулират нови проучвания и подобрения в добива.
AI и тарифите на Тръмп
Ръстът на AI, изискващ огромни енергийни ресурси за дата центрове, ускорява ядреното възраждане. След катастрофата във Фукушима през 2011 г. цените на урана паднаха, но сега се изкачват, а стойността на ядрените компании скочи с над 500% за пет години. Въпреки това тарифите на Тръмп – включително предложеното 10% мито върху енергийни вноски от Канада – внасят несигурност. „Това ефективно повишава цената на урана с 10% за САЩ“, предупреждава Грант Айзък от Cameco, един от най-големите производители на уран.
Докато ядрената енергия е по-устойчива на краткосрочни шокове благодарение на дългия живот на горивото, дългосрочните планове са уязвими. Западът иска да се освободи от руската зависимост, но ще трябва да преодолее геополитически и икономически препятствия. Ще успее ли ядрената мечта да се сбъдне, или светът ще остане в сянката на несигурността? Отговорът зависи от това дали политиката ще подкрепи науката.
