Три 26-етажни кули на Уиндфорд Роуд в северен Глазгоу бяха сринати за секунди с контролирани взривове, променяйки завинаги силуета на града. Построени през 60-те години на миналия век, тези гиганти отстъпиха място на близо 400 нови жилища, но не без емоции и противоречия. Докато местните наблюдаваха края на една ера, четвърта кула чака демонтаж поетапно. Какво означава това за бъдещето на квартала?
Край на епоха
Кулите в имота Уиндфорд, издигнати върху бившите казарми на Глазгоу, някога са били дом на около 6000 души. Днес експерти по разрушаване ги превърнаха в прах, за да освободят място за 386 достъпни жилища и нов обществен център с кафе, зала и компютри. Жилищната асоциация Wheatley Homes, собственик на сградите, настоя, че старите апартаменти не отговарят на съвременните стандарти и не могат да бъдат модернизирани, въпреки протестите на някои жители за запазването им.
Емоции и спомени
Местните се събраха да гледат, а за мнозина събитието събуди носталгия. Триша Ранкин, която разнасяла вестници в кулите като тийнейджърка, сподели: „Беше емоционално. Започвах отгоре с голямата си чанта и слизах часове наред. Там живееха прекрасни семейства и пенсионери, но с времето сградите се влошиха – дойде време да паднат.“ Аласдеър МакМахон, бивш жител от 80-те, добави: „Имаше силен дух на общност, но целта им беше изпълнена.“
Организация и предпазливост
Операцията изискваше евакуация на 240 домакинства в неделя сутринта, като жителите получиха ваучери за £100 и храна в близко училище. Изключителна зона обгради района, а църквата St Gregory’s защити витражите си. Пръскачки ограничиха праха, а хората с дихателни проблеми бяха предупредени да стоят далеч. След взривовете екипи почистиха улиците, за да върнат нормалността.
Ново начало
Франк Макафърти от Wheatley нарече събитието „нова зора“ за Уиндфорд, обещавайки трансформация за поколенията. Крис Куин от местната група Wyndford Futures добави: „Това е вълнуващо време – искаме по-добър Уиндфорд за всички.“ От новите домове 85% ще са за социален наем, а 15% за среден пазар, с планове за общностен център под управлението на градския съвет. Но ще донесе ли този „нов изгрев“ единство, или споменът за кулите ще остане разделителна линия?
