Преговорите между САЩ и Иран се завърнаха на международната сцена като лош сериал, чиито сценаристи са забравили как свърши предишният сезон. Този път сцената е Оман – малка, неутрална държава с дългогодишна традиция да играе ролята на пощальон между ядосани сили с ядрени амбиции и крехко его.
В събота Иран и САЩ проведоха първия си „позитивен и конструктивен“ диалог от времето на Тръмп. Преговорите (индиректни, разбира се, защото директната комуникация е прекалено интимна за тези двама стари врагове) преминаха в „спокойна и продуктивна атмосфера“. Разбирай: не си крещяха в лицето, защото си седяха в отделни стаи.
Доналд Тръмп отново е на власт и отново заплашва Иран със „сериозни последици“, ако не си приберат центрофугите. В типичен негов стил, той заяви: „Или сключваме сделка, или им показваме какво значи Air Force без предупреждение.“
Темите – все същите, залозите – по-високи
Преговорите засягат три основни теми: ядрената програма на Иран, размяната на затворници и евентуално облекчаване на санкциите. Или казано по-просто: „Вие си предавате урана, ние ви даваме по-малко санкции и някой американец в замяна на някой иранец.“
Но тук идва тънката част – никой не говори за балистичните ракети. Иран ясно заяви: това не се обсъжда. Защо? Защото според тях „отбранителният капацитет“ не е тема за преговори. А според Запада уранът, който натрупват, не е за лампи и електричество.
Регионът е барутен погреб след 2023 г. Войната в Газа, Хизбула в Ливан, нападенията на хутите в Червено море и разбърканата карта в Сирия създават усещането, че всеки момент някой ще хвърли клечката.
Иранците са притиснати. Израелските удари по цели в Иран не оставиха много пространство за гордост. От другата страна, САЩ са на ръба между превенция и провокация. А Тръмп, разбира се, иска сделка. Или война, ако сделката не му хареса.
Мир, но не съвсем
Въпреки „насърчаващите сигнали“, двете страни си остават далеч една от друга като ястреб и гълъб в различни измерения. Иран твърди, че не иска ядрено оръжие. Западът твърди, че не им вярва. И така – вече над две десетилетия.
Сега всичко зависи от това дали следващата събота ще се стигне до реални договорености или просто до още една „позитивна атмосфера“ – преди бурята.
Когато страните с ядрени амбиции водят „спокойни разговори“, светът затаява дъх. Или поне трябва.
Или както би казал един стар дипломат: „Дипломацията е изкуството да казваш „мил съм“, докато точиш ножа под масата.“
