Американското издание The Wall Street Journal , позовавайки се на източници в американското разузнаване, публикува материал, който предизвика значителен обществен и политически резонанс. Според него Израел в близките месеци планира атака върху иранските ядрени обекти. Въпреки че тази тема не е нова, последните развития в региона и нарастващото напрежение между Техеран и Тел Авив, правят подобен сценарий по-вероятен от всякога.
Дългогодишна политика на Израел спрямо Иран
Откакто Бенямин Нетаняху стана за втори път премиер на Израел през 2009 г., ключов аспект от неговата външна политика е противопоставянето на ядрените амбиции на Иран. През годините Израел активно се опитва да попречи на Техеран да се сдобие с ядрено оръжие чрез дипломатически, икономически и военни средства. В последните месеци обаче ситуацията ескалира до ниво, при което открита военна намеса изглежда все по-вероятна.
Американската позиция – разногласия между администрациите
Докато администрацията на Доналд Тръмп демонстрираше твърда позиция спрямо Иран, включително чрез излизане от ядрената сделка през 2018 г., самият Тръмп изразяваше предпочитание към дипломатическо решение на проблема. Той подчерта, че би искал да сключи нова сделка с Техеран, а не да се прибягва до военни действия. Въпреки това, иранските власти категорично отказаха да водят преговори с Тръмп, като предпочетоха да изчакат края на неговото управление, надявайки се на по-благоприятни условия в бъдеще.
Разузнавателни доклади за предстоящ удар
Според разузнавателните доклади, подготвени от Обединения комитет на началниците на щабовете на САЩ и разузнавателното управление на Пентагона, Израел планира удар по иранските ядрени съоръжения в рамките на първата половина на 2025 г. Въпреки че такъв удар не би унищожил напълно ядрената програма на Иран, той би я забавил с месеци или дори години. В същото време подобна атака би довела до сериозна ескалация в Близкия изток.
Възможни сценарии за израелската операция
Израел има няколко възможни стратегии за реализиране на този удар:
- Дистанционен удар с ракети – това би могло да стане от въздушното пространство на Ирак, където няма ефективна противовъздушна отбрана. В този случай не е необходимо директно навлизане в иранското въздушно пространство.
- Пряка атака с ВВС – този вариант включва преминаване на границата и директна бомбардировка на ключовите съоръжения във Фордоу и Натанз. Този сценарий крие по-големи рискове, тъй като иранците са разположили системи за противовъздушна отбрана около ядрените обекти.
- Комбиниран въздушен и наземен удар – в този случай израелски специални части биха могли да проникнат в Иран и да атакуват ключови съоръжения, комбинирайки въздушни удари с наземна операция. Подобна тактика беше използвана успешно в Сирия.
Ролята на САЩ
Американското участие в евентуален израелски удар може да приеме няколко форми:
- Неутрална позиция – САЩ не биха участвали пряко, но биха позволили на Израел да премине през въздушното пространство на Ирак.
- Разузнавателна и логистична подкрепа – американските сили биха могли да предоставят разузнавателни данни и да помогнат при евакуацията на пилоти в случай на инциденти.
- Пряка военна намеса – САЩ биха могли да използват бомби GBU-57 и стратегически бомбардировачи B-2 за унищожаване на укрепените, ирански, ядрени съоръжения.
Иранската перспектива
Иранските власти са разделени по въпроса как да реагират. Докато президентът на Иран, Ебрахим Раиси, демонстрира желание за някакви преговори със Запада, върховният лидер Али Хаменей и Корпусът на стражите на Ислямската революция категорично отхвърлят всякакви дипломатически усилия. Те смятат, че ядрената програма е жизненоважна за сигурността на страната и отказват да правят компромиси.
Заключение
2025 година ще бъде решаваща за ядрената програма на Иран. Или Техеран ще постигне целта си и ще се сдобие с ядрено оръжие, което ще промени радикално баланса на силите в региона, или Израел, със или без помощта на САЩ, ще осъществи превантивен удар, за да попречи на това. Какъвто и да бъде изходът, последствията от тези събития ще се усещат десетилетия напред.
