Взрив разтърси жилищния комплекс „Але Паруса“ в Москва, убивайки криминалния бос Армен Саркисян. Той оглавяваше боксовата федерация на Донецката народна република (ДНР), имаше близки връзки с Виктор Янукович, организираше про-Януковичски групи по време на Евромайдана през 2014 г. и основа батальона „Арбат“, съставен предимно от етнически арменци, за участие във войната в Украйна. Освен това той играеше роля в опита за преврат в Армения.
Криминален бос, охраняван от бодигардове, беше взривен във фоайето на жилищна сграда в Москва. Ако някой се е събудил от 30-годишна кома, вероятно би си помислил, че е попаднал обратно в бурните 90-те години. Сега всички започват да разсъждават по различни теории. Изненадващо, водещата хипотеза не е свързана с украинците, а с кадировците – предполагаемите съперници на Саркисян.
Москва като арена на криминални войни
Жилищният комплекс „Але Паруса“ се намира в московския район Щукино, който някога беше спокоен квартал. Но тогава Русия не водеше война. Сега обаче ситуацията е различна.
Не претендираме да сме експерти по руските милитаризирани престъпни синдикати. Не знаем точно за какво воюват тези групировки и защо елиминират конкурентите си. Нашата специалност е политическият аспект на тези събития.
Ако приемем, че Украйна няма нищо общо и Саркисян е бил убит от съперничещата му криминална групировка, оглавявана от Рамзан Кадиров, то това разкрива ужасяваща истина: поствоенна Русия вече е картелизирана държава. Това не е просто мрачна прогноза за бъдещето – това е реалността.
Войници, които не искат да бъдат хамали
Има стотици хиляди бойни ветерани, свикнали да стрелят и да печелят от войната. Тези хора не искат да се върнат към нископлатени работи. Освен това, съществуват множество самостоятелно действащи групировки, доброволчески батальони и бивши затворници, които не само се учат да воюват, но и да ръководят въоръжени формирования. Някои от тях вече са пълноправни престъпни синдикати – като кадировците, които водят престрелки в центъра на Москва за контрол върху финансови активи.
Засега виждаме само „демо версията“ на това, което предстои. Повечето бойци все още са на фронта в Украйна. Но когато стотици хиляди мъже, които умеят да стрелят, но не умеят нищо друго, се върнат в Русия, ще се озовем в реалността на една държава, която току-що е излязла от гореща война.
Русия не е Германия след Втората световна война
Няма смисъл да се правят паралели с Германия след 1945 г. Много по-реалистично е да сравним бъдещето на Русия с южноамериканските държави, които загубиха контрол върху силовите структури и сега се борят с бавногоряща гражданска война. Там милитаризирани картели водят вечен конфликт за територии и ресурси.
Възраждането на 90-те години
Ако убийството на криминален бос в елитен московски комплекс звучи като спомен от 90-те, то е точно такова. Без значение кой стои зад атентата, самият факт, че той е възможен, говори много. Очевидно престъпниците разполагат с експлозиви, умения и ресурси, за да елиминират противниците си. Това не е инцидент в момент на афект, а добре планирано престъпление.
Москва е претъпкана с камери за наблюдение, полицаи и агенти на спецслужбите. И все пак такова убийство се случва безпроблемно. Това означава, че в града вече има инфраструктура за организирани убийства, а руските служби за сигурност не могат (или не искат) да го предотвратят.
Държава, която губи контрол
През последната година Москва стана сцена на безпрецедентни събития: терористична атака с 150 жертви, престрелки между кадировци, успешна операция на чуждо разузнаване срещу руски генерал и сега – убийство на криминален бос с взрив. Всички тези нападения имат една обща черта – руските спецслужби пропуснаха да ги предотвратят.
Режимът харчи енергия за репресии срещу социални медии, ЛГБТ активисти и абстрактни „терористи“, но явно не може да се справи с истинската заплаха – престъпните групировки, които водят война в сърцето на Москва. Докато властта преследва несъществуващи „врагове“, истинските престъпници свободно организират атентати.
Призракът на бъдещето
Взривът в „Але Паруса“ не е просто изолиран случай. Това е предупреждение за бъдещето на Русия – бъдеще, в което държавата няма да може да контролира престъпните войни, бушуващи в жилищните комплекси. Всички тези събития се случват още преди хилядите бойци да се върнат от фронта.
Русия може да изглежда силна на думи, но в действителност се разпада отвътре. Властта следи и арестува обикновени граждани, но не може да спре престъпниците да хвърлят гранати в жилищни комплекси. Държавата е затънала в илюзорни битки, докато реалният тероризъм, екстремизъм и организирана престъпност превземат улиците. В този контекст взривът в „Але Паруса“ е само предвестник на една мрачна реалност, която Русия тепърва ще осъзнае.
