В един от най-напрегнатите региони на Близкия изток – около Израел, отново назрява военен конфликт, този път между Сирия и Ливан. Две държави, които се намират в изключително тежко положение – Ливан на ръба на разпадането, а Сирия все още в процес на възстановяване след дългогодишната гражданска война, се оказаха въвлечени в нов сблъсък.
Ситуацията ескалира, след като сирийски сили заловиха бойци на „Хизбула“, което доведе до сблъсъци с цел тяхното освобождаване. В резултат на това започнаха активни бойни действия, като се включиха тежка артилерия, ракетни установки и миномети. Групировката „Хаят Тахрир аш-Шам“ също се намеси, придвижвайки се към границата, което допълнително изостри конфликта.
Намесата на ливанската армия и сложната политическа ситуация
Ливанската армия, която по план трябваше да заеме позиции в южната част на страната, за да ограничи влиянието на „Хизбула“ и да осигури условия за изтегляне на израелските сили, вместо това беше въвлечена в конфликта със сирийските сили. Политическата ситуация в Ливан е изключително сложна – макар че „Хизбула“ вече няма блокиращо мнозинство в парламента, присъствието ѝ в правителството остава значително.
Същевременно държавното строителство в Ливан и Сирия изглежда като далечна перспектива. Управлението изисква административни и финансови усилия, които в момента липсват. Вместо това, и двете страни продължават да разчитат на военни действия, което е основното, което познават от последните десетилетия на конфликти.
Израелската позиция и буферната зона
Израел също е ключов фактор в региона. В момента израелските сили контролират буферна зона от 500-600 кв. км в източната част на Голанските възвишения и подножието на планината Хермон. Въпреки че израелската позиция официално подкрепя териториалната цялост на Сирия, на практика присъствието им в региона продължава, докато не бъде осигурена стабилност.
С наближаването на крайната дата за примирието в Ливан, 18 февруари, остава неясно дали Израел ще изтегли силите си или ще остане в региона за по-дълго време. Възможно е да има дипломатически договорености с международни сили, които да удължат примирието, но вероятността от нови сблъсъци остава висока.
Перспективи за бъдещето
Настоящата ситуация ясно показва, че Ливан и Сирия трябва да се съсредоточат върху изграждането на стабилни държавни структури, вместо да продължават да се впускат в безкрайни конфликти. Въпреки това, липсата на управленски кадри и нежеланието на военизираните фракции да отстъпят властта прави този процес изключително труден. Войната остава основният фактор, определящ политическата и военна реалност в региона, а перспективите за мир и стабилност остават неясни.
